Кризата в Нагорни Карабах - заложена от Сталин, но продължена от Баку и Ереван

На тази снимка арменският премиер Никол Пашинян е в първият вляво, а президентът на Азербайджан Илхам Алиев - първият вдясно.

© Associated Press

На тази снимка арменският премиер Никол Пашинян е в първият вляво, а президентът на Азербайджан Илхам Алиев - първият вдясно.



Армения и Азербайджан може да са християнска и мюсюлманска държава, на границите на Европа и Азия, но това не може да обясни кризата, чийто последен изблик се наблюдава между двете държави в момента.


Този път проблемът, заради който се стигна до най-голямата ескалация между Армения и Азербайджан от години, се корени в личност: Йосиф Сталин.


Името на белязалия 20 в. лидер обаче не може да обясни действията на Ереван и Баку в последните години около разпадането на Съветския съюз.


Няколко хиляди квадратни километра




Разположен в район с площ около 4400 кв. м (под 10 пъти площта на София), Нагорни Карабах е регион, в който традиционно съжителстват християни и мюсюлмани. В него обаче близо 80% от населението са етнически арменци.


Това е тенденция и в самото начало на 19 в., когато по-голямата част от арменците в т. нар. Карабахско ханство живеят именно в планинската му част (Нагорни Карабах). След война на Русия с Персия ханството се оказва в руски ръце, а през 1823 г. бива административно заличено и влиза в структурата на Русия. Там се сблъскват Армения и Азербайджан и през войната си през 1918-1920 г.


Парижката мирна конференция през 1919 г. определя Карабах (в целия регион населението е смесено и по това време) за част от Азербайджан. В хода на съветизацията на Азербайджан и Армения се говори за предаването му в арменски ръце, но това не се случва. На територията на планинската част на Карабах е сформирана Нагорно-Карабахска автономна област (НКАО) в състава на Азербайджанската ССР.


През 1988 г. обаче президиумът на Върховния съвет на СССР разглежда искане от съвета на областта за присъединяване към Армения. НКАО би станала арменски анклав на територията на Азербайджанската ССР; Съветският съюз застава на страната на Азербайджан и иска ръководството на НКАО да бъде разпуснато.


Малко по-късно, през 1991 г., Нагорно-Карабахската република обаче обявява независимост, която нито една държава в ООН не признава; само три непризнати държави са направили такава стъпка. Дори Армения, която подкрепя финансово и военно региона, не го признава за република.


Кризата в Нагорни Карабах - заложена от Сталин, но продължена от Баку и Ереван

© Associated Press


Десетки хиляди жертви


Следва война между Азербайджан и арменците в Нагорни Карабах, в която се включва и Армения и на практика влиза в ожесточени сблъсъци с азерските сили. Тя приключва през 1994 г., когато СССР вече не съществува, с близо 30 хил. жертви.


Милион са разселени в хода на конфликта. Международната общност продължава да счита Нагорни Карабах за азербайджанска територия, а Баку обвинява Ереван, че окупира една пета от територията му.


Оттогава ситуацията в Нагорни Карабах се счита за класически пример за "замразен конфликт" - след прекратяването на огъня така и не бе постигнат мирен договор въпреки усилията на международната дипломация. Напрежението припламва периодично и двете страни открито се обвиняват за ескалацията. "Републиката" на практика силно зависи от подкрепата на Армения. Баку често обвинява Ереван и че опитва да засели Нагорни Карабах с етнически арменци.


Над двете държави тегнат и сенките на двете сили в региона - Турция, която открито подкрепя Азербайджан, и Русия, която има бази в Армения и отбранителен пакт.


Защо точно сега


Последните остри сблъсъци около Карабах, с над 200 жертви, бяха през 2016 г. Четири години по-късно, през юли тази година, все още не е известно кой "започна първи" въпреки обвиненията от двете страни; в новите схватки обаче убитите бяха поне 10, а призивите от големите сили и т. нар. Минска група в ОССЕ (договорила мира през 1994 г. и председателствана от Русия, САЩ и Франция) за прекратяване на огъня не срещнаха отклик.


Надеждата, че идването на власт на Никол Пашинян след "нежна революция" в Армения ще сложи край на конфликта, не се оправда. Критиците му твърдят, че той ескалира реториката заради икономическата ситуация в страната - коронавирусът го принуждава да търси отклоняване на вниманието. Пашинян отрича.


От друга страна през 2019 г. той за пръв път се срещна с азербайджанския президент Илхам Алиев, последва и още една среща, след като бе невъзможно лидерите в Ереван и Баку дори да се появят в една и съща стая от години.


Докато престрелките обаче продължават, пробивът остава в миналото, а в бъдещето е въпросът кога новата ескалация ще се превърне в нова война. Могат да се чуят и мнения, че тя вече е започнала, макар "старата" формално да не е приключвала.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK