Арктика примамва световните сили, но е трудно да се види какво точно правят там

Датският инспекционен кораб "Кнуд Расмусен" спасява друг кораб, заседнал в леда

© Reuters

Датският инспекционен кораб "Кнуд Расмусен" спасява друг кораб, заседнал в леда



В августовски следобед през 2017 г. Ина Олсен си почива в старото пристанище на Нуук, столицата на Гренландия, когато китайски ледоразбивач се появява без предизвестие в териториалните води на арктическия остров.


"Видях го случайно", разказа 50-годишната Олсен пред "Ройтерс". "Първата ми мисъл беше: "Вече са тук!", Доста са нахални тези китайци."


Тя вади телефона си и прави снимка на 167-метровия китайски ледоразбивач Xue Long ("Снежен Дракон"), преди той да се обърне и да изчезне.




Китайският кораб е само един от нарастващите неочаквани появявания в арктическите води, тъй като свиващият се морски лед ускори състезанието между световните сили за контрол над ресурсите и водните пътища. Както Китай, така и Русия правят все по-категорични ходове в региона и след като миналата година американският държавен секретар Майк Помпео заяви, че е "моментът Америка да се изправи като арктическа нация и за бъдещето на Арктика", военната дейност се засилва.


Гренландия е полуавтономна част от Кралство Дания и Копенхаген управлява отбраната на острова чрез своето Съвместно арктическо командване. Няколко пъти от 2006 г. насам чужди плавателни съдове са се появявали неочаквано или без необходимите протоколи във води, които Дания, член на НАТО, има за цел да защити, съобщиха за "Ройтерс" жители на Гренландия и военни източници в Дания и САЩ.


Китайският ледоразбивач "Снежен дракон", заснет край Нуук, Гренландия

© Reuters

Китайският ледоразбивач "Снежен дракон", заснет край Нуук, Гренландия


През последните десетилетия Дания и нейните арктически съседи се опитват да запазят региона като зона с "ниско напрежение". Но всяко събитие подчертава новите предизвикателства в Арктика.


Основният проблем - трудно е да се види какво става там.


Снимка от системата за проследяване на кораби Eikon, показваща позицията на "Снежен дракон"

© Reuters

Снимка от системата за проследяване на кораби Eikon, показваща позицията на "Снежен дракон"


Гренландия, която президентът на САЩ Доналд Тръмп безуспешно предложи да купи от Копенхаген миналата година, е до голяма степен ледена шапка със скалиста брегова линия от 44 000 км - по-дълга от земния екватор. Скрита е в почти пълна тъмнина през зимните месеци.


Под нейните скали и лед има изобилие от минерали и редки земни метали, използвани в устройства от смартфони до електрически превозни средства и военни самолети, както и уран и потенциално огромни ресурси от нефт и природен газ.


Гренландия предлага повече от ресурси. Островът, който е по-близо до Ню Йорк, отколкото Ню Йорк е до Лос Анджелис, също е стратегически прозорец към космоса.


Патрул с кучешки впряг на датските военни в Гренладия.

© Reuters

Патрул с кучешки впряг на датските военни в Гренладия.


Разположена в Туле, най-северната авиобаза на САЩ поддържа мрежата от сензори на 21-во Космическо крило, която осигурява ранно предупреждение за ракети и космическо наблюдение и контрол. Туле е едно от малкото места в света с достъп до сателити, които обикалят полюсите, завършвайки покритието на земното кълбо, което е от съществено значение за прогнозирането на времето, търсенето и спасяването на бедстващи и изследванията на климата.


"В исторически план Арктика, подобно на космоса, се характеризираше като предимно мирна зона", заяви шефът на Департамента на американските военновъздушни сили Барбара Барет през юли, представяйки арктическата стратегия на Америка по време на уеб семинар, организиран от Атлантическия съвет.


"Това се променя."


Няколко държави изграждат нови ледоразбивачи за увеличаване на товарния трафик. Китай, който през 2018 г. се обяви за държава, "разположена близо до Арктика", заяви, че иска да изгради инфраструктура и "да участва в управлението на Арктика".


Арктика примамва световните сили, но е трудно да се види какво точно правят там

© Reuters


Китай "наистина бързо е преминал от 0 до 100 в космоса", каза шефът на американските космически сили ген. Джон У. Реймънд през юли. За него способностите на Китай "застрашават достъпа ни до Космоса в Арктика", както в Аляска, така и в Туле.


Ледоразбивачът, който Олсен снима през 2017 г., използван от китайския Полярно-изследователски институт за научни експедиции, е бил поканен от учен в Гренландия. Но корабът не е, каквато е нормалната процедура, предварително подал заявление за разрешение, каза ръководителят на Съвместното арктическо командване Ким Йоргенсен пред "Ройтерс".


След повторно забелязване в района, датските въоръжени сили са подканили корабът да поиска официално разрешение за влизане, което е било дадено, каза Йоргенсен.


Арктика примамва световните сили, но е трудно да се види какво точно правят там

© Reuters


Китайското външно министерство не коментира инцидента, но в официално заявление каза, че зачита суверенитета и юрисдикцията на "арктическите страни в района" и е готово да даде положителен принос за мира, стабилността и устойчивото развитие.


До тази година западните съюзници увеличиха присъствието си. Американският миноносец "Томас Хъднер", заедно с датското Съвместно арктическо командване, доплава за първи път в дълбокия фиорд близо до Нуук през август. През август и септември катер на бреговата охрана на САЩ проведе съвместни учения с датски и френски морски кораби на западното крайбрежие на Гренландия. Миналия месец Дания за първи път се присъедини към САЩ, Великобритания и Норвегия в мащабно военно учение в Баренцово море край Русия.


Датският министър на отбраната Трине Брамсен заяви в интервю за "Ройтерс", че Дания иска да поддържа напрежението ниско в Арктика, "но не трябва да сме наивни". Русия се опитва да ограничи правото на свободно плаване в международни води, каза тя, и Дания предприема стъпки за засилване на наблюдението и присъствието на въоръжените сили там.


Говорител на посолството на САЩ в Копенхаген заяви, че Дания трябва да засили отбраната си в Арктика с допълнителни инвестиции.


Арктика примамва световните сили, но е трудно да се види какво точно правят там

© Reuters


Посланикът на Москва в Дания Владимир Барбин заяви, че разговорите за заплахи за свободата на корабоплаването са "измислен претекст" за военноморските учения и руската дейност в Арктика е мирна. Политиката на САЩ "придружена от войнствена реторика, създава нова реалност, разделя арктическите държави и може да отвори вратите за пренасяне на напрежението отвън към арктическия регион", каза той в изявление пред "Ройтерс".


Под радара


Някои арктически региони са относително добре покрити от спътници и радар. Но от началото на 90-те Гренландия изпада под радара.


От 1959 г. до 1991 г. Гренландия е част от Северноамериканското командване за космическа отбрана, интегрирана верига от 63 радара и комуникационни центъра, простиращи се на над 4500 км от Западна Аляска през канадската част на Арктика. Островът имаше четири радара, разположени върху леда. Два бяха демонтирани; другите две бяха изоставени и сега бавно потъват в леда.


В момента, за да наблюдава обширната си площ, Гренландия разполага с един самолет, четири хеликоптера и четири кораба. Освен наблюдения, те се занимават с риболовни инспекции и операции за търсене и спасяване. Шест шейни, задвижвани от 80 кучета, патрулират в отдалечената североизточна част.


През август 2006 г. ловци на северни елени съобщават, че са забелязали подводница в отдалечения фиорд Касит в южна Гренландия, разказва Нилс Ерик Соренсен, който по това време е оглавявал арктическото командване на Дания. Ловците уведомяват полицията и по техни описания най-вероятно става дума за руски модел подводница.


"Това беше първото забелязване (на подводница - бел.ред.) от края на Студената война", каза Соренсен.


Арктика примамва световните сили, но е трудно да се види какво точно правят там

© Reuters


Подводницата се споменава в доклад за арктическата отбрана на Дания от 2016 г., който откровено признава, че "няма достъп до последователна картина" на ситуацията в зоната на отговорност на нейното командване на Арктика. Нито въздушното пространство, нито дейностите под морето се наблюдават.


