Западните Балкани приеха "общия регионален пазар" като проект на ЕС, но не и на Сърбия

Премиерът Бойко Борисов и германският канцлер Ангела Меркел на срещата на Берлинския процес, 10 ноември 2019 г.

© Associated Press

Премиерът Бойко Борисов и германският канцлер Ангела Меркел на срещата на Берлинския процес, 10 ноември 2019 г.



Общ регионален пазар" е стъпка, която би трябвало да подобри отношенията на Западните Балкани и да даде перспективи на регион, измъчен от конфликти, застой, корупция и спорове, за поглед към икономиката. Това бе и целта на приемането ѝ с декларация, която събра лидерите от региона и няколко държави от ЕС на почти виртуална среща на Берлинския процес в София.


Планът за свободно придвижване, обявен от премиера Бойко Борисов, присъстващ на събитието единствено с колегата си Зоран Заев (всички други се включиха виртуално), бе обявен в момент, когато Сърбия и Албания заедно със Северна Македония бяха дали тласък на инициативата на фона на критики от някои държави, че такова сближаване може да се окаже алтернатива на сближаването с ЕС.


Какво точно договориха държавите от Западните Балкани и как то се съотнася с т.нар. мини-Шенген - идентичен план, подхванат от Сърбия, който залегна в основата на декларацията от вторник, но досега не бе посрещнат с подкрепа от всички държави в региона.


Четирите свободи и нещо повече




Общият регионален пазар би трябвало да подготви страните за общия пазар на ЕС. Той трябва да сближи икономиките на Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония, Черна гора и Сърбия, тясно свързани, но недостатъчно ефективно; в много случаи заради инфраструктура и бюрокрация връзките помежду им не работят добре и това пречи и на иновациите.


Решението е да се работи по четири направления:

- регионална търговска зона със свободно движение на хора, стоки, услуги и капитали (в основата и на европейския пазар);


- регионална инвестиционна зона, с която инвестиционните политики трябва да се пригодят към стандартите на ЕС и да се насърчат чуждите инвеститори;


- регионална дигитална зона за интеграция към цифровия пазар на ЕС;


- регионална индустриална и иновационна зона за трансформация на ключови отрасли в индустрията.


За изпълнението на част от тях трябват съвсем конкретни стъпки като намаляване на банковите такси от двете страни на границата, премахване на технически търговски бариери, координация на инвестиционната политика, признаване на професионални квалификации в региона и насърчаване на онлайн търговията.


Според еврокомисаря за разширяването Оливер Вархей общият регионален пазар ще "повиши привлекателността и конкурентоспособността на региона и ще помогне за превръщането му в инвестиционен хъб, интересен и за глобални инвеститори, които искат да намалят разстоянието си до европейските пазари".


Планът не е нов


Идеята за общ пазар на Западните Балкани набира сили още от времето между заявлението на тогавашния председател на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, че ЕС няма да се разширява в близките години, и поврата с новата стратегия за Западните Балкани, обявена по времето на българското европредседателство на Съвета на ЕС.


Поддръжниците на плана подкрепяха идеята, че единно икономическо пространство с пазар от 20 млн. души ще е по-атрактивно за инвеститорите от шест малки държави. Противниците - както сред международните експерти, така и в някои балкански правителства - не разбираха с какво клуб на бедните икономики или регионално обединение, може би около най-силната сръбска икономика, би решило проблемите им.


Именно сръбската връзка в инициативата бе тревожна за някои държави; идеята активно се изразяваше от президента Александър Вучич още по времето, когато беше премиер (до пролетта на 2017 г.). По-късно, малко след встъпването му в длъжност като държавен глава, лидерите на Западните Балкани подкрепиха План за действие за Регионална икономическа зона, подкрепяна от ЕС и на практика основна задача на Съвета за регионално сътрудничество - съфинансирана от ЕС организация, улесняваща балканския диалог за икономическо сътрудничество.


Важно за Съвета е икономическата зона да позволи безпрепятствено придвижване на стоки, услуги, капитали и висококвалифицирани хора и процесът на конвергенция с ЕС да се ускори. Формално тази инициатива остава негова. Не един генерален секретар на Съвета е изтъквал, че основната задача пред балканските страни е да се научат да говорят по конкретни икономически проблеми, за конкретни проекти.


Връзката с "мини-Шенген"


На този фон остава неизвестна съдбата на проекта такъв, какъвто го описваше Вучич в последната година - "мини-Шенген". Двамата с албанския премиер Еди Рама станаха двигатели на инициативата, бързо приета и от Заев. Те се оказаха съучредители на проекта, смятан от критици са опит за възстановяване на Югославия с (неслучилото се) включване на Албания. Премиерът на Сърбия Ана Бърнабич тогава нарече тристранната инициатива "най-важната от предишните няколко десетилетия насам за Западните Балкани".


Действията им дадоха известен резултат. Миналата година бе подписано споразумение, което да позволи придвижването между трите държави само с лични карти, но това се разглеждаше единствено като начална стъпка от големия план.


Преди малко повече от година: лидерите на Албания, Сърбия и Северна Македония - албанският премиер Еди Рама, сръбският президент Александър Вучич и македонският премиер Зоран Заев - в Нови Сад, 10 октомври 2019 г.

© Associated Press

Преди малко повече от година: лидерите на Албания, Сърбия и Северна Македония - албанският премиер Еди Рама, сръбският президент Александър Вучич и македонският премиер Зоран Заев - в Нови Сад, 10 октомври 2019 г.


С времето възможността за включване на всички страни избледня - Черна гора бе заявила, че ще бъде част от проекта, но това не стана; президентът Мило Джуканович не дойде на срещата на върха, на която съюзът трябваше да се разшири. От разделената в отношението си към Белград Босна и Херцеговина нямаше еднопосочна реакция, а Косово отказа да се присъедини при сегашното състояние на отношенията със Сърбия. Част от тревогата бе свързана и с момента: точно тогава не България, а Франция изглеждаше като спирачка пред евроинтеграцията на Северна Македония и Албания. Противниците на Париж изтъкваха, че поведението му само тласка страните от Западните Балкани едни към други в търсене на алтернатива, но тя при всички положения ще е по-малко полезна от преговорите с ЕС за приближаване на европейския стандарт.


Регионалният пазар "няма да замени" евроинтеграцията, но ще помогне за въвеждане на съществуващите стандарти, съобщи генералният секретар на Регионалния съвет за сътрудничество Майлинда Брегу. В друг коментар обаче тя нарече "четирите свободи" в общия пазар гръбнака на "мини-Шенген".


Дали и как Сърбия ще продължи да насочва заедно с Албания интеграционния процес на Западните Балкани и с какво ще допълни той общия пазар предстои да се разбере, но Вучич заяви преди месец, че "мини-Шенген" е важен за "оцеляването на държавите и нациите на Балканите" и "трябва да работим заедно".

Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  2. 2
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  3. 3 Профил на Dimiter Monev
    Dimiter Monev
    Рейтинг: 246 Неутрално

    Ако това се осъществи, евентуалното приемане на тези държави в ЕС ще може да стане само в пакет. Което означава максимално отлагане, докато и най-изостаналата завърши преговорите с ЕС. Оптимистична прогноза - 10 години. Песимистична - виж Турция.

  4. 4 Профил на pet_fire
    pet_fire
    Рейтинг: 5262 Неутрално

    Трудно е да се предположи, че балканските страни ще се разберат за общ пазар. Ние с една Македония не се разбираме....

  5. 5
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  6. 6
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  7. 7 Профил на Пипера е много лют
    Пипера е много лют
    Рейтинг: 876 Неутрално

    Много ясно - Сърбия е синоним на провал и изостаналост, кой би искал да е свързан с това?

    https://www.youtube.com/watch?v=eYfOYx1G2zU
  8. 8 Профил на Пипера е много лют
    Пипера е много лют
    Рейтинг: 876 Неутрално

    Много ясно - Сърбия е синоним на провал и изостаналост, кой би искал да е свързан с това?

    https://www.youtube.com/watch?v=eYfOYx1G2zU
  9. 9 Профил на Пипера е много лют
    Пипера е много лют
    Рейтинг: 876 Неутрално

    До коментар [#4] от "pet_fire":

    Това е защото Македония счита, че е начало, център и основа на всичко, затова.

    https://www.youtube.com/watch?v=eYfOYx1G2zU
  10. 10 Профил на observador
    observador
    Рейтинг: 1427 Неутрално

    Ако това се осъществи, евентуалното приемане на тези държави в ЕС ще може да стане само в пакет. Което означава максимално отлагане, докато и най-изостаналата завърши преговорите с ЕС. Оптимистична прогноза - 10 години. Песимистична - виж Турция.
    —цитат от коментар 3 на Dimiter Monev


    И аз така го виждам. "И вълкът сит и агнето цяло". Няма разширение на ЕС, но някаква по-висока скорост на интеграция, за да не обърнат посоката "Западните Балкани". Чудесно е, ако тръгнат в пакет, защото така ще минат години и може да дойде съдбовният момент в нашите отношения с РСМ - първият им мин.председател албанец.

    Лично аз вярвам в европейското бъдеще на Албания и Черна гора. За останалите поне още 15-20 години липсват. Албания трябва да започне преговори още сега. Тази опция е нещо, за което не се говори, понеже вероятно има скрито вето (на Холандия).

  11. 11 Профил на MPetr
    MPetr
    Рейтинг: 2616 Неутрално




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK