Глобализацията няма да се отменя заради пандемията

© Reuters

Високите нива на свързаност на света бяха една от причината за бързото разпространение на COVID-19. Но нито спадът на световната икономика заради пандемията, нито призивите на президента на САЩ Доналд Тръмп големите компании да върнат производството си в страната и последвалата търговска война с Китай ще имат голям ефект върху процесите на глобализация в близко бъдеще.

Китайският износ нарасна с най-високите си темпове от 18 месеца през август, докато Мексико и страните от Югоизточна Азия поеха загубения дял на Китай от вноса на САЩ. Япония е една от малкото големи икономики, които предприеха мерки за преместване на производството си.

Базираната в Ню Йорк Delta Children, която прави детски креватчета в Китай за търговци на дребно като "Уолмарт", проучи накратко преместването на производството си в САЩ, след като забавените доставки заради COVID-19 допълнително увеличиха разходите на компанията освен митата за внос, разказва "Ройтерс".

Търговският министър на САЩ Уилбър Рос прогнозира през януари, че пандемията ще "помогне за ускоряването" на този вид завръщане на работни места в САЩ, докато някои политици дори заговориха за по-широко отстъпление от глобализацията, докато компаниите правиха промени, за да се справят с прекъснатите вериги за доставки.

Но изпълнителният директор на Delta Джо Шами се отказва от този ход поради по-високите разходи за труд и липсата на доставчици. Компанията все още планира да диверсифицира веригата си на доставки - чрез преместване на част от производството в Югоизточна Азия.

"Етикетът "Направено в САЩ" ще работи, ако продуктите са със същото качество и на конкурентни цени, което в момента не е така", каза Шами пред "Ройтерс". "Бих диверсифицирал, а не напълно да напусна Китай."

Приказките са евтини

От Вашингтон до Уелингтън, политиците тази година проповядват собственото производство, призовавайки фирмите да върнат мощностите и работни места у дома, особено за "основни" продукти.

© Reuters

Пандемията е довела до рекордните 235 ограничения за износ, тъй като страните складираха защитно оборудване и медицински консумативи според Global Trade Alert. Въздействието на трилиони долари субсидии все още не е ясно.

Но въпреки засилената протекционистката реторика има много по-малко нови мита за внос, отколкото през последните две пикови години, а Паскал Лами, който ръководеше Световната търговска организация (СТО) от 2005 г. до 2013 г., вярва, че "завръщането" ще бъде незначително.

Единствената голяма икономика, която предлага средства за завръщане на индустрията, е Япония с 220 млрд. йени (2.08 млрд. долара), предназначени за фирми, които пренасочват производството. На първи тур тя плати 57.4 млрд. йени за 57 проекта - по-малко от 10 млн. долара на фирма.

"Политиците направиха редица силни изявления, но все още не е достигнат етап, в който има много пари на масата за завръщане на производствените мощности", каза Саймън Евенет, основател на Global Trade Alert и професор в Университета на Сен Гален, Швейцария.

Още преди COVID-19 основна цел на митническата война на Доналд Тръмп срещу китайския внос от 2018 г. беше да върне производството. Компаниите, от друга страна, започнаха да напускат Китай само за да се възползват от намалените разходи в Югоизточна Азия, и приеха стратегия "Китай плюс едно" за повишаване на разнообразието на доставките.

"Предстои да разберем дали пандемията ще доведе до много по-голямо завръщане в САЩ", каза Майкъл Фроман, американски търговски представител в администрацията на президента Барак Обама, по време на уеб семинар.

Доставки по всяко време

Консултанти от McKinsey & Co казват, че проблемите с веригата за доставки са привлекли вниманието на главните мениджъри и бордовете на компании, като макар пандемията да е най-големият шок в системата в историята, тя е само последната от серия прекъсвания.

Вместо да се фокусират единствено върху разходите за доставки, компаниите започват да обмислят неща като стабилност и устойчивост.

"Веригите бяха изградени, за да може стоките да бъдат доставяни точно навреме. Занапред те може да бъдат развивани за доставки "по всяко време", каза Сюзън Лунд, партньор на McKinsey, който се занимава с изследвания в областта на глобализацията и търговията.

McKinsey изчислява, че 15-25% от световната търговия със стоки може да промени местоположението си през следващите пет години поради бизнес спорове и неикономически фактори като регулацията в сравнение с 8% през последните пет.

© Reuters

Патрик ван ден Бош, партньор в консултантската фирма Kearney, която изготвя доклад по темата, заяви, че в най-добрия случай ще отнеме известно време, преди САЩ да се възползват от диверсификацията на веригата за доставки, наложена от COVID-19 и търговската война. Голяма пречка ще бъде и липсата на достатъчно квалифицирани работници и доставчици.

Компаниите, които през последното десетилетие са направили крачка да пренасочат някои производства към САЩ, включват General Electric в Кентъки и Starbucks в Охайо.

Въпреки това СТО заяви във вторник, че делът на междинните стоки в търговията е бил стабилен през първата половина на 2020 г., на 52%, което предполага, че тази година не е имало сериозна промяна в производството. Търговският дефицит на САЩ през август също достигна 14-годишен връх.

Миналата година Мексико и някои азиатски държави бяха основните бенефициенти от спадащия дял на вноса на Китай към САЩ. Въпреки пандемията общият износ на Виетнам нарасна с 4.2% през първите девет месеца на 2020 г., като САЩ и Китай бяха най-големите два пазара.

Лами казва, че справянето с COVID-19 и подготовката за бъдеща пандемия неизбежно ще доведе до по-голям фокус върху защитата на потребителите, с по-голямо настояване за предпазливост, безопасност, повече проверки и различно виждане за риска.

"Преизчисляването на риска нагоре ще преразпредели тази мултилокализация. Това няма да бъде деглобализация, това ще бъде друга версия на глобализацията. Това ще е нов режим", каза той.