Никола Тодоров, бивш македонски министър: Японците правят летящи коли, а ние сме заседнали в миналото

Никола Тодоров, бивш македонски министър: Японците правят летящи коли, а ние сме заседнали в миналото

© Никола Тодоров



Никой няма да убеди 2 млн. македонци, че Гоце Делчев е българин, нито милиони българи - че Гоце Делчев е македонец, въпреки че всъщност могат да се обединят около това, че е загинал за Македония; историята е най-важна за двете държави в условия, когато част от населението живее на минимална заплата. След десетилетия, в които македонците са учени да мразят България, а за всяка от двете страни е най-изгодно политически да нападат другаа, е нужен нов фокус в отношенията София-Скопие решения за бъдещето от общ инвестиционен до общ научнообразователен фонд и комисия от най-добрите инженери и архитеки, които да започнат да работят за проектиране и изграждане да бърза жп линия и магистрала между двете столици.


Това написа преди две седмици за "Дойче веле" бившият министър от ВМРО-ДПМНЕ Никола Тодоров, отговарял за образованието и науката (2009-2011) и здравеопазването (2011-2017) в кабинети на Никола Груевски и Емил Димитриев. Тодоров, избран депутат в миналия парламент, но напуснал политиката, за да се върне към правото, бе изключен от партията си като част от чистка заради подкрепа на гласуването в референдума дали Република Македония да смени името си на Република Северна Македония в името на членство в НАТО и ЕС.


В момент, когато напрежението за историята от двете страни ескалира, "Дневник" потърси Тодоров за коментар за перспективите пред двете държави. Тодоров изпрати отговорите си часове преди срещата на премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев в София.




Смятате, че е невъзможен компромис между двете позиции и "осемте милиона българи" (под 7 според най-актуалните данни - бел. ред.) и "двата милиона македонци" няма да се убедят никога в позициите на другата страна и ще стоят окопани в червените си линии. Политиката обаче е известна като изкуството (или на македонски - уметноста) на възможното. Очаквате ли Заев и Борисов да намерят решение на политическо ниво, дори да е временно, което да помогне евроинтеграцията на Северна Македония да продължи напред?


- Едно е политиката, а друго са чувствата и настроението на гражданите. За съжаление този проблем е въпрос на дълбоки емоции както между македонците, така и между българите. На всичкото отгоре има политици и социални активисти от двете страни на границата, които са изградили и поддържат кариерата си именно по този въпрос.


Ако проблемът изчезне, те ще останат без видимост и без работа, защото необходимостта от политическото им съществуване ще изчезне. Ето защо такива политици и в България, и в (Северна) Македония отчаяно се опитват да поддържат проблема между двете страни жив, затова често добавят масло в огъня. И когато играете с емоции, с чувства, тогава е много лесно да запалите огън, да създадете омраза, разделение, вражда. Балканите са такива от векове, защото всички ние страдаме от хронична неспособност да погледнем по-далеч от носа си. Както наскоро писах: "Никой не може да убеди двата милиона македонци или осемте милиона българи в противното. Колкото и да се преговаря, да се правят отстъпки, тези отстъпки стигат до червената линия, която на македонски означава, че Гоце Делчев е македонец, а на български означава, че Гоце Делчев е българин."


През 2020 г., когато японците говорят за летящи автомобили и представят, движещ се със скорост от 380 км/ч, ние сме заседнали в историята, спорейки за хора и събития отпреди един, два или десет века. После се чудим защо изоставаме с десетилетия и защо качеството ни на живот и стандартът ни са далеч под стандарта на развития свят. Ето защо казвам, че не сме в състояние да виждаме по-далеч от носа си, защото вместо напред ние гледаме назад, към миналото, така че не можем да видим къде е отишъл междувременно развитият свят.


По отношение на втората част от въпроса ви бих казал, че се надявам Заев и Борисов да намерят решение. Както каза Толстой, двамата най-могъщи воини са търпението и времето. Мисля, че решението на този спор се крие точно тук, изисква търпение и време. Не трябва да поставяме този проблем, който тлее от десетилетия, в контекста на кратки срокове или дори по-лошо, в контекста на следващите избори, които и да са, от която и да е страна да са.


Във всеки спор има две страни и и двете допринасят за него. В Северна Македония обвиняват България, че отправя неприемливи искания и говорят за неизпълнение на договора, но съвсем без основание ли е последното твърдение от Ваша гледна точка? Какви грешки направи самата Северна Македония, за да се стигне дотук?


- Точно така, за проблем винаги са нужни поне двама, точно колкото за тангото. Но се страхувам, че в нашия случай проблемът не е само между двамата, а сякаш има трета страна, която дърпа конците от задкулисието чрез изпълнителите си в двете страни, които са добре маскирани като патриоти. Напълно съм сигурен, че има трети играч, който е доста мощен в световен мащаб и който създава контролирана от него нестабилност в региона и следователно стимулира нестабилността, омразата между нациите и подтиква към конфликти. Как иначе можем да тълкуваме факта, че Междудържавната комисия по история за относително кратко време намери и хармонизира съвместно решение за св. Кирил и Методий, св. Климент и Наум и цар Самуил, така че вместо това да бъде приветствано и да бъде основата, на която още повече да се сближим, изведнъж излязоха, бих казал, някои максималистични искания, които трябва да бъдат решени след няколко дни или седмици. Хората, които споменах, бе немислимо да бъдат обект на всяка дискусия преди 5, 10, 20 или 50 години, но сега вероятно е намерено решение, с което и двете страни могат да живеят. Но на някого, изглежда, не му изнася, така че се създава огромен проблем, който може да превърне целия този успех има тенденция в пепел.


Ще дам следния отговор на втората част на въпроса ви: (Северна) Македония допусна грешка, като не разреши спора с Гърция в началото на 90-те години и не се присъедини към ЕС преди България. Този проблем в такъв случай не би съществувал. Тъй като сме в сферата на хипотетичните ситуации, ето една хипотетична ситуация:


Представете си, че Македония бе влязла в ЕС преди България, а при влизане на България в ЕС ние да бяхме молили България да признае, че азбуката и езикът се основават основно на македонски корени, датиращи от времето на Св. Кирил и Методий и Св. Климент и Наум от Охрид!



Така че, ако България не приеме това, тя няма да може да започне преговори с ЕС и да не стане пълноправен член на ЕС. Щяхте да повторите, че това не е вярно, ние щяхме да кажем, че крадете историята ни, така че щяхме да ви наложим вето върху всеки ваш опит за членство в ЕС. Заради това, че в тази ситуация ще имаме този инструмент за блокада и изнудване.


Повтарям, това е хипотетична ситуация и аз честно мисля, че Македония никога не би се позиционирала по този начин спрямо България, въпреки че от днешната перспектива много хора биха казали, че така трябва да се позиционираме. В крайна сметка никога не прави на другите това, което не искаш да направят на теб.


За съжаление днес в Македония е най-лесно и политически най-изгодно да атакуваш българите, а в България е най-лесно и политически най-изгодно да атакуваш македонците.



Каква е вероятността според Вас забавянето на евроинтеграцията на Северна Македония да предизвика политическа нестабилност?


- Може да предизвика вътрешнополитически конфликти и в дългосрочен план да се превърне и в причина за междуетнически неразбирателства в Македония. В допълнение към вътрешния план може да предизвика и нестабилност на регионално ниво. Според мен логичният въпрос е какво е най-изгодно на България, дали да има враг от другата страна на границата, който не е член на ЕС, или да има голям приятел вътре в ЕС! Ние сме съюзници в НАТО, ние сме съседи, които дълго са споделяли същата или сходна съдба и имаме личности, важни за двата народа, които могат да ни обединят и сплотят. Ако вече сме съюзници в най-мощния военно-политически съюз на планетата, не виждам логика в изграждането на вражда и бариери между хората от двете страни.


