© Alfred-Wegener-Institut/Esther Horvath
Морето Лаптеви, заснето на 29 септември 2019 г. от полярната експедиция MOSAiC
За пръв път, откакто се записват подробни данни, основният източник на арктически морски лед в Сибир още не е започнал да замръзва в края на октомври.
Забавеното годишно замръзване в морето Лаптеви е причинено от продължителното топло време в Северна Русия и проникването на топли атлантически води, казват климатолози, които предупреждават за възможни последици от това в полярния регион.
Температурите на океана в района наскоро се изкачиха на повече от 5°С над средното след рекордната гореща вълна и необичайния спад на морския лед от миналата зима насам.
Задържаната топлина отнема много време, за да се разсее в атмосферата, дори по това време на годината, когато слънцето се показва над хоризонта за малко повече от час или два всеки ден.
Графиките на обхвата на морския лед в морето Лаптеви, които обикновено показват редовен сезонен ръст, изглеждат плоски. В резултат на това в Арктика има рекордно количество открито море.
"Липсата на замръзване досега тази есен е безпрецедентна в сибирския арктически регион", каза Захари Лейб, климатолог от Университета в Колорадо. Той казва, че това е в съответствие с очакваното въздействие на изменението на климата, предизвикано от човека.
© Zachary Labe Нива на леденета покривка в морето Лаптеви
"2020 г. е поредната година, която е в съответствие с бързо променящата се Арктика. Без системно намаляване на парниковите газове вероятността за първото ни "безледено" лято ще продължи да се увеличава до средата на XXI век", заяви той пред в. "Гардиън".
Тази година появяването на гореща вълна в Сибир е било поне 600 пъти по-вероятно заради емисиите от индустрията и селското стопанство според публикувано през лятото проучване.
По-високата температура на въздуха не е единственият фактор, забавящ образуването на лед. Изменението на климата също изтласква по-топли атлантически течения към Арктика и нарушава обичайната стратификация между топлите дълбоки води и хладната повърхност. Това също затруднява образуването на лед.
"Това е поредица от много ниски нива на ледена покривка. Последните 14 години, от 2007 г. до 2020 г., са най-ниските 14 години, откакто наблюдаваме положението със сателити, започвайки през 1979 г.", каза Уолт Майер, старши изследовател в Националния център за данни за сняг и лед в САЩ. Той каза, че голяма част от стария лед в Арктика сега изчезва, оставайки по-тънък сезонен лед. Като цяло средната дебелина е наполовина по-голяма от тази през 1980-те.
Тенденцията към спад вероятно ще продължи, докато Арктика не види първото лято без лед, каза Майер. Данните и моделите предполагат, че това ще се случи между 2030 г. и 2050 г. "Въпросът е кога, а не дали", добави той.
© Alfred-Wegener-Institut/Esther Horvath
Учените са загрижени, че забавеното ледообразуване може да засили обратната връзка, която да ускори топенето на ледената шапка. Вече е добре известно, че по-малка ледена покривка означава по-малко бяла площ, която да отразява слънчевата топлина обратно в Космоса. Но това не е единствената причина Арктика да се затопля повече от два пъти по-бързо от средното за света.
Морето на Лаптеви е известно като "родното място на леда", който се образува по крайбрежието там в началото на зимата, след което се разпростира на запад, пренасяйки хранителни вещества през Арктика, преди да се разпадне през пролетта в пролива Фрам между Гренландия и Шпицберген. Ако ледът се образува късно, той ще бъде по-тънък и по този начин е по-вероятно да се стопи, преди да достигне пролива Фрам. Това може да означава по-малко хранителни вещества за арктическия планктон, който след това ще има намален капацитет да изтегля въглероден диоксид от атмосферата.
По-голяма площ море без лед също означава повече турбуленция в горния слой на Арктическия океан, който извлича повече топла вода от дълбините.
Д-р Стефан Хендрикс, специалист по физика на морския лед в института "Алфред Вегенер", заяви, че тенденциите за морския лед са мрачни, но не са изненадващи. "Това е повече разочароващо, отколкото шокиращо. Това се прогнозира от дълго време, но има малко съществен отговор от страна на вземащите решения."
