© Associated Press
Да оставим историята на историците" бяха думите на премиера Бойко Борисов, илюстриращи най-добре предназначението на Съвместната комисия по историческите и образователните въпроси между България и Северна Македония преди две години и няколко месеца.
В петък обаче пред македонския външен министър Буяр Османи Борисов, коментирайки общата история, заяви, че е нужно взаимно приемливо решение до 10 ноември, преди София и Скопие заедно да председателстват Берлинския процес. Македонският му колега Зоран Заев малко по-рано каза, че въпроси като Гоце Делчев, пораждащ най-остра полемика, могат да решат само историците.
След тези реплики комисията, създадена съгласно Договора за добросъседство от 2017 г. и спряла отново работа преди 10 месеца и половина, се събира отново в Скопие днес и утре. "Дневник" обобщава очакванията за работата ѝ и обяснява защо решенията (или липсата им) биха били важни точно сега.
Дългата почивка
За временно прекратяване на работата повод стана очакването за предсрочни избори, свикане в Северна Македония след първоначалния неуспех на страната да получи покана за преговори с ЕС.
Сега събирането ѝ, без да е обвързано от крайния срок на Борисов, предхожда със седмици Берлинския процес и с два месеца последния възможен момент, ако Германия държи преговорите със Северна Македония да започнат по време на европредседателството ѝ.
България даде сигнал, че може да блокира същинското начало на диалога, включително заради нерешени исторически въпроси, заедно с други като този за "македонското малцинство". Тези послания идваха основно от вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов, който твърдеше, че говори от името на правителството, но по-късно външният министър Екатерина Захариева даде сигнал, че решение още не е взето. Междувременно София изпрати "обяснителен меморандум", в който изложи позицията си защо Северна Македония краде история, и името на народа и езика ѝ са измислени.
В тази обстановка на нажежени политически страсти Северна Македония първо реагираше сдържано. По-късно Заев обяви, че ще посети България, за да разговаря по темата с колегата си Борисов. Като подготовка на посещението му дойде външният министър Буяр Османи, пред когото Борисов постави срока 10 ноември. Какво обаче може да се промени между България и Северна Македония така, че за месец да решат трупани с години спорове? Какво ще направят различно политиците? На този въпрос на "Дневник" Османи отговори, че много е направено досега.
Македонският първи дипломат по-късно обясни, че идеята е правителствата да "направят всички крачки, за да осигурят на комисията безпрепятствена работа, за което изразихме и публично благодарност за досегашния резултат, както и насърчаване на интензифицирането на работата им."
Гоце Делчев и други въпроси
В тази обстановка се събира отново комисията, след като миналата есен последните срещи бяха обявени и от двете страни за безрезултатни.
Тя е изправена пред трудна задача. От една страна в нея не са обсъждани срокове за намиране на споразумение - членовете ѝ казват, че работят професионално, от позициите на историческата наука, и са уважавани в своята страна изследователи. От друга заместник-председателят ѝ доц. Наум Кайчев обясни за "Дневник", че не е сигурен, че срокът "се отнася само до историческите въпроси между нашите две страни, нито че е адресиран изключително към дейността на Съвместната комисия. Същевременно при всяко нажежаване на двустранните страсти София и Скопие са се обръщали към историците с призив комисията да намери решение, въпреки че уж са ѝ "оставили" историята.
На масата учените сядат с няколко постижения, но тепърва им предстоят други. Дневен ред на срещите не се публикува, но според доц. Кайчев днес към Гоце Делчев, който се превърна в символ на спора между държавите, ще се добавят "не по-маловажните" бележки към учебниците за VII отделение в Северна Македония; въстанията на Петър Делян и Георги Войтех през 11 в.; широк кръг въпроси от средновековната история; и потвърждаане на постигнатото вече решение за цар Самуил.
Гоце Делчев ще е важен в този диалог - често на срещите на комисията не се стигаше до същностни обсъжданя на темата заради спорове по други въпроси. Ако от България се чуваха обвинения, че Северна Македония умишлено страни от нея, сега революционерът отново е на дневен ред най-малкото заради залога - сянката на ветото за преговори с ЕС.
Трудна задача
Надеждите обаче поне от българска страна не са големи. Доц. Кайчев е предпазлив заради опита от "последните поне три срещи".
Доц. Даниел Вачков, член на комисията и директор на Института за исторически изследвания към БАН, не дава по-оптимистична оценка; нещо повече, той говори отвъд предстоящата среща. "Скептично настроен съм, че до ноември ще се постигне видим напредък," каза той в телефонен разговор с "Дневник". След това, което чета в изяви в техни медии, не мисля, че ще има промяна. Не съм с големи очаквания."
От македонската страна на комисията двама представители потвърдиха пред "Дневник", че изявите до провеждане на срещата ще са ограничени, за да не влияят на процеса на работа. В предишни позиции обаче нейни представители са заявявали, че "съвместно решение" на комисията за тях не означава едностранно да им бъде наложена версия за лица или събития и да се чувстват принудени да я приемат, тъй като не затова е диалогът.
Тъкмо обществеността може да е препъникамък пред комисията в момент, когато съвестен учен не би отстъпил от позиции или би приел допирни точки, ако ги открие в границата на възможните компромиси, но мандатът, даден от правителствата, предполага тези достижения да работят за "добросъседството" и да не разпалват напрежение. Сега фактор е и нуждата от търсене на решение, приемливо за всички, дори историците да не са били назовавани като хората, които трябва да го намерят.
