Схватката със Северна Македония - как България остана сама в ЕС

От дясно наляво - премиерът Бойко Борисов е с германския канцлер Ангела Меркел и македонския министър-председател Зоран Заев

© Associated Press

От дясно наляво - премиерът Бойко Борисов е с германския канцлер Ангела Меркел и македонския министър-председател Зоран Заев



"Който ме познава, знае, че аз с премиера Груевски не си говоря. Не искам "Добър ден" да му казвам."


Това каза на събитие на ГЕРБ през април 2016 г. премиерът Бойко Борисов за тогавашния си македонски колега. Разликата в отношенията с кабинета на новия стар премиер Зоран Заев бе видима. Той вече бе приемал опонента на Груевски като лидер на опозицията, говори с него и след сблъсъците в парламента, когато Заев бе потенциален министър-председател. Моментите след т. нар. Кървав четвъртък белязаха обрат в отношенията на Софие и Скопие, преди това хладни, а често и напрегнати, без възможности за диалог.


Четири години и половина след цитираната реплика Борисов и партията му пазят мълчание, докато вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов напада остро и Северна Македония, и екипа на Заев и заплашва да блокират пътя на югозападната съседка към ЕС. А само преди две години България предаде на Австрия председателството на Съвета на ЕС, след като грижливо (и на моменти успешно) бе работила върху образа си на защитник на евроинтеграцията на Западните Балкани.




Какво се промени? Защо България отново втвърди тона, има ли шанс да постигне нещо, защо правителството не излиза с официална позиция и какво мислят по въпроса останалите 27 държави в ЕС, чиято дума има значение? "Дневник" обобщава известните отговори.


Какво иска България


В началото на септември вицепремиерът Красимир Каракачанов обяви, че България може да блокира началото на преговорите на Северна Македония с ЕС - първата междуправителствена конференция - ако няма напредък в споровете за общата история и придържането към Договора за добросъседство.


Каракачанов има предвид отказ от "враждебна" реторика, решаване на проблемите и от комунистическото минало, и свързани с общата (според България) история, включително чрез работата на смесената българо-македонска комисия за исторически и образователни въпроси.


Официална позиция ли е това


Каракачанов заяви пред телевизия "Европа", че говори "от името на правителство". Тази информация няма потвърждение. Известната позиция на България са условията, които и той споменава и които залегнаха в списък с искания в замяна на българската подкрепа за първата конференция още преди година.


Премиерът Бойко Борисов още не е коментирал темата, но е намеквал, че подобно развитие е възможно.


Миналата неделя пресслужбата на Министерския съвет цитира Борисов с думите, че България остава последоватена в подкрепата си за европейското бъдеще на Северна Македония. В същото съобщение премиерът за пръв път честити изборната победа на македонския си колега, която бе на 15 юли, и му пожелава успех като министър-преседател, какъвто Заев е отново от края на август. Такова забавяне не е обичайно в отношенията между държави, които твърдят, че са близки съюзници.


Досега - нито преди, нито след думите на Каракачанов - държавна институция не е заявявала официално, че България отказва да се съгласи на междуправителствена конференция през декември. Външният министър Екатерина Захариева каза в четвъртък пред Би Ти Ви, че още нищо не е решено.


Защо точно сега


Държавите в ЕС обсъждат от лятото насам преговорната рамка със Северна Македония, която ще определи как ще протекат преговорите със страната.


Германия, която председателства Съвета на Европейския съюз, би искала първата междуправителствената конференция да стане в нейния мандат (до края на годината). За такова решение обаче трябва единодушие - необходим е и гласът на България.


Не се ли съгласи България да започнат преговорите


Съгласи се. През март тази година решението бе взето единодушно от всички лидери в ЕС на състоялата се дистанционно среща на върха в Загреб.


Даденото съгласие обаче бе принципно; с него се отвори вратата за изготвяне на преговорната рамка със Северна Македония и насрочване на междуправителствената конференция. Последните два процеса се нуждаят от ново одобрение от държавите в блока. България постави условия за конференцията в специална позиция.