"Факт е и че за времето на комунизма се учехме да мразим България. Че те са фашисти и окупатори. И германците, и италианците са били фашисти и окупатори, но тях се учехме да ги мразим", пишете Вие. Възможна ли е промяна на тази нагласа без промяна в учебниците в Северна Македония и оптимист ли сте, че тя може да се случи? Какво още трябва да се направи, за да се изкорени езикът на омразата?


- Трябва да започнем да си сътрудничим. Трябва да спрем да се занимаваме с герои и събития от миналото и да започнем да обсъждаме идеи. Както веднъж е казала Елинор Рузвелт, големите умове обсъждат идеи, средните умове обсъждат събития, а малките умове - хората. За съжаление обсъждаме събития и хора, а това, трябва да признаете, няма да ни сложи в групата на големите умове. Омразата е една от характеристиките на ретроградни и неизобретателни личности. Никой в България или (Северна) Македония не е роден с омраза към другия, но за съжаление го е научил през живота си.


Ако можете да се научите да мразите, можете да се научите да не мразите и това е въпрос на фокус и желание. Не виждам причина да не заменим речта на омразата с разговори за проекти, научно и образователно сътрудничество, улесняващо движението на хора, стоки и капитали между двете страни, студентски обмен и сътрудничество в областта на културата и здравеопазването. Много е лесно, когато чуеш някой да каже или направи нещо лошо или неблагоприятно за теб, да отговориш с лошо (отмъщение) и обратно, ако някой каже добро за теб и направи нещо, което работи в твоя полза, да отговориш с добро. Цивилизационната ценност е да правиш добро, а не лошо. Всичко зависи от нас и нивото на нашата цивилизованост.


Защо според Вас е толкова бавно и трудно икономическото сътрудничество между България и Северна Македония (коридор №8, жп линията, увеличаване на инвестициите...)? Само въпрос на пари ли е, както твърдят управляващите?


- Не, не става въпрос за пари. Въпросът е на лоша приоритизация и способност да се направи нещо добро. Тоест, бих казал некомпетентност. Никой не може да ме убеди, че (Северна) Македония и България ще бъдат ощетени от изграждането на магистрала или високоскоростна железопътна линия между Скопие и София. Напротив, аз вярвам, че такава връзка ще бъде началото на силно сближаване между хората от двете страни.


Сега е моментът за такива мерки за изграждане на доверие, които не са в областта на историята, а в сферата на бъдещето. Ето защо предложих след постигнатия от нея напредък между Държавната комисия по история временно да го разпусне или спре работа и да се сформира държавна комисия от най-добрите инженери и архитекти от двете страни на границата, които да започнат да работят по реализацията на проекта за изграждане на магистрала и високоскоростна железопътна линия между София и Скопие. Мисля, че е възможно и подходящият момент ЕС да помогне финансово на този проект.


Честно казано, мечтая да мога да стигна до София за 1 час. Ако бяхме германци или французи, това би било възможно, но тъй като сме балканци, това изглежда невъзможно и далечно.



В една предишна колонка на DW, озаглавена Тристранната среща на Южните Балкани, написах: "Смятате ли, че през 1950 г. Франция, а след това Западна Германия, се обичаха "повече, отколкото днес се "обичат" (Северна) Македония, България и Гърция днес? Мисля, че не и съм напълно сигурен, че антагонизмът и враждебността тогава и през цялата им предишна история са били значително по-големи между Франция и Германия, отколкото различията и антагонизмът, който съществува днес между тези три балкански държави. Нищо не е невъзможно, ние се нуждаем от лидерство, визия, смелост, но също така трябва да потиснем националистическите радикали и популисти в трите държави, да отхвърлим глупостите, които те казват или правят поради доходоносни лични причини и да представим заедно нова политика на умерен патриотизъм, базирана на сътрудничеството и благосъстоянието на народите на тези три държави. Днес твърдо стоя на тази позиция и днес.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK