Ще оцелеят ли мегаполисите след коронавируса - шансовете на Лондон

Ще оцелеят ли мегаполисите след коронавируса - шансовете на Лондон

© Reuters



Гъсто населените и силно свързани мегаполиси като Лондон и Ню Йорк са най-динамичните центрове на съвременната икономика, но по същите причини се оказаха особено уязвими за коронавируса.


Плътността и свързаността засилват иновациите и високата производителност, но пренаселените жилища, работни пространства и транспортни системи създадоха идеални условия за предаването на каквато и да е белодробна зараза. Регионалната, националната и международната свързаност гарантираха, че мегаполисите първи "получиха" вируса, а след това го предадоха на вторични и третични по големина градове и в крайна сметка на селските райони.


Високата гъстота на население гарантираше, че след като вирусът навлезе в даден мегаполис, той ще се разпространи бързо и ще причини висока смъртност, принуждавайки градовете да затворят, за да се контролира степента на заразяване.




Така коронавирусът засили предишен дебат за бъдещето на мегаполисите и дали концентрацията на толкова много население и икономическа активност в няколко големи центъра е желателна.


Много преди епидемията анализаторите и политиците започнаха да поставят под въпрос разпределението на дейностите между мегаполисите и другите основни градове, от една страна, и вторичните и третичните градове, от друга.


Преди епидемията въпросът беше дали мегаполисите са станали твърде доминиращи, оставяйки други области зад себе си, и твърде недостъпни; сега е и дали те са станали твърде опасни и могат ли да възвърнат предимствата си. Мегаполисите все още имат такива, но подобренията в комуникациите и масовият експеримент за работа от дома изострят въпросите дали повече дейности не могат да се изнесат в по-слабо заселени райони.


Лондон


Лондон е типичен пример за мегаполис - гъсто населен; интензивно свързан на регионално, национално и международно ниво; и изключително продуктивен в сравнение с други градове и региони във Великобритания.


Ще оцелеят ли мегаполисите след коронавируса - шансовете на Лондон

© Reuters


Лондон има повече общо икономически с други мегаполиси - като Ню Йорк, Сан Франциско, Токио, Сидни, Окланд, Париж, Пекин и Шанхай - отколкото с повечето други части страната.


Подобно на други мегаполиси населението на Лондон процъфтява през последните три десетилетия, достигайки рекорд от 9 млн. през 2019 г. спрямо едва 6.4 млн. през 1991 г. според Бюрото за национална статистика на Великобритания. Но преди това населението на града е намалявало в продължение на пет десетилетия от предишния пик от 8.6 млн. през 1941 г., тъй като жителите го напускаха в търсене на повече пространство и други подобрения извън столичния район.


Миграция


Подобно на други мегаполиси населението на Лондон показва изключителни нива на смяна на населението в сравнение с по-малки и други нестолични райони.


Лондон е в основата на две огромни циркулации, обменящи население с други региони на страната (особено съседните Югоизточна и Източна Англия), както и в международен план.


Всяка година британската столица наблюдава голям нетен отлив на възрастни на 30 години и повече към други региони на страната, който частично се попълва от голям нетен приток на хора между 20 и 29 години. За 12-те месеца до юни 2019 г. Лондон отбеляза нетен отлив от почти 88 000 души над 30 години, частично компенсирани от нетен приток на 46 000 души между 20 и 29 години от други региони.


Лондон е единствената част от Великобритания, която вижда огромен отлив на хора към вътрешността на страната, и е най-големият притегателен център за международна миграция. По данни на официалната статистика за 2017-2018 г. малко над 103 000 души са напуснали столицата за други части на страната, но над 110 000 души са пристигнали от чужбина. Най-много хора са се заселили в Южна Англия, източните Мидландс и Шотландия. Южна Англия, западните части на Мидландс, Йоркшир и Северозападна Англия са били най-привлекателни за пристигащите от чужбина.

© Reuters

Лондон е единствената част от Великобритания, която вижда огромен отлив на хора към вътрешността на страната, и е най-големият притегателен център за международна миграция. По данни на официалната статистика за 2017-2018 г. малко над 103 000 души са напуснали столицата за други части на страната, но над 110 000 души са пристигнали от чужбина. Най-много хора са се заселили в Южна Англия, източните Мидландс и Шотландия. Южна Англия, западните части на Мидландс, Йоркшир и Северозападна Англия са били най-привлекателни за пристигащите от чужбина.


Лондон е единственият голям регион на Великобритания, който вижда нетен отлив на хора над 30 години, и е един от само два региона, които виждат нетен приток на 20-29 годишни (другият е Северозападът), потвърждавайки отличителните характеристики на неговите население и икономика.


Ще оцелеят ли мегаполисите след коронавируса - шансовете на Лондон

© Reuters


Като цяло обаче Лондон губи население към останалата част на страната всяка година през последното десетилетие, разчитайки на международната миграция, за да попълни своето население и да постигне растеж.


През годината до юни 2018 г. Лондон наблюдава отлив от 103 000 души към други региони на Великобритания, което е повече от заменено от приток от 113 000 души от други страни.


Нетният вътрешен отлив от града се ускорява, тъй като той става по-претъпкан и скъп, достигайки връх от 107 000 през 2016-2017 г. спрямо 69 000 през 2013-2014 г. и 32 000 през 2008-2009 г.


Подобно на други мегаполиси Лондон е изключително "млад", разчитайки на вътрешна миграция от други региони и света, за да замести загубата на възрастни жители.


Младите работници идват, търсейки по-добри възможности за заетост, докато някои по-възрастни жители напускат заради по-достъпно жилище, повече пространство и други подобрения в начина на живот.


Циркулацията на населението в Лондон е подобна на други мегаполиси като Ню Йорк, Сан Франциско, Окланд, Сидни и мегаполисите в Китай, включително Ухан, където започна пандемията.


Население


Бъдещото население и икономическата активност на мегаполисите зависят от това как коронавирусът и други фактори ще повлияят върху тези масивни междурегионални и междунационални миграции.


В много кратък срок - може би една година - епидемията вероятно ще доведе до спад на населението в Лондон и други мегаполиси.


За периода юни 2018 г. - юни 2019 г. Лондон е загубил близо 30 000 души на възраст 30-39 години, и близо 20 000 на възраст 40-49. Прави впечатление и големият брой напуснали малки деца (близо 30 000 на възраст 0-9 години и тийнейджъри), което показва, че семейства напускат столицата в търсене на повече спокойствие и пространство. Тази загуба е отчасти облекчена от притока на над 45 000 души на възраст 20-29 години. Данните са само за вътрешна миграция.

© Reuters

За периода юни 2018 г. - юни 2019 г. Лондон е загубил близо 30 000 души на възраст 30-39 години, и близо 20 000 на възраст 40-49. Прави впечатление и големият брой напуснали малки деца (близо 30 000 на възраст 0-9 години и тийнейджъри), което показва, че семейства напускат столицата в търсене на повече спокойствие и пространство. Тази загуба е отчасти облекчена от притока на над 45 000 души на възраст 20-29 години. Данните са само за вътрешна миграция.


Загрижеността за здравето и желанието за повече пространство вероятно ще доведат до ускорена миграция навън, особено сред по-възрастните жители, докато липсата на възможности за работа и ограничаването на международните пътувания временно ще са в противовес на тази тенденция.


В средносрочен и дългосрочен план въпросът е дали мегаполисите могат да рестартират притока от мигранти от други региони и държави, за да компенсират загубите на по-възрастното си население.


Отчасти това ще зависи от намирането на ефективна ваксина и други мерки за контрол на коронавируса в гъсто населени райони. Но също така зависи и от това дали мегаполисите ще могат да възобновят привличането на международни мигранти, след като бъдат намалени ограниченията за пътуване.


Излизането на Великобритания от Европейския съюз, развиващата се студена война между САЩ и Китай, нарастването на национализма в много страни и деглобализацията може да ограничат миграцията към мегаполисите в бъдеще.


Ще оцелеят ли мегаполисите след коронавируса - шансовете на Лондон

© Reuters


Тези градове ще трябва да докажат, че продължават да предлагат превъзходни възможности за заетост и доходи в сравнение с други области, които да компенсират значително по-високите разходи за живот. Намаляващото значение на офисите и навлизането на работата от дома ще затруднят това. Политиците трябва също да решат дали да се опитат да засилят привлекателността на мегаполисите, или да използват епидемията, за да се опитат отново да разпръснат повече икономически дейности в по-слабо заселените региони.


Мегаполисите генерират огромна продукция, високоплатени работни места и данъчни приходи, но политическата кохезия благоприятства за по-равномерното разпределение на дейностите в различните райони.


Политиците в мегаполисите и в по-малките градове е вероятно да имат противоположни виждания за каквото и да е споделяне на населението и икономическата активност.


Историята на населението на Лондон през миналия век показва, че растежът на мегаполисите не е неизбежно или необратимо, но зависи от тяхната относителна привлекателност към различни възрастови групи и отвореност както за междурегионални, така и за международни мигранти.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK