© Associated Press
Президентите на Франция и Ливан, Еманюел Макрон и Мишел Аун.
Срамувам се от политическите лидери на Ливан." Това каза френският президент Еманюел Макрон, след като властите в Бейрут не успяха да съставят правителство.
Премиерът Мустафа Адиб, номиниран да състави правителство, се отказа въпреки обещанието си към един от най-важните за Ливан лидери, дадено на 1 септември, почти месец след взрива, опустошил столицата заради продължила години наред небрежност и добавил още една към серия кризи, разтърсили малката страна в последната година.
В тези условия бе нужно новото правителство; когато пристигна в Бейрут този месец за втори път след взрива, Макрон чу от политиците там обещание, че ще формират правителство на единството, което да се ангажира с реформи - само такива стъпки биха издействали на затъналата в икономическа криза държава достъп до чуждестранни средства.
Адиб обаче последва съдбата на предшественика си - критиците му се шегуваха, че фамилията му е просто анаграма на тази на Мустафа Диаб, слабо известния (като Адиб) експерт, заявил, че корупцията "е по-голяма от държавата).
Ливанците са отчаяни от тази ситуация в момент, когато мнозина изпаднаха в бедност заради най-тежката криза от гражданската война насам, пише "Ройтерс".
Ултиматум
Някогашната "Швейцария на Близкия изток", с управление, поделено на верски блокове, не успя да състави правителство отчасти защото двете основни шиитски партии, "Амал" и "Хизбула", поискаха да имат министри в управлението и един от тях да е финансов. Тази ситуация за пръв път обрисува миналата седмица президентът Мишел Аун - някога подкрепен и от "Хизбула", той предупреди, че експертният кабинет, без конфесионалните разделения, смятани от мнозина за основен порочен момент в ливанската система, е под въпрос.
Има все още надежда, но ако и тя се окаже напразна, "Ливан отива към Ада", каза Аун миналата седмица. Думите му станаха популярен хаштаг сред потребителите ливанци в "Туитър".
Според Макрон обаче кризата не е причинено само от "Хизбула", а и от партията на бившия премиер Саад Харири, допринесъл за задълбочаване на противопоставянето. По думите му са възможни санкции срещу политиците, ако пречат на реформи.
Президентът, протекторат на чиято държава е Ливан между двете световни войни даде шест седмици за формиране на кабинет и заяви, че няма да обмисля санкции преди това. "Ройтерс" отбелязва, че срокът изтича след американските избори на 3 ноември, когато ще има по-голяма яснота за бъдещата външнополитическа линия на САЩ и дали твърдият курс на президента Доналд Тръмп срещу "Хизбула" (която освен партия е и мощна проиранска въоръжена група) ще продължи.
