© Associated Press
Хашим Тачи
Косовският президент Хашим Тачи обяви, че подава оставка, след като източници в Хага са потвърдили обвинението му във военни престъпления.
С изявлението пред репортери той потвърждава решението си, обявено по-рано тази година, да се оттегли, ако действително бъде обвинен. "При никакви обстоятелства няма да допусна да се появя пред съда като президент на Република Косово. Затова, за да защитя интегритета на президентската институция и достойнството на гражданите, подавам оставка," обясни Тачи.
През лятото появата на тази възможност, без обаче обвинението да бъде формализирано, отложи посещението му в Белия дом. Тогава от Хага обясниха, че съобщението за евентуален обвинителен акт е мотивирано от натиск и опити на Тачи да възпрепятства работата на институцията.
Събитието измести с няколко месеца среща със сръбския президент Александър Вучич в Белия дом, с която САЩ искаха да направят важна стъпка в решаването на косовския конфликт, измествайки инициативата от Европа.
Над 10 хил. - основно албанци - са жертви на конфликта през 1998-1999 г. Десет години по-късно Косово обяви едностранно независимост. В момента с европейска помощ Белград и Прищина работят по компромис, за да се установи съдбата на изчезналите във войната и от двете страни.
Прокуратурата в Хага - сътресение в политическия живот в Косово
Специализираната прокуратура за военни престъпления от времето на войната за независимост на Косово разследва престъпления срещу етнически събри. Спорната за мнозина в страната институция, базирана в Хага, но част от косовската съдебна система (макар да работи с международни юристи) бе одобрена от властите в Прищина след дълги спорове под натиска на Запада.
Тачи също бе одобрил създаването на прокуратурата. Опозицията коментираше по това време, че го прави само защото е убеден, че никога няма да получи обвинителен акт от нея. Според информацията от юни става дума за случаи на убийства, изтезания, изчезвания на хора, а жертви може да са станали стотици етнически албанци, сърби, роми и други.
Темата остава изключително чувствителна в Косово. Голяма част от политическия елит там се състои от бивши партизани от Армията за освобождение на Косово. Частта от опозицията, която не е била в този елит, ги обвинява, че са осребрили позициите си, за да овладеят лостовете на властта в косовското общество.
През юли миналата година призовка от Хага бе достатъчна, за да подаде оставка тогавашният премиер Рамуш Харадинай. Коалицията от военни командири се разпадна, а последвалите избори спечелиха две партии, които не са смятани за част от този елит. Една от тях напусна властта, а дотогавашният ѝ коалиционен партньор се съюзи отново с партия, доминирана от бивши бойци на Армията за освобождение на Косово (АОК).
Доминираща фигура
Оставката на Тачи означава, че председателят на парламента Вьоса Османи - която бе избрана от Демократичната лига на Косово и бе кандидат за премиер - ще изпълнява длъжността президент, докато бъде постигнат консенсус в законодателния орган кой ще е следващият държавен глава.
Косово не избира пряко президента си. Нужни са две трети от гласовете, за да бъде излъчен държавният глава от парламента. При неуспех в страната се провеждат нови избори.
Задачата може да е трудна. Наследникът на следващия президент ще трябва да запълни роля, каквато малцина други са имали в Косово. Тачи бе първият премиер в историята на независимо Косово, заемал е поста и преди това. Бил е вицепремиер и външен министър на страната, а президент стана през 2016 г.
Първият и единствен политически директор на АОК от 1994 до 1999 г. е бил обект на множество обвинения - от твърдения в доклад на германското разузнаване до призиви към Съвета на Европа - за връзки с организираната престъпност, включително в трафик на органи. Тачи обаче е и сред политиците в Косово с най-топли и здрави отношения със Съединените щати и бе основна фигура в опитите на администрацията на президента Доналд Тръмп за нормализация между Сърбия и Косово.
Подробности очаквайте по-късно на www.dnevnik.bg.