Тъй като няма наблюдение, продължава докладът, "не е възможно да се прецени дали във въздуха се извършват нарушения на суверенитета. По тази причина, не са открити умишлени нарушения на въздушното пространство."


Арктика примамва световните сили, но е трудно да се види какво точно правят там

© Reuters


В друга част на Арктика същата година кораб на бреговата охрана на САЩ случайно откри съвместно руско-китайско военноморско учение в арктическите води край Камчатка, заяви Пол Зукунфт, който се оттегля като командир на бреговата охрана на САЩ през 2018 г.


"Това е регион, където нямахме сателитно покритие", каза той. "Но имахме кораб там горе и те буквално се натъкнаха на това съвместно военноморско учение между Русия и Китай, за което иначе нямаше да знаем."


Руският посланик заяви, че в Северния ледовит океан няма съвместни руско-китайски военноморски учения. Китайското външно министерство не коментира.


Датското правителство обеща през 2019 г. да увеличи военните разходи в Гренландия с 1.5 млрд. датски крони (237 млн. долара) за наблюдение. Министър Брамсен заяви, че това е "първа стъпка" и Копенхаген все още не е решил как да похарчи парите.


Засега Дания няма сателити, които да наблюдават трафика около Гренландия. През 2018 г. започна да получава по няколко сателитни изображения на ден от Агенцията за морска безопасност на Европейския съюз, но те не винаги са достатъчно подробни за военни цели.


Арктика примамва световните сили, но е трудно да се види какво точно правят там

© Reuters


"Дания никога няма да бъде в състояние да се защитава в Арктика", каза Стин Киергаард, ръководител на Центъра за изследвания на арктическата сигурност в Кралския датски колеж по отбрана, който прави изследвания за министерството на отбраната.


"Правителството се опитва да постигне баланс."


Невидими цели


Този баланс става все по-деликатен. От години е доста лесно за чуждестранните изследователи да достигнат до водите около Гренландия и тези между Гренландия, Исландия и Великобритания, казват изследователи и военни източници - всичко, което е необходимо, е да попълнят формуляр, който иска разрешение.


Миналата година обаче датските власти не одобриха молба на ръководена от Швейцария група международни изследователи, заяви правителството в отговор на иск за свобода на информацията от "Ройтерс". Изследователите планирали да пътуват с руския ледоразбивач "50 лет победи" (50 години победа).


Властите са оставили срокът на молбата да изтече, без да й отговорят.


Два източника, запознати със случая, заявиха, че са се усъмнили, че ледоразбивачът, използван за няколко по-ранни експедиции в Гренландия, може да служи за ненаучни цели, като например извличане на информация от подводни оптични кабели или картографиране на морското дъно, за да се улесни достъпът на руските подводници.


Арктика примамва световните сили, но е трудно да се види какво точно правят там

© Reuters


През 2016 г. руският кораб "Янтар", за който американският флот твърди, че транспортира подводници, които могат да се отделят и да подслушват кабели на километри под повърхността на океана, бе закотвен край Нуук - мястото, където излиза подводния комуникационен кабел, свързващ Исландия и Америка.


Посланик Барбин заяви, че Русия смята решението за ледоразбивача за "злощастно недоразумение", отбелязвайки, че тази година Дания се е съгласила с друг руски ледоразбивач, който ще посети Гренландия и Фарьорските острови.


Дори съюзниците на НАТО пристигат необявени в тези необятни, тъмни води.


Чуждестранните кораби обикновено съобщават за пристигането си, използвайки международната система за автоматично проследяване на корабите. Когато анализира сателитни изображения, Съвместното командване на Арктика често идентифицира това, което нарича "тъмни цели" - обекти, които приличат на кораби, но не могат да бъдат идентифицирани в системата.


Ако датските военни изпратят към целта кораби или хеликоптери, те често намират айсберг. Когато целите се оказват кораби, това най-често са американски съдове, които не са докладвали за пристигането си, казват военни източници.


Посолството на САЩ не е коментирало пред "Ройтерс". Датското министерство на отбраната заяви, че съюзниците работят за укрепване на обмена на информация.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK