© Reuters
Като пандемията от коронавируса обхвана целия свят, градовете бяха блокирани и хората насърчавани да останат у дома. На много места са въведени вечерни часове.
С това се завърнаха птичите песни, за сметка на шума от автомобилен трафик и влакове и обичайното замърсяване. И все пак изкуствените светлини на града през нощта все още светят. За никого.
Подобна е ситуацията по целия свят, мощно напомняне за разточителните начини, с които толкова сме свикнали, че дори не мислим за тях, пише Ник Дън, професор по урбанистика в Университета на Ланкастър, Великобритания, в The Conversation.
Светлинното замърсяване е голям проблем, не само поради ненужната енергия и пари, които представлява. Светлината е навсякъде, често неканен страничен продукт от съвременния ни живот, излизаща от устройствата, които използваме, и навсякъде в обкръжаващата ни среда.
Междувременно тъмнината изглежда нежелана. Как стигнахме до там, че ако градският пейзаж не е ослепителен, той трябва да е обезпокоителен, дори заплашителен?
От епохата на Просвещението западната култура е тясно свързана с идеи за светлината и тъмнината като представители на доброто и злото. Осветяването на всички неща означаваше търсене на истината, чистотата, знанието и мъдростта. Тъмнината, напротив, се свързваше с невежество, отклонение, злонамереност и варварство.
© Reuters
Между 16-и и 18-и век в Европа, например, промените в нагласите и вярванията за нощта са били важни за оформянето на представите ни за тъмнината, които са все още с нас. Трансформациите в обществата породиха нови възможности за труд и отдих - които, заедно с развитието на изкуственото осветление и уличното осветление, преработиха нощта в разширение на деня. Вместо да бъде прегърната, тъмнината се разглеждаше като нещо, което трябва да бъде прогонено със светлина.
Но това мнение не се споделя непременно от други култури. Например в класиката си "Похвала на сенките" от 1933 г. японският автор Джуничиро Танидзаки посочва абсурда на все по-големи количества светлина. Вместо това той отделя внимание на деликатните и нюансирани аспекти на ежедневието, които бързо се губят, когато изкуственото осветление завладява всичко.
Прогресивният западняк е решен винаги да подобрява своето положение. От свещ до маслена лампа, маслена лампа до газова светлина, газова светлина до електрическа светлина - стремежът му към по-ярка светлина никога не спира, той не щади усилия, за да изкорени и най-малката сянка.
© Reuters
В контекста на много градски центрове днес тъмнината е нежелана - свързвана с престъпно, неморално и зловещо поведение. И все пак неотдавнашни изследвания на инженерната фирма Arup показаха, че някои от тези опасения може да са погрешни. По-нататъшни изследвания показват, че градовете се нуждаят от по-добро разбиране на светлината, за да помогнат за справяне с неравенството. Може да се използва за насърчаване на гражданския живот и да помогне за създаването на градски пространства, които са живи, достъпни и удобни за различните хора, които ги споделят.
Междувременно ценностите на светлината, яснотата, чистотата и съгласуваността в градските пейзажи са пренесени в глобалната култура, което води до изчезване на нощното небе по целия свят.
Това не е малък проблем. Учените все по-често приемат това за глобално предизвикателство. The International Dark Sky Association показа, че загубите както на енергия, така и на пари са огромни - само в САЩ това възлиза на 3.3 млрд. долара и ненужно отделяне на 21 млн. тона въглероден диоксид всяка година. По-голямо безпокойство предизвикват опустошителните последици от прекалено осветяване и светлинно замърсяване върху човешкото здраве, други видове и екосистемите на планетата.
© Reuters
Циркадните ритми на хората се нарушават при излагане на изкуствена светлина през нощта, което прави работещите на дежурство, дълги часове или на смени предразположени към заболявания като рак, сърдечно-съдови заболявания, диабет, затлъстяване и стомашно-чревни разстройства. Във Великобритания нощните работници сега представляват един на всеки девет служители, така че това е важен проблем.
Милиони мигриращи птици се дезориентират от електрически светлини, което ги кара да се блъскат в сгради, а мигриращите морски костенурки и бръмбари, които използват лунна светлина, губят посока при пътуването си.
Ясно е, че се нуждаем от алтернативи - и то бързо. Вместо да намалят замърсяването от осветление, новите LED технологии всъщност го увеличиха. Това е така, защото техният акцент е върху икономическите спестявания, а не са разгледани и приложени с характеристиките, на които са способни по отношение на разположение, цвят и мощност. Преместването на акцента от количеството към качеството е от решаващо значение, за да можем да оценим различни видове осветление, подходящи за различни контексти, като например схемата за осветление на московския парк "Зарядье", проектирана от американското дизайнерско студио Diller Scofidio + Renfro, която отразява съществуващите източници на светлина.
© Reuters
Тъмните небеса имат стойност. Те са прекрасен, но силно застрашен природен актив. Не е изненадващо, че хората все повече преоткриват радостите от ходенето през нощта, независимо дали в градовете или в провинцията.
Имаме нужда от нова концепция за тъмнината и нови визии за места, които ни позволяват да се свържем отново с нощното небе чрез по-отговорно и по-малко вредно за околната среда осветление. Въпреки че е замислена като изкуство, фотографската поредица на Тиери Коен "Затъмнени градове" (Villes éteinte) е въздействаща по начина, по който представя какви биха могли да бъдат бъдещите градове с по-отговорен и екологичен подход към градското осветление. Неговите снимки напомнят за връзката ни с космоса и тъмното небе, което мнозина пропускат.
Сред сложните и каскадни проблеми, които климатичните промени представляват, ангажирането с потенциала на тъмнината в нашите градове е по-важно и неотложно от всякога. Градското развитие по света остава неравномерно и би било лесно да се повторят и увеличат проблемите, които вече сме причинили със светлинното замърсяване. Време е да прегърнем тъмнината.