Има ли промяна в позицията на България


Повечето страни в ЕС бяха готови да дадат на Северна Македония начало на преговори още през октомври миналата година.


Тогава обаче България изготви позиция - подкрепена и от парламента - в която се казва, че съгласието на България за провеждането на първата Междуправителствена конференция зависи от "реален напредък" в спазването на "буквата и духа" на Договора за добросъседство и в работата на съвместната историческа и образователна комисия и от:


- отказ от официална употреба на термина "македонски език" освен с бележка под линия и ясно упоменаване в документи в процеса на присъединяване, че българската страна не признава "македонски език" като отделен от българския;


- добавяне в преговорната рамка на клауза за изпълнение на договора като част от целия процес на присъединяване;


- вкарване на добросъседските отношения и изпълнението на договорите с членки на ЕС (България и Гърция) в условията и оценката им в глава 35 ("Разни"), която да е сред първите открити и последните закрити глави;


- изпращане на вербална нота до членките на ООН с гаранции за отказ от всякакви претенции към географския регион Северна Македония, част от който е в България; пълен отказ от претенции за национални малцинства на българска територия (това е записано и в Договора, чл. 11, ал. 5) и реабилитация на жертвите на югославския режим с българско самосъзнание;


- "конкретни резултати" в историческата комисия за отношението към Гоце Делчев, ВМОРО-ВМРО и Илинденско-Преображенското въстание.


Каракачанов изрично споменава изпълнението на договора като критерий за съгласието на България заедно с пробиви в работата на историческата комисия.


Какво не е изпълнила Северна Македония


Северна Македония не е изпращала вербални ноти на ООН, а в изпълнение на договора "> е постигнато съгласие за някои исторически личности.


Гоце Делчев обаче не е сред тях. Комисията обаче спря работа миналата година. Формален повод бяха предсрочните избори, обявени от премиера Зоран Заев, след като през октомври Франция блокира началото на преговорите. Оттогава не е имало заседания, макар от македонска страна да настояват, че тя предстои да се събере скоро.


Условия за конкретни резултати от работата на комисията обаче не са били упоменавани от ЕС като задължителни за начало на преговорите. Европейски представители настояваха на договорите с Гърция и България като условие за началото им, но след сключването лидерите смятат или че въпросът е решен, или че е в процес на решаване.


Договорът за добросъседство също не обвързва спазването на клаузите в конкретни срокове с подкрепата на България за членството в ЕС; формално са изпълнени точките за създаване на историческа и междуправителствена комисия три месеца след подписването му.


За какво е "обяснителният меморандум" до ЕС


В средата на септември т. нар. обяснителен меморандум, изпратен от българските власти на делегацията, работеща по въпросите на разширяването, към Съвета на ЕС, изтече в македонските медии. Българските институции не съобщиха по официален път за изпращането му.


Обсъждането на тезите в него това лято обаче се споменаваше в европейски медии, цитиращи брюкселски източници, запознати с хода на преговорите в т. нар Работна група за разширяване и преговори за присъединяване към ЕС (COELA).


Външното министерство не отговори на въпроси на "Дневник" за меморандума. По-късно за БНР постоянното представителство на България в ЕС потвърди, че в групата "Разширяване" към Съвета на Европейския съюз и той съдържа рамковата позиция за разширяването на ЕС.


Текстът на меморандума, според изтеклата в БГНЕС (и частично видима през македонски медии) информация, обаче не се изчерпва с изречените в рамковата позиция становища - там има обяснения за термини като "македонски", разглеждат се македонците като проект на югославския лидер Йосип Броз Тито, аргументира се тезата, че македонският език е диалект на българския. Изреждат се нерешените въпроси и исканията в рамковата позиция.


Новото е информацията, че България иска от страните в ЕС подкрепа на базата на документ с позиции срещу македонската идентичност и нация.


Как реагират македонските власти


Реакцията на Скопие е сдържана. Премиерът Зоран Заев призовава за диалог и се готви за посещение при Борисов, за да обсъдят темата, но датата зависи от протестите в България.


Външният министър Буяр Османи ще е в София другата седмица. Той настоява, че за идентичност и език не се преговаря, но опита да омаловажи ситуацията - увери, че междуправителствената конференция е договорена и ще е през декември. Европейската комисия, попитана от "Дневник" отрече това твърдение.


Министърът на отбраната Радмила Шекеринска заяви, че Северна Македония очаква "нашите съюзници, включително България, да ни помагат, а не да ни отблъскват."


Какво казва ЕС


Неофициална информация сред европейски журналисти сочеше, че България е сама в позицията си.


Това не е потвърдено, но поне две държави дадоха сигнал, че не подкрепят България. Германия изключи връзка между преговорите с ЕС и добавяне на двустранни въпроси. Направи го германският посланик в Скопие, а министърът на европейските въпроси Михаел Рот на практика определи българските искания като "нови критерии" за присъединяване, каквито по думите му не са въвеждани - направи го и миналата седмица, и тази. В последния си коментар повтори, че преговорите трябва да започнат възможно най-бързо и Германия иска това да стане през декември.


Словенският президент заяви, че е пристигнал на посещение в Скопие при колегата си Стево Пендаровски именно сега (в петък) заради важността на началото на преговорите и поиска България и Северна Македония да изяснят въпроса извън хода на преговорите.


Въпросите, които остават без отговор


България не е променила особено позицията си от миналата година, държи на условията си и повдига темата за преговорите месеци преди евентуалното провеждане на междуправителствена конференция. Действията ѝ обаче пораждат няколко въпроса. Част от тях няма да получат отговор заради непрозрачния на преговорите в работните групи на ЕС, но други пряко зависят от правителството:


Какво обяснява дългото мълчание на премиера Бойко Борисов по тема, която самият той, като премиер на държава председател на Съвета на ЕС през 2018 г., бе определил като стратегически приоритет на България - евроинтеграцията на Северна Македония?


Защо България прие позицията за първата междуправителствена конференция през 2019 г., налагайки нови условия за подкрепата си за македонската евроинтеграция, каквито нямаше нито в Договора за добросъседство, нито в последващи коментари?


Защо България продължава да държи на тях година по-късно, ако няма подкрепа от други държави, или ако има (противно на неофициалните твърдения), достатъчна ли е тя, за да настоява още?


Смяна на табели в Хърватия заради присъединяването към ЕС през 2013 г. Словения блокира дълго членството на Хърватия и Загреб изгуби години, но аргументът на Любляна бе свързан с граничен спор и национална сигурност.

© Associated Press

Смяна на табели в Хърватия заради присъединяването към ЕС през 2013 г. Словения блокира дълго членството на Хърватия и Загреб изгуби години, но аргументът на Любляна бе свързан с граничен спор и национална сигурност.


Защо София вижда критерий като "добросъседски отношения" като задължително, измислено от ЕС условие за начало на преговори, след като големите европейски държави държат "двустранни въпроси" дори да стоят извън преговорната рамка, тъй като поначало не са част от нея?


Колко дълго е готова България да отстоява позициите, си, ако никоя държава в ЕС не я подкрепя? Колко пъти би опитала да окаже натиск върху работата на комисията, след като призивът на Борисов и Заев от август миналата година да се намери решение за Гоце Делчев все още не е дал плодове?


Струва ли си България да спъва европейското единство по една от малкото консенсусни теми в ЕС - нуждата Северна Македония да продължи пътя си към еврочленство? И то в момент, когато тезите в редица изследвания за изолацията на България в ЕС се потвърждават от липсата на подкрепа за Борисов от европейски лидери покрай протестите?


Ако да, има ли цена, която Северна Македония да е готова да плати, без това да е пагубно за вътрешната политика и стабилността ѝ и без накрая събитията в нея да плъзнат в тъкмо обратната на желаната от България посока?

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK