© Reuters
България уведоми Европейската комисия, че няма да приеме предложените към момента проекти на преговорна рамка за Република Северна Македония и съпътстваща декларация на Съвета на Европейския съюз.
Това се казва в изпратено до медиите съобщение от Външното министерство в София в деня на срещата на посланиците на държавите членки в ЕС, когато трябваше да се вземе решението неформално, а да бъде одобрено на ниво Съвет по общи въпроси. Той няма да е идния (10 ноември) вторник, а седмица след него - отлагането е нужно заради карантината на германския външен министър Хайко Маас. Германия в момента е председател на Съвета на ЕС.
В последвало съобщение правителството в Скопие обяви, че е разочаровано, но е готово да даде "пояснения, за да отстраним безпокойстват,а които се появиха в Република България". Все пак това няма да включва "правото на нашет самоопределение" и няма да засяга идентичността и езика, се казва в съобщението седмица след като София поиска от Скопие да признае "българските корени" на език и нация в Северна Македония.
Другата седмица, на 10 ноември - когато освен Съвета бе насрочена среща на върха на Берлинския процес с домакини София и Скопие - бе и датата, обявена от премиера Бойко Борисов за компромис между двете страни.
Две писти
Външното министерство обяснява в съобщението си, че България "не е в състояние да приеме предложената към момента преговорна рамка", тъй като "тя не дава необходимите гаранции за изпълнение на поставените от страната ни условия".
България преговаряше на две писти - двустранно със Северна Македония и с държавите членки за отразяване на двустранните спорове в преговорната рамка. Германия, която опита в последните дни да поеме открито посредническа роля и събра външните министри на спешна среща в Берлин, бе против тази стъпка и включването на спорове между държави в преговорите.
От съобщението на МВнР обаче се разбира, че е предложена алтернатива - поставяне на условията към Северна Македония в декларация на Съвета на ЕС, съпътстваща преговорната рамка. Обяснението на институцията е, че "декларацията на Съвета не е правно обвързващ инструмент и не дава търсените от България юридически гаранции. Такива гаранции бихме имали, ако нашите искания бяха отразени в текста на Преговорната рамка, за което и настояваме", се казва в съобщението.
"Същевременно България благодари на Германското председателство на Съвета на ЕС и на комисаря по разширяването Оливер Вархей за конструктивния подход и всекидневната съвместна работа в търсене на решение, което все още не е изключено да бъде постигнато въпреки кратките срокове," се казва още в съобщението."
"Първата блокада от България в ЕС"
Македонският премиер Зоран Заев реагира още преди съобщението от Българя. Той заяви, че на днешната среща на ниво КОРЕПЕР в Брюксел "е нарушен член 2." от Договора за добросъседство.
В този член се говори за сътрудничество между България и Северна Македония в евроинтеграцията.
Пред журналисти Заев обясни, че този член "много прецизно" показва как ще се поддържа интеграцията на Северна Македония и днес "определено е прекършен", докато "ние (Северна Македония) нищо не прекършихме".
"Наистина е неприятно чувство, което ни се случва, но вярвам, че е сигнал да се забързат решенията, за които се разговаря между двете работни групи" от външните министерства, каза той. Този път Заев недвусмислено отхвърли думата "анекс", която не изключваше само преди седмица.
Същевременно по думите му има още срещи на посланическо ниво преди 17 ноември, следващия Съвет по общи въпроси. Следователно "случилото се не значи, че шансовете са изгубени".
