Не само Северна Македония не се "справя с миналото" - български историци поискаха ново мислене

Не само Северна Македония не се "справя с миналото" - български историци поискаха ново мислене

© Associated Press



Господството на романтично и митологично историографско мислене, говоренето за македонската нация като плод на "югославска пропаганда", остарялото разбиране за "национална история" и идеята да се защити идеята за "рождена дата на нация и език" трябва да се преосмислят - това поискаха български учени в обръщение, изпратено до медиите.


В подписаното от 27 историци и учени в полето на хуманитарните и социални науки са историците Стефан Дечев, Александър Везенков, Юлия Златкова и Мария Тодорова (авторът на световноизвестния труд Imagining the Balkans), политолозите Димитър Бечев, Деян Кюранов и Ружа Смилова, културният антрополог Ивайло Дичев, историкът на културата Александър Кьосев, икономистът и философ Красен Станчев и други.


Защо обръщението се прави сега


Повод за обръщението е т.нар. Разяснителен меморандум относно отношенията на Република България с Република Северна Македония в контекста на разширяването на ЕС. Това е документът, с който България опитва да убеди европейските си партньори да приемат позициите ѝ за изкуственото създаване на македонска нация и език.




София търси подкрепа за опитите си да подтикне Скопие бързо да се договори за личността на революционера Гоце Делчев и да реши други спорни въпроси преди първата междуправителствена конференция (същинското начало на преговорите в ЕС), като заплашва, че в противен случай ще блокира процеса. България не изрази официална позиция за меморандума, но съпредседателят на историческата и образователна комисия от българска страна проф. Ангел Димитров каза, че меморандумът отразява постиженията на "българската историческа наука".


"Ние обаче сме дълбоко убедени, че меморандумът не отразява постигнатото от редица български историци през последните десетилетия", се казва в обръщението. "Не виждаме и как Европа може да разбере тезите на някои институционално влиятелни български учени, които не говорят езика нито на съвременната историография, нито на съвременните хуманитарни и социални науки."


"Заедно с това българският меморандум не отразява "принципите и ценностите, върху които е изграден Европейският съюз" и в подкрепа на които се обявява", казват още авторите.


Позициите на учените


Учените заявяват няколко позиции, които "Дневник" препечатва (с акценти на редакцията):


"Не сме съгласни единствено Република Северна Македония да се представя като страна, която не се справя със собственото си минало."


Не смятаме, че единственият историографски проблем е "идеологическото наследство" на "комунистическа Югославия". Проблем е и господството на едно изживяло времето си, романтично и митологично историографско мислене в самата България.


Не смятаме, че процесът на формиране на македонската нация при всичките му специфики се различава същностно от пътя, по който са формирани и другите нации, нито смятаме, че той може да се сведе до формулата на меморандума за "етнически и езиков инженеринг". Противопоставяме се на опростенческото представяне на македонската нация като плод на "югославска пропаганда". Наивно звучат и понятия като "обективните критерии, свързани с идентичността на лицето": идентичността не е "естествена" характеристика, предаваща се генетично, а социално конструирана категория.


Внушенията на меморандума за идентичност на "преобладаващото мнозинство" от славянското население на Македония в исторически план са наивни и не съответстват на постиженията на съвременната историография, социалните и хуманитарните науки. Те са подчинени на едно остаряло разбиране за "национална история", което изглежда неадекватно на фона на критичната историческа наука днес.


Не само Северна Македония не се "справя с миналото" - български историци поискаха ново мислене

© Associated Press


Наясно сме, че всички стандартизирани езици са в някакъв смисъл изкуствени, доколкото книжовната норма винаги се намесва в говоримите диалекти и определя кои елементи от тях са "правилни" и кои - "неправилни".


За нас твърденията за рождена дата на нация и на език са научно незащитими и са в разрез с постиженията на историческата наука, както и на социалните и хуманитарните науки като цяло.


Макар да приемаме понятието "обща история", ние се противопоставяме на неговите елементарни интерпретации, както и на използването му за налагане на единствен разказ - в случая официализирания в България разказ за миналото.



Смятаме също, че претенцията за обща история до 1944 г., еднозначно тълкувана като българска, е неубедително. Заедно с това вярваме, че концепции като "споделена история" и "преплетена история" биха могли да дообогатят нашите разбирания за миналото.


Особено нелепа е посочената в меморандума бройка жертви на югославския комунистически режим в Македония. Тя надхвърля всички разумни параметри и компрометира понякога основателните настоявания от българска страна за придържане в интерпретациите към фактите и документите. (В меморандума се говори за екзекуцията на над 20 хил. души между 1944 и 1946 г., жертвите, ако се включат затворените, заточени или изпратени в лагери, са 100 хил. - бел. ред.)


Смятаме, че е необходима принципна смяна на парадигмата в историческото мислене, за която е крайно време да бъдат отворени и българските медии."

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK