Изпускането на метан в затоплящата се Арктика може да е започнало

Замръзналите находища на метан в Северния ледовит океан са започнали да изпускат газ в голяма част от континенталния склон край източносибирския бряг, съобщи в "Гардиън".

Научна експедиция е открила високи нива на газа с мощен парников ефект на дълбочина до 350 метра в морето Лаптеви близо до Русия, което поражда загриженост сред изследователите, че може да се е задействала нова климатична верига, която да ускори темпото на глобалното затопляне.

Седиментите в континенталния склон на Арктика съдържат огромно количество замръзнал метан и други газове, известни като хидрати. Метанът има затоплящ ефект 80 пъти по-силен от въглеродния диоксид за период от 20 години. Геоложката служба на САЩ (United States Geological Survey) счита дестабилизацията на арктическите хидрати като един от четирите най-опасни сценарии за рязко изменение на климата.

Международният екип на борда на руския изследователски кораб "Академик Келдиш" съобщи, че понастоящем повечето от метана се разтваря във водата, но нивата на газ на повърхността са четири до осем пъти повече от очакваното и това отива директно в атмосферата.

"В този момент е малко вероятно да има някакво голямо въздействие върху глобалното затопляне, но проблемът е, че този процес вече е задействан. Хидратната система от метан в Източен Сибир е била нарушена и процесът ще продължи", каза Оран Густафсон от Стокхолмския университет.

Учените - които са част от многогодишната международна експедиция за шелфа - подчертаха, че техните констатации са предварителни. Мащабът на изпускането на метан няма да бъде потвърден, докато не се върнат на място, не анализират данните и не публикуват своите изследвания в рецензирано списание.

Но откриването на потенциално дестабилизиран метан в склона предизвиква опасения, че е достигната повратна точка, която може да само да увеличи скоростта на глобалното затопляне.

Арктика е една от най-оспорваните теми в дебата за уязвимостта на замразените метанови находища в океана.

Тъй като температурата в Арктика сега се повишава повече от два пъти по-бързо от средната стойност в световен мащаб, въпросът кога - или дори дали - метанът ще започне да бъде изпускан в атмосферата е въпрос, на който климатичните компютърни модели не могат да отговорят в момента.

Море Лаптеви, заснето от полярната експедиция MOSAiC

Екипът на "Академик Келдиш" вярва, че те са намерили първото потвърждение, че изпускането на метан вече е в ход в голяма част от склона на около 600 км от брега.

Изпускането на метан от седиментите е било наблюдавано на шест места в част от склона с дължина 150 км и ширина 10 км.

На едно място в морето Лаптеви на дълбочина около 300 метра са регистрирани концентрации на метан до 1600 наномола на литър, което е 400 пъти по-високо от очакваното.

Игор Семилетов от Руската академия на науките, който е главният учен на борда, казва, че изпусканията са "значително по-големи" от всичко, открито преди.

"Откритието на активно освобождаване на хидрати от склона е много важно и непознато досега", каза той. "Това е нова страница. Потенциално те могат да имат сериозни последици за климата, но ние се нуждаем от повече проучвания, преди да можем да потвърдим това."

Най-вероятната причина за нестабилността е проникване на топли атлантически течения в източната част на Арктика. Тази "Атлантификация" се поражда от предизвиканите от човека климатични смущения.

Поредното наблюдения потенциално бележи третия източник на емисии на метан в региона. Семилетов, който изучава тази област от две десетилетия, преди това съобщи, че метан се изпуска и от шелфа на Арктика - най-голямото от всички морета.

За втора поредна година неговият екип открива и подобни на кратер образувания в по-плитките части на морето Лаптеви и Източно Сибирско море, които изхвърлят струи метан, който достига морската повърхност в нива десетки до стотици пъти по-високи от нормалното. За подобни кратери бе съобщено по-рано тази есен и във вътрешността на Сибир. Според наблюдения на учени такива кратери са били образувани в тундрата винаги след рекордно горещи лета през последните десетилетия.

Температурите в Сибир бяха с 5°С по-високи от средните от януари до юни тази година - аномалия, която е била направена поне 600 пъти по-вероятно от емисиите на въглероден диоксид и метан, причинени от човека. Морският лед в Арктика от миналата зима се стопи необичайно рано. Образуването на нов лед тази зима тепърва трябва да започне, като за пръв път замръзването не е започнало през октомври.

Всичко, което трябва да знаете за: