© Associated Press
От дясно наляво - премиерът Бойко Борисов е с германския канцлер Ангела Меркел и македонския министър-председател Зоран Заев
България поставя условия и излага тези за идентичността и езика в Северна Македония, търсейки с "обяснителен меморандум" поддръжка от другите държави в Европейския съюз като изискване за начало на преговорите със западната съседка.
Това съобщават македонската секция на "Свободна Европа" (като пише, че е видяла документа), държавната агенция МИА, електронните издания МКД и "Нова" и други медии в страната.
Според меморандума, страница от който е показана на сайта на МКД, "кандидат (за членство) не трябва да внася отворени въпроси в ЕС, особено (въпроси) по отношение на страните членки", а по отношение на Република Северна Македония "остават такива въпроси... които могат да повлияят отрицателно на вземането на решения в ЕС след присъединяване".
Отбелязва се още, че "тези въпроси са последица от начина, по който страната се справя със собственото си минало", а "намирането на дълготрайни решения би изисквало политическа воля и кураж". Колкото по-бързо се изчистят въпросите, "толкова повече време ще остане, за да се демонстрира нужният "напредък", и следователно толкова по-гладък ще е процесът на присъединяване."
"Дневник" изпрати до Министерството на външните работи въпроси по темата и поиска потвърждение за автентичността на документа.
Какво пише в "обяснителния меморандум"
Текстът е общо шест страници и в него според МИА София говори за "държавна антибългарска идеология" и иска поддръжка за позицията си за македонската идентичност и език.
България иска с този текст поддръжка от страните в ЕС за позицията за напредъка на Северна Македония и България. Това не е изненада, тъй като парламентът прие в края на миналата година позиция за евроинтеграцията и преговорите на страната със съюза.
Това става седмица след като София отново повдигна темата за евентуално блокиране на преговорите между Скопие и ЕС, ако няма съгласие по спорните исторически въпроси. Вицепремиерът Красимир Каракачанов поиска смесената историческа комисия, която разглежда въпросите, да продължи работа, след като фактическия я спря миналата година след 9 срещи. Съпредседателят на комисията от българска страна Драги Георгиев обяснява за телевизия "Европа", че се очаква нова среща на историческата комисия този месец в опит да се изяснят спорните въпроси.
Дипломатически източници на МИА обясняват, че е нормално всяка страна да излага позициите си преди началото на преговорите. За диалог призова и премиерът Зоран Заев, но опозицията организира протест с твърдението, че Заев може да предаде македонците.
Тази седмица журналисти, отразяващи темата, написаха, че България засега не среща подкрепа в исканията си, но не е имало официален коментар по темата. Темата е актуална покрай диалога за преговорната рамка в т. нар. Работна група за разширяване (Coela) към Европейския съвет, която би трябвало да завърши разговорите си за рамката до 6 октомври.
Сред споменатите позиции са:
- обвързване на "добрите междусъседски отношения и особено прилагането на добра воля на двустранните договори със страните - членки на ЕС";
- това трябва да бъде заложено в 35-а глава (въпроси, които се появяват по време на преговорите и които се обсъждат в края им, тъй като нямат място в други глави);
- Северна Македония да се откаже от всякакви твърдения за македонско малцинство в страната (както многократно са отбелязвали експерти, тази точка всъщност е заложена в Договора за добросъседство) и да се откаже от "ненужния натиск" върху България по темата чрез "инструментализиране на многостранни формати.
Застъпваните тези и обвинения към Скопие включват още:
- Северна Македония оспорва понятието "обща история" и се опитва да го замени с алтернативи като "споделена" или "преплетена"
- поддържаните от български историци (а и от някои от другата страна на границата) обяснения, че македонската нация е проект на Белград между двете световни войни за създаване на "южносръбска идентичност", но той е неуспешен, затова лидерът Йосип Броз Тито форсира нова идентичност - македонска;
- няма македонски език и етническа група до 2 август 1944 г., а и днес езикът остава една от общо шестте (три регионални и три диалектни) кодификации;
- говори се и за документираните репресии на българи под диктата на Йосиф Сталин между 1944 и 1946 г. - 20 хил. души от "политическия и интелектуален елит" са убити и те са част от общо 100 хил. екзекутирани, "затворени, пратени в изгнание или в концентрационни лагери".
"Имаме трудности с една членка"
Това е "предварително условие за съгласието на България за която и да било по-нататъшна крачка в хода на интеграцията", се казва в цитирания от "Свободна Европа" документ. Цитирани са и дипломатически източници от Брюксел, според които София е заявила на страните членки, че "България не може да позволи влизането на Северна Македония в ЕС да бъде използвано като платформа за македонизъм, базирана на антибългарска идеология".
Преди няколко дни германският посланик в Скопие Анке Холщайн заяви в интервю за сайта "Сакам да кажам", че "в момента имаме (ЕС - бел. ред.) трудности с една страна членка", но и тя е подкрепила с "да" началото на преговорите, а и "целият процес на придвижване към ЕС на целия регион е в интерес и на тази страна членка, която винаги е била голям поддръжник на този процес".
