Първото лято без лед в Арктика може да е само след 15 години

Топенето на ледовете в Арктика, заснето от полярната експедиция MOSAiC

През изминалото лято количеството морски лед, покриващо Арктическия океан, достигна почти рекордни ниски стойности, откакто учените започнаха да го проследяват със сателити през 1979 г., отбелязвайки още една стъпка към привидно фантастична идея - лято без лед в Арктическия океан.

Всяка година арктическият морски лед се разширява, докато морската повърхност замръзва през дългата, тъмна зима. В своя максимум през март ледът покрива почти целия Арктически океан (близо 15 млн. кв км), а през лятото се топи обратно, достигайки най-ниската си точка през септември.

Сателитите регистрираха тазгодишния минимум на морския лед от 3.74 млн. кв. км на 15 септември - едва вторият път, когато ледът е измерен под 4 милиона квадратни километра, за 40 години наблюдения, съобщиха изследователи от Националния център за данни за снега и леда (NSIDC) на САЩ.

Рекордно ниското ниво от 3.41 млн. кв. км, достигнато през 2012 г., след като циклон в края на сезона разпръсна останалия лед, не е много по-ниско от това, което изследователите виждат днес.

Тенденцията на спад от началото на сателитните наблюдения е около 13% на десетилетие. От 1979 г. арктическият морски лед губи завинаги средно 70 хил кв км годишно.

Проучване, публикувано в Nature Climate Change, силно засилва прогнозите, че лятото в най-северното море вероятно ще загуби своята ледена покривка изцяло до 2035 г. - по времето, когато дете, тръгнало на детска градина днес, ще завърши гимназия.

"Данните показват нещо, което знаем, че се случва много бързо и сега знаем, че трябва да сме готови за това по-скоро, отколкото бихме могли да си помислим", казва Мария Витория Гуарино, водещ автор на статията и климатолог към британския център за изследване на Антарктика British Antarctic Survey (BAS).

Първото лято без лед в Арктика може да е само след 15 години

Арктика се затопля повече от два пъти по-бързо от останалата част на планетата, което означава, че средните температури са се увеличили с около 2 до 3 градуса по Целзий от предииндустриалния период, в сравнение с около 1 градус по Целзий за планетата като цяло. Промяната също се ускорява: 0.75 градуса от това затопляне са се случили през последното десетилетие.

"В северното Берингово море морският лед присъстваше в продължение на осем месеца в годината", пише екип от арктически коренни лидери в Арктическия доклад на NOAA за 2019 г. "Днес може да видим само три или четири месеца с лед."

Ефектите засягат практически всеки аспект от живота в региона. Ледът на сушата, който сега липсва в много части на Арктика, защитаваше бреговете от бури и вълни. Липсата му ускорява крайбрежната ерозия, застрашавайки десетки общности.

Правителствен доклад на САЩ от 2009 г. предполага, че почти всички 213 селища на коренното население на Аляска вече са изложени на риск от крайбрежна ерозия.

Тази година безпрецедентна арктическа гореща вълна, която според изследователите е била поне 600 пъти по-вероятна да се случи, заради причинените от човека климатични промени, повиши температурите на въздуха в Сибир над 37 градуса по Целзий, помогна на пожарите в тундрата да тлеят с месеци и причини колапса на последния останал леден шелф на Канада край остров Елесмир.

Това също накара морския лед в Арктика да се топи дори по-бързо от обикновено и за първи път замръзването да не е започнало през октомври.

Учените наблюдават внимателно дали останалата част от годината ще продължи тази рекордна тенденция. Но дали 2020 г. ще е рекордна или не, всъщност не е ключовият въпрос, казва Джулиан Струув, климатолог от Центъра за полярно наблюдение и моделиране към University College London (UCL), Великобритания.

"Никога няма да се върнем към условия като през 80-те и 90-те години," казва тя. "Ледът не се възстановява. Ще има високи и ниски точки, но никога няма да се върне към това, което беше, предвид сегашното ни климатично състояние днес."

Отдавнашен прецедент

За много учени големият въпрос е - кога летният морски лед ще изчезне напълно и как ще се отрази загубата му по цялата планета?

Арктическият морски лед влияе на климата и времето далеч отвъд Арктика. Повърхността му отразява слънчевата топлина обратно в атмосферата и изолира океана отдолу. Температурната разлика между студения Арктик и горещите тропици задвижва ветровете и океанските течения и влияе на времето в световен мащаб.

За да се предскаже по-добре бъдещето на Арктика, учените са потърсили аналози от миналото.

Преди около 130 000 години, когато Земята излиза от ледникова епоха, климатът навлиза в междуледников период, дори по-топъл от този, в който сме днес. Циклите на ледниковия период се подтикват от промени във формата на орбитата на Земята и наклона на оста й, а по това време Северното полукълбо е било наклонено по-директно към Слънцето, което е позволявало повече слънчева топлина да достига повърхността на високи географски ширини.

Затоплянето по време на Последния междуледников период е било особено интензивно: средната температура на Арктика е била между 4 и 5 градуса по Целзий по-топла, отколкото непосредствено преди индустриалната революция, а морското равнище - поне 5.5 м по-високо.

Данните от седиментни проби от дъното на Северния ледовит океан предполагат, че по това време е имало много по-малка или никаква лятна ледена покривка. Повечето актуални климатични модели не могат да възпроизведат тази пълна загуба на лед и интензивната арктическа топлина като цяло.

Метеорологичният център на Великобритания е успял да разработи модел, който се доближава максимално до условията през този период. Една от най-важните промени, направени от учените, е точно да представят малките, нискоотразителни водоеми с вода, които се образуват върху леда, докато горещото слънце го топи.

Водата е по-тъмна от светлия лед и поглъща по-лесно тази слънчева топлина. Така, след като се образуват малките водоеми, те ускоряват топенето. Наблюдения през последните години показват как подобни водоеми ускорят топенето на наземни ледени покривки в Гренландия и Антарктида. В Арктика по време на Последния междуледников период се е случило същото, смятат Гуарино и нейните колеги.

С подобни промени, които могат да се наблюдават и сега, моделът успява да генерира изцяло свободен от лед Арктик. И без охлаждащия ефект на летния морски лед, Арктика в модела е толкова топла, колкото данните предполагат, че Арктика наистина е била по време на Последния междуледников период.

Способността на модела да представи този период, от своя страна, предполага, че може да му се вярва за бъдещето. Когато моделът е използван да прогнозира промените в климата, той показва, че морският лед в Арктика ще изчезне почти изцяло до 2035 г.

Тази дата е много по-скорошна от други, но е в границите на очакваното и е реалистична, смятат учените.

"Сега има физически правдоподобен механизъм, който ни казва, че Арктика може да върви бързо в тази посока", казва Джеси Фармър, климатолог от Университета в Принстън.

Дори и с агресивни действия е малко вероятно и почти невъзможно тази тенденция да се обърне, преди регионът да достигне точката, в която летният лед изчезва завинаги, казва Струув.

"Това по никакъв начин не е причина да се откажем от усилията за спиране на затоплянето на климата. Просто трябва да гледаме на ситуацията реалистично", добавя тя.

Всичко, което трябва да знаете за: