Може би най-важното за един евродепутат е да пробием системата, цялото това отсъствие на комуникация между гражданите на Европа и невероятно бюрократичните евроинституции. Впечатлението ми е, че те сякаш са създадени специално, за да те карат да бягаш като хамстер във въртележка, за да забравиш за какво всъщност си в Европейския парламент. Определено не съм дошла тук, за да бъде погълната от бюрокрацията. Целта ми е да обяснявам на хората какво се обсъжда тук, преди да са взети решенията."
Това заяви миналото лято Клеър Дейли - депутат от група на крайната левица в Европейския парламент, която миналата седмица привлече внимание и коментари в България заради острите си критики към правителството и прокуратурата в София и към оценките на Европейската комисия за върховенството на закона в страната. За симпатизиращите на властта тя е "комунистка", а за искащите оставката на Бойко Борисов и Иван Гешев ирландката е казала най-откровено какво е положението в страната.
Коя всъщност е Дейли и защо е толкова пряма?
Следящите работата на евродепутатите вероятно помнят, че миналия ноември тя бе единствената в Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE), която се обяви против предложението на Европейската комисия за прекратяване на т.нар. мониторинг над правосъдните реформи в България. Тогава повечето ѝ колеги в тази комисия одобриха заключенията от последния доклад по Механизма за сътрудничество и проверка (CVM), че препоръките към страната са изпълнени и след 12 години мониторингът може да спре. Мнението им е с препоръчителна сила и в него имаше препоръка CVM да бъде заменен с Механизма за върховенство на закона, който така или иначе обхваща всички страни членки.
Тогава Дейли заяви, че няма устойчив прогрес в борбата с корупцията по високите етажи и организираната престъпност, има тормоз и заплахи срещу журналисти, злоупотреба със земеделски фондове на ЕС и др. През септември 2020 г. тя припомни това и каза, че продължаващите над два месеца улични протести само са потвърдили изводите ѝ от миналата година.
Дейли е първи мандат евродепутат, но в страната си е една от най-колоритните, влиятелни и спорни политически фигури.
През април 2020 г. вестник "Айриш индепендънт" я постави под номер 7 сред десетте най-важни независими политици в цялата история на независима Ирландия:
"Глас на радикалната левица в ирландската политика, демонстрираща, че не е нужно политиците да са в правителството, за да влияят върху дневния ред на страната и ефективно да помагат за промяната. Борбеният ѝ стил e подплатен с много свършена работа и детайли по защита на непопулярни каузи, които после се оказват важни. Подобно на бившия си ментор Джо Хигинс, формално погледнато, тя е по-скоро член на малка партия, отколкото наистина независим политик. Но политическата реалност остави нея и подобните ѝ да работят предимно сами. Развитието ѝ като евродепутат си струва да се следи по-внимателно."
Между 1981 г. и 2016 г. в Ирландия има 11 правителства и 7 от тях са били зависими от подкрепата на независими депутати.
Самата политическа система и култура на Ирландия е по-благосклонна към независимите депутати. Те не носят бремето на членството в големите партии, но могат да се радват на същата национална популярност и дори да попаднат в правителството. Често са любимците на избирателния си район и се отблагодаряват на избирателите си с подкрепата на местни проекти или с критикуването на такива проекти, некадърно прокарвани от депутати от управляващи партии.
Клеър Дейли е повече от това - тя е изгонена от Лейбъристката партия за подкрепа на радикални действия и дори влезе в затвора, защитавайки принципите си. Последното се случи през 2003 г., когато с още 21 съратници бе осъдена на месец лишаване от свобода заради кампания срещу несправедлива според тях такса смет и отказа да я плащат.
От години тя има активна и често радикална позиция по международни въпроси. Това ѝ носи симпатии, както и много критици в страната и чужбина.
Ето няколко примера:
септември 2020 г. - когато Урусла фон дер Лайен поиска от Дъблин две имена за нов еврокомисар, Дейли заяви, че "Ирландия категорично не трябва да се съгласява с номинирането на двама, ние решаваме кого да предложим и се предполага, че на страната ни може да се има доверие, че кандидатът ще е най-добрият, нямаме нужда да бъдем поучавани или "окуражавани" от нашите господари (или годподарки) в Европейската комисия" - така решението ще се вземе в Европа, а не в Ирландия, което само ще е сигнал за слугинаж на ирландските властници към европейските институции".
юни 2020 г. - след убийството в САЩ на чернокожия Джордж Флойд и последвалите бурни протести външният министър Саймън Ковни заяви, че ще покани американския посланик, за да изрази дълбокото разочарование на Ирландия от случилото се. Клеър Дейли призова да бъде изгонен посланикът на САЩ. Подобен ход е изключително крайна мярка, която автоматично би довела до експулсиране и на ирландския посланик във Вашингтон. По протокол това е не само прекратяване на дипломатическите връзки с друго правителство, но и една от последните крачки преди скъсване на междудържавни отношения.
май 2020 г. - Дейли се присъедини към призив на над 300 депутати от няколко държави, сред които и сенаторът Бърни Сандърс и конгресмен Илхан Омар, към ръководството на Световната банка и Международния валутен фонд да опростят дълговете на бедните държави заради кризата с коронавируса и да им предоставят значителни средства за избягване на глобален икономически крах.
февруари 2020 г. - Клеър Дейли и над 30 политици от 12 европейски държави присъстваха в началото на процеса за екстрадиране на Джулиан Асандж от Великобритания по искане на САЩ за публикуване на секретни документи; според нея делото е "емблематично за свободата на словото за цяло едно поколение, това е силно политизиран случай и затова политици имат право да го наблюдават", включително защото последиците може да са за всяка европейска страна. "Кой може да каже, че САЩ няма да опитат да се намесят някъде другаде в Европа и да опитат същото?"
В началото на тази година заедно с евродепутати от левицата тя посети в затвора каталунския лидер Ориол Жункерас, който е съден от Испания да сепаратизъм покрай опита на властите в Барселона да проведат незаконен референдум за независимост. Дейли се възмути, че с групата не може да пътува бившият каталунски премиер Карлес Пучдемон, който сега е евродепутат и се страхува, че ще го арестуват на границата: "Пълна лудост е навсякъде в Европа да има имунитет и да не може пристигне в Испания", каза тя.
Когато САЩ ликвидираха на 3 януари Касем Солеймани, командира на спецчастите на иранската републиканска гвардия, Клеър Дейли заяви, че родината ѝ "има кръв по ръцете си" заради това, че е позволила на американската армия да използва летище "Шанън" като транзитен пункт за операцията. Дейли се закани, че ще иска спешни дебати в Европейския парламент за това за какво се използва ирландската военновъздушна база и оттегляне от Дъблин на разрешенията за използването ѝ. Според нея случилото се е "скандално убийство в нарушение на всички международни закони". "Представяте ли си реакцията, ако Северна Корея ликвидира началника на Съвета на началник-щабовете на американската армия Джеймс Маккорнвил на летището в Торонто, където той е по покана на правителството на Канада?". За нея "Шаънн" превръща Ирландия в съучастник в смъртта на хора в Близкия изток и "на много войници, които заминават за района, но няма да се върнат".
И няколко гафа
Антиимпериалистическите ѝ убеждения - същите като на близкия ѝ съратник, евродепутат и симпатизиращ на палестинската кауза Мик Уолъс - понякога я вкарват в конфузни ситуации. Такъв е случаят със сириеца Фарес Шехаби, когото тя покани в Ирландия през 2018 г. след визите в контролирани от Дамаск територии. В писмото си с молба властите да му издадат виза тя пише, че той е "бизнесмен и сунитски мюсюлманин, вярващ в светските ценности, който ще разкаже за случващото се в Сирия". Година и половина по- късно той бе критикуван от "Репортери без граници" за "кампания на сексистка омраза срещу сирийската журналистка Мерна ал Хасан". Една от най-известните напоследък репортерки твърди, че режимът на Башар ал Асад пуска слухове за нея, че е била изнасилена от бунтовници, а Шехаби - вече член на управлението в Алепо - писал, че това е съдбата на всеки, предал родината си. По повод съобщенията за изтезания от правителствените сили на бунтовници в град Дераа същият Шехаби написал: "И къде са сега ноктите на децата от Дераа? Някой да ги намери?"
И като евродепутат Клеър Дейли е критикувана в родината си за два случая с назначения в екипа ѝ.
Единият от тях е свързан с бившия ѝ съпруг Майкъл Мърфи, който според "Сънди таймс" (бел.ред. - седмичникът определено не ѝ симпатизира) тя е назначила сред помощниците си. Изданието съобщи за това през декември, а през лятото на 2020 г. - че той вече не е в списъка на асистентите ѝ. Вторият случай е с Фион Уолъс, син на Майк Уолъс, когото Дейли включи сред платените си асистенти, базирани в Брюксел. Според нея младежът е "много квалифициран за поста" и е "щастлива да го има в екипа си". Тя оценява системата за разходи на Европейския парламент (всеки депутат има над 24 000 евро за личен екип) като "абсолютно откачена", но обещава пълна прозрачност за това как харчи обществени средства.
В същото време тя е един от най-активните ирландски евродепутати с участие в десетки дебати, задаване на множество въпроси, участие в съставянето на доклад и предлагане на десетина резолюции, включително по международни теми.
Как стана депутат
Дейли е силна на метен терен и не е сред политиците, влезли в парламента в Дъблин или Брюксел с много гласове. От 1999 г. до 2009 г. тя винаги печели първо място на изборите за общински съветници. Но когато се пробва за пръв път за депутат в парламента през 1977 г., за нея гласуват 7.2%. На частични избори година по-късно тя събира 8.2%, а през 2002 г. с 12.5% за малко не става депутат. Това са 5500 гласа в нейния избирателен участък. В парламента в Дъблин попада през 2011 г. с 15.2%, а евродепутат стана през май 2019 г. с близо 11%.
При това трябва да се има предвид, че в левия политически спектър в Ирландия е многолюдно - през октомври миналата година там имаше 15 партии - от социалдемократи до марксисти и троцкисти. В страната дори има виц, че първият въпрос в дневния ред на всяка лява партия е разцеплението. Independents 4 Change, от която Клеър Дейли стана евродепутат, се оформи при отцепване от Социалистическата партия - войнстващо крило в Лейбъристката партия на Ирландия.
И все пак Джо Даунинг от "Айриш индепендънт" припомня, че пресата може да нарича независимите депутати като Дейли "политически ваксаджии", "безсрамни използвачи" или "претендиращи да са истинските защитници на народа", но реалността е, че тези хора не дестабилизират ирландската политика и не пръскат парите на данъкоплатците с размаха на големите партии.
