Земетресения разкриват скритото затопляне на океаните

Земетресения разкриват скритото затопляне на океаните

© Reuters



Учените са открили нов начин за измерване на затоплянето на океаните, използвайки звукови вълни от подводни земетресения.


Тъй като звукът се движи по-бързо в по-топла вода, информацията може да се използва за проследяване на промяната на температурата на водата.


Екипът е използвал данни от земетресения в Индийския океан за 10-годишен период. Наблюдаването увеличение на скоростта на звуковите вълни се дължи на глобалното затопляне според учените, като тенденцията е далеч по-висока от предишни оценки.




Наличието на точна информация за затоплянето на моретата и океаните е от решаващо значение за климатолозите - около 90% от енергията, уловена в атмосферата от парниковите газове, се абсорбира от моретата.


Но прецизното измерване на температурата на различни места и дълбочини е огромно предизвикателство.


Разполагането на около 4000 автономни устройства, наречени Argo, които събират температурни данни, е помогнало изключително много, но има големи пропуски, особено за водите под 2000 м дълбочина.


Сега учени са разработили съвсем различен подход, който използва факта, че скоростта на звука в морската вода зависи от температурата. Идеята е предложена и изпробвана за първи път в края на 70-те години на миналия век, използвайки изкуствено генерирани звукови вълни - проектът тогава е спрян заради нарастващите разходи и загриженост за въздействието на звука върху морските бозайници.


Земетресения разкриват скритото затопляне на океаните

© Reuters


Новият подход включва използването на естествено произведените звукови вълни, които се появяват при подводно земетресение.


Учените са изследвали данни от над 4000 труса, които са се случили в Индийския океан между 2004 г. и 2016 г.


След това екипът е идентифицирал двойки "близнаци" - земетресения с почти идентичен произход и мощ. Измервайки колко време отнема на тези бавно движещи се сигнали да преминат през водата от Индонезия до станция за наблюдение на остров Диего Гарсия, учените успяват да определят промените в температурата за целия океан през 10-годишния период.


Остров Диего Гарсия

© Wikimedia

Остров Диего Гарсия


"За да преминат от Суматра до Диего Гарсия, на звуковите вълни им е необходим около половин час", каза водещият автор на изследването, публикувано в списание Science, Уенбо Ву от Калифорнийския технологичен институт пред Би Би Си. "Температурната промяна в дълбокия океан между Суматра и Диего Гарсия кара това половинчасово време за пътуване да варира с няколко десети от секундата. Тъй като можем да измерим тези вариации много точно, можем да направим заключение за малките промени в средната температура на дълбокия океан, в случая около една десета от градуса."


Системата има някои основни предимства, тъй като е в състояние да осигури стойност за средната температура по 3000-километровото протежение на водата от Суматра до Диего Гарсия, което намалява влиянието на местните колебания, като по същество я прави по-точна за целия океан.


Методът също е доста евтин, тъй като използва данни, които вече са събрани, и е чувствителен към температурата на водата, по-дълбока от настоящите ограничения от 2000 m.


Невъзможността да се определи какво се случва в дълбоките води е основна пречка за разбирането на океана и климата, дори и днес.


Карл Вунш,

океанограф от Масачузетския технологичен институт


В своите изследвания учените показват, че затоплянето в Индийския океан през десетилетието, което са изследвали, е било по-голямо от предишното изчисление. Източният Индийски океан се е затоплил с 0.044°C за този времеви период. Годишните колебания съвпадат приблизително с данните от Argo, но скоростта на затопляне е била два пъти по-голяма от очакваното. Около 40% от замерванията идват от вода под 2000 метра, което предполага, че затоплянето е проникнало по-дълбоко в океана, извън досегашния обсег на Арго.


Учените предупреждават, че системата им има нужда от много повече данни, за да бъде напълно надеждна.


Земетресения разкриват скритото затопляне на океаните

© Reuters


"Важно е да се подчертае, че това е резултат, който се отнася за този конкретен регион и това десетилетие", каза Ву. "Трябва да приложим метода си в много повече региони и в различни времеви рамки, за да оценим дали има някакво систематично подценяване или надценяване на дълбокоокеанската тенденция в световен мащаб. Прекалено рано е да се правят изводи в тази посока."


За да може идеята да работи в световен мащаб, учените ще се нуждаят от достъп до повече подводни приемници. В момента изследователският екип работи с данни, събрани от хидрофонна мрежа, експлоатирана от Организацията на ООН за забрана на ядрени опити, която следи за подводни ядрени експлозии.


Тези хидрофони улавят сигнали от много от близо 10 000 плитки подводни земетресения, които се случват в световен мащаб всяка година, обяснява Ву. "Всички тези данни съдържат информация за температурната промяна в дълбокия океан - само трябва да я извлечем."


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK