Могат ли обикновени хора (и учен от България) да предвидят кога ще има ваксина срещу COVID-19?

Могат ли обикновени хора (и учен от България) да предвидят кога ще има ваксина срещу COVID-19?

© Юлия Лазарова



Могат ли няколкостотин души - неспециалисти - да прогнозират с точност кога ще има ваксина за коронавируса? Българинът Павел Атанасов, доктор от Пенсилванския университет, се надява, че е така. Преди три години "Дневник" разказа за работата на Атанасов, свързана с непрофесионални прогнози за бъдещето, направени от цивилни доброволци. Проектът, по който той е работил преди - The Good Judgement Project, печели спонсориране от научното поделение на американските разузнавателни служби (IARPA), както и съревнованието си с четири други научни екипа, като надминава с над 50% резултатите на контролната група.


"Едно от най-важните неща бе да наблюдаваме как хората променят мнението си", разказа тогава Атанасов. Добрият прогностик, казва той, държи прогнозата си в "постоянна бета версия" и винаги е готов да се откаже от хипотезата си.


След приключването на The Good Judgement Project самият Атанасов, както и колегата му Реджина Джоузеф, основават компания на име Pytho. Тя се занимава с въвеждане на този тип технологии и социално-научни сведения в организации, които искат да подобрят прогнозирането си.




Първоначално започват с прогнози за геополитически явления, но после започват и прогнози за клинични опити - кои лекарства ще преминат през дадена фаза и какъв е шансът те да бъдат одобрени и да излязат на пазара. С появата на COVID-19 обаче опитите спират или се забавят - но започват множество такива върху нови и стари лекарства и ваксини за коронавируса.


За Джоузеф и Атанасов това е възможност, тъй като вече имат методите и софтуера за правене на подобни прогнози. Обединявайки сили с математика Соле Сидики от Университета "Джонс Хопкинс", те искат да разберат кой ще направи по-точни прогнози - хората или машините.


Проектът им се казва Human Forests versus Random Forest Models in Prediction и е спечелил грант на стойност 480 хил. долара. Целта му - да сравни дали статистическите модели, или хората (по специалния метод на Атанасов и Джоузеф) ще направят по-точна прогноза за това кога едно лекарство или ваксина може да излезе на пазара. И в двата случая се използват едни и същи данни. Грантът идва от National Science Foundation и минава през големи университети, които могат да администрират такива грантове. Партньорът им Соле Сидики е започнал в "Джонс Хопкинс", а после се е преместил в American University във Вашингтон.


“Възможно е да достигнем до много точни прогнози дори с 20 или 30 човека, ако знаем, че те са добри”


Павел Атанасов

Сидики прави статистически модели за това как ще протекат клиничните опити, а Атанасов и Джоузеф - прогнози, базирани на предвижданията на множество хора, за това как ще протекат същите опити.


Докато моделите подбират различни комбинации от данни, за да направят прогнози от тях, и после да се провери коя е по-точна, Атанасов иска да разбере на какво базират преценките си участниците в експеримента. Ако става въпрос за това кой ще спечели изборите в САЩ например, един прогностик ще следи най-вече социологическите проучвания в Пенсивалния и Флорида; друг - развитието на икономиката; трети - проучванията в Аризона и Уисконсин.


"Централният научен въпрос е всъщност кой от тези методи прави по-точни прогнози и в кои случаи", обяснява той. "Относно коронавируса, понеже няма много данни за това, може би ще е по-трудно на статистическите модели да правят по-точни прогнози." Но машинните модели вероятно биха се справили по-добре в други области, например при раковите заболявания, където има повече информация.


Прогнози ще се правят успоредно и за рак, и за коронавируса. Прогностиците ще имат около 50 въпроса и ще сравняват точността на прогнозите им. "Сезонът ни ще е шест месеца - от 15 септември до средата на февруари. Ще поставим първите 25 въпроса и когато видим, че някое лекарство или ваксина мине към по-късна фаза на клинични опити, можем да го добавим като въпрос.", обяснява той. И макар че проектът започва днес, в идните дни все още могат да се записват доброволци. Целта е в първата фаза да бъдат привлечени 500 човека.


Въпросите са от типа "Дали тази ваксина ще премине на фаза 2 или 3 в клиничните опити?". Данните идват засега от ЕС и САЩ и руската ваксина на първо време няма да бъде включена. "Не сме съвсем наясно с руската процедура, освен че знаем, че е различна. () Така че все още не сме сигурни дали ще получим точен отговор."


Кои са прогностиците


Възрастта, полът, изобщо демографските данни нямат отношение към това дали някой е добър прогностик, отбелязва Атанасов. При работата си с геополитически прогнози той вижда, че дори няма значение дали някой е работил като анализатор по такива въпроси. Те не търсят и представителност в подбора на хора - само хора, които са добри в прогнозите. "Не мислим, че това къде се намира даден човек или възрастта му, е важно за това да направи точна прогноза."


"В същото време имаме цел да привличаме повече жени. В предишните проекти процентът жени беше 15-20%, бихме искали това да се увеличи." Има малки парични награди, а прогнозисти се набират от целия свят. "Много бихме се радвали, ако някои от читателите на "Дневник" или "Капитал" искат да са част от нашите проучвания", казва още той.


Линкът за записване е тук - https://www.pytho.io/human-forest


Атанасов работи по различни проекти и в ЕС, и в САЩ и с българска софтуерна компания - Astea Solutions. "Те се интересуват от тематиката", казва той. "На много високо техническо ниво са."


Мъдростта на тълпата


Зад философията стои концепцията на британския психолог и антрополог Франсис Галтън. През 1906 г. на селски панаир той става свидетел на интригуващо състезание - вол е изложен пред тълпа хора, които опитват да отгатнат какво е теглото му.


800 души дават своите предположения и когато Галтън разглежда залозите им, той осъзнава, че макар някои от участниците да са много далеч от реалния резултат, средната стойност на прогнозите им уцелва точно теглото на животното - 1197 паунда (542 кг).


Така се ражда концепцията за "мъдростта на тълпата" - че колективното мнение на група индивиди понякога е по-точно от това на един-единствен експерт.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK