В атмосферата на Венера са открити потенциални следи от живот

© NASA

Учени обявиха в понеделник, че са открили следи от фосфин в киселинните облаци на Венера, което може да показва наличието на микроби в атмосферата на планетата и да е знак за потенциален живот. Астрономите до момента не са намерили друго обяснение за откритието си освен биологични процеси, но предупреждават, че наличието на химическото съединение не трябва да се приема като доказателство за наличието на живот.

Фисфин е газ, чиято молекула е съставена от един фосфорен атом и три водородни атома. На Земята фосфинът се появява при биологични процеси, при наличието на микроби, живеещи в червата на животни, или в бедна на кислород среда като блата. Може да бъде произвеждан и индустриално.

Екипът на проф. Джейн Грийвс от Университета в Кардиф, Великобритания, е намерил следи от фосфин в атмосферата на Венера, на около 50 км над повърхността. Наблюденията са публикувани в списание Nature Astronomy, където подробно са описани и опитите да се покаже, че съединението може да има естествен, небиологичен произход като изригване на вулкани, метеорити или нормалните процеси в атмосферата.

Като се има предвид всичко, което знаем за Венера и условията, които съществуват там, никой все още не е успял да опише абиотичен път към фосфина, не и в количествата, които са били открити. Това означава, че потенциалният биологичен произход заслужава внимание, казва Грийвс пред Би Би Си.

"През цялата си кариера се интересувах от търсенето на живот на друго място във Вселената, така че просто съм смаян, че това дори е възможно, каза проф. Грийвс. Но, да, ние искрено насърчаваме колеги да се опитат да намерят какво сме пропуснали като обяснение."

Какво точно е открил екипът

Екипът на проф. Грийвс първо идентифицира фосфина в атмосферата на Венера с помощта на телескопа "Джеймс Клерк Максуел" на Хаваите и след това потвърждава наблюденията с по големия Large Millimeter/submillimeter Array в Атакама, Чили.

© NASA

Фосфинът има характерна "абсорбционна линия", която тези радиотелескопи различават при дължина на вълната около 1 мм. Газът се наблюдава в средните ширини на планетата, на около 50-60 км надморска височина. Концентрацията е малка - съставлява само 10-20 части на всеки милиард атмосферни молекули - но в този контекст това е много.

Защо откритието е толкова интересно

Венера е далеч от най-очевидното място, където бихте търсили живот другаде в Слънчевата система. В сравнение със Земята тя е по-близо до библейския ад - 96% от атмосферата е съставена от въглероден диоксид в резултат на парниковия ефект, а температурите на повърхността достигат над 400С.

Космическите сонди, които са кацали на планетата, са оцелявали само минути, преди да се разрушат. И все пак 50 км над повърхността условията са почти "приятни" и ако наистина има живот на Венера, точно тук бихме могли да очакваме да го намерим.

Основен проблем в атмосферата е дебелата покривка от облаци, които са съставени предимно (75-95%) от сярна киселина, което е катастрофално за клетъчните структури, изграждащи живите организми на Земята.

Д-р Уилям Бейнс, биохимик от Масачузетския технологичен институт (MIT) в САЩ, е изучавал различните комбинации от различни съединения, които се очаква да бъдат намерени на Венера. Като член на екипа е изследвал дали вулканите, мълниите и дори метеоритите могат да изиграят роля за създаването на фосфин - и всички химически реакции, които той е изследвал, са 10 000 пъти по-слаби, за да произведат количеството фосфин, което е било наблюдавано.

© NASA

За да оцелеят в сярната киселина, смята Бейнс, венерианските микроби във въздуха или ще трябва да използват някаква неизвестна, коренно различна биохимия, или да развият своеобразна броня.

"По принцип един по-обичащ водата живот може да се скрие в някаква защитна обвивка от капчици сярна киселина", каза той пред Би Би Си. "Говорим за бактерии, които се заобикалят от нещо по-твърдо от тефлона и се затварят напълно. Но тогава как се хранят? Как обменят газове? Това е истински парадокс."

Съобщението бе посрещнато с голям ентусиазъм от учените, но и с доста скептицизъм. Екипът категорично не твърди, че е намерил живот на Венера, а само че идеята трябва да бъде допълнително проучена, тъй като може да има все още необяснени геоложки или абиотични химически пътища към получаването на фосфина.

Колин Уилсън от "Оксфорд" е работил по сондата на Европейската космическа агенция (ESA) "Венера експрес" и е водеща фигура в разработването на нова концепция за мисия, наречена EnVision. Според него новите данни ще стимулират нова вълна от изследвания на планетата.

"Това е наистина вълнуващо и ще доведе до нови открития - дори ако първоначалното откриване на фосфин се окаже погрешна интерпретация на данните, което не мисля, че ще бъде. Мисля, че животът в облаците на Венера днес е толкова малко вероятен и ще намерим други химически пътища за създаване на фосфин в атмосферата - но при това търсене ще открием много интересни неща за Венера", каза той пред Би Би Си.

Астробиологът Люис Дартнел от Университета в Уестминстър е също толкова предпазлив. Той смята, че Марс или спътниците на Юпитер и Сатурн са по-добър залог за намиране на живот.

© NASA

"Ако животът може да оцелее в горните облачни палуби на Венера - това ще бъде изключително, защото това означава, че може би животът е много разпространен в нашата галактика като цяло. Може би животът не се нуждае от много подобни на Земята планети и би могъл да оцелее на други, адски горещи, подобни на Венера планети из Млечния път."

Бъдещи мисии

Единственият начин да се докаже наличието на живот в облаците на Венера е да се изпрати сонда, която да изучава специфично атмосферата.

Американската космическа агенция НАСА поиска наскоро учени да изпратят проекти за потенциална мисия до Венера след 2030 г. Една конкретна концепция предлага аеробот или инструментален балон, който да пътува през облаците на Венера.

"Руснаците направиха това с балона си Vega през 1985 г.", казва проф. Сара Сийгър от MIT. "Той беше покрит с тефлон, за да го предпази от сярна киселина, и плаваше наоколо за няколко дни, правейки измервания. Определено бихме могли да направим някои измервания на място. Можем да концентрираме капчиците и да измерим техните свойства. Можем дори да изпратим микроскоп и да се опитаме да търсим самия живот."

Администраторът на НАСА Джим Брайдънстайн нарече в "Туитър" новите открития "най-значимото развитие досега в изграждането на аргумента за живот извън Земята".

"Време е да приоритизираме Венера", написа Брайдънстайн.