© Associated Press
Със съгласието на Кипър лидерите на Европейския съюз договориха санкции срещу Беларус и се съгласиха да добавят в черния си списък 40 представители на страната, обвинени във фалшифициране на изборите на 9 ноември.
Към ЕС имаше обвинения, че не е подкрепил по-рано протестиращите с искане за демокрация, като използва санкционни инструменти, и закъснява спрямо Великобритания и Канада, които приеха такива мерки, включително срещу самия президент Александър Лукашенко.
Решението на Европейския съвет е пробив, след като Кипър блокираше този ход с искане да бъдат наложени санкции и на Турция заради търсенето на петрол и газ в спорни води в Източното Средиземноморие.
"Европейският съюз взема мерки срещу тези, които пречат на демокрацията", каза германският канцлер Ангела Меркел, цитирана от "Ройтерс". "Мисля, че това е важен сигнал."
Защо Лукашенко не е в списъка
След постигнатия с Кипър компромис списъкът с мерки влиза в сила веднага, обяви президентът на Европейския съвет Шарл Мишел. В него обаче Лукашенко, срещу чието преизбиране - с 80% от гласовете според ЦИК - започнаха протестите, не влиза засега.
Мерки срещу Лукашенко одобриха по-рано балтийските страни, а името му не се и очакваше да се появи в общоевропейския списък. Френският президент Еманюел Макрон обясни отсъствието му с нуждата да се поддържа диалог с него в рамките на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).
Ако обаче Лукашенко не участва в "този процес", в бъдеще "може да бъде включен в санкционния списък," каза Макрон.
ЕС и САЩ обявиха миналата седмица, че не признават Лукашенко за президент на Беларус.
Руското външно министерство остро критикува санкциите на ЕС и напомни, че съгласно съюзните задължения на Москва ответните беларуски санкции срещу Европейския съюз от днес автоматично действат и на руска територия.
