© Велко Ангелов
България подкрепя преговорната рамка за присъединяване на Албания, но не и на Северна Македония, към Европейския съюз.
Това обяви външният министър Екатерина Захариева на брифинг след видеоконференция на министрите за европейски въпроси и външни работи, предаде БНР. С тази стъпка София налага вето на първата междуправителствена конференция и забавя евроинтеграцията ѝ - възможност за обсъждане на преговорната рамка ще има и през следващите месеци. Днешното "не" обаче е заредено със символика, тъй като това бе крайният срок, поставен от България за намиране на компромис, за да даде страната съгласието си за междуправителствената конференция.
Позицията бе предизвестена. С думите на Захариева, според която трите условия, поставени на Скопие от София, не са спазени, се потвърждава решението на България да е единствената членка на ЕС, която не допуска насрочване на първата междуправителствена конференция със Северна Македония. Както и преди месец и половина, не е известно друга държава да е подкрепила позицията на България на Съвета по общи въпроси.
"Току-що приключи разглеждането на точка "Разширяване"," цитира я "Фокус". Подчертавам, че по тази точка на днешния съвет не могат да се вземат. Тя беше включена катопредоставяне на актуална информация от страна на Германското председателство и обсъждане за състоянието на преговорната рамка за Република Северна Македония и Албания." По думите ѝ има готовност да продължат преговорите между двете държави при "готовност за компромиси от другата страна".
За Албания, обратно, България смята, че "са изпълнили голяма част от условията, които бяха поставили от решението от март месец". Захариева има предвид решението през март на европейските лидери (подкрепено и от България) да се даде формално одобрение за преговори със Северна Македония, без да се насрочи дата.
България иска в преговорната рамка да няма "македонски ези", а само "официален език на Република Северна Македония". Тя иска и пътна карта за изпълнение на Договора за приятелство и добросъседство от 2017 г. и изричен текст, че няма да се поддържат под никаква форма претенции за македонско малцинство в България. Двустранните спорове със Северна Македония не са част от критериите за членство в ЕС, нито за начало на преговорния процес. България искаше това да се промени най-малкото на ниво преговорна рамка. Редица държави в ЕС обаче бяха против.
Захариева изтъкна, че предложеният проект за преговорна рамка "не отразява българските искания". Откакто Еврокомисията предложи преговорна рамка през юли, София опитваше да договаря паралелно компромис на двустранно ниво и включване на притесненията си преговорната рамка - на европейско.
Министърът на отбраната Красимир Каракачанов коментира пред БНТ, че България е защитила своето национално достойнство с решението си. "Даваме шанс на колегите в Северна Македония следващите месеци да коригират своята позиция и да седнат на масата на преговорите, със сериозни намерения, а не само с намерение да минат между капките. България защити своята история и достойнството на българските граждани", каза още Каракачанов.
Защо се стигна дотук
В Скопие до последно имаше надежда, че София ще промени позицията си, но аргументите, излагани от България в последните седмици, се натрупваха. България първо обвиняваше страната, че не спазва Договора за добросъседство от 2017 г. и условията в Рамковата позиция, приета от българския парламент миналия октомври (но не и от Северна Македония). По-късно поиска признание, че език и народ в Северна Македония имат български корени.
В интервюта, в двустранни разговори с македонски представители и на европейско ниво България отстоява тази позиция от септември, въпреки настояването на Германия междуправителствената конференция да се състои тази година - по време на германското европредседателство. С днешната стъпка това изглежда все по-малко вероятно въпреки опитите на Берлин да постигне компромис.
Днес Захариева обяви, че Северна Македония в момента не е готова за ЕС, въпреки че насрочването на първата междуправителствена конференция е едва началото на преговорите - първа стъпка в дълъг процес, който със сигурност ще отнеме години.
В дните преди това решение атмосферата в Скопие се нагнетява и тонът към България, много по-дружелюбен в последните три години, отколкото бе по времето на Никола Груевски или преди това, чувствително се променя. Повече четете тук.
Скопие не коментира официално решението, за което Заев в последните седмици подготвя обществото, въпреки надеждата за компромис до последния момент. Първо го направи Берлин.
Малко след ветото министърът за европейските въпроси Михаел Рот, който също участва във видеоконференцията, излъчи послание, признаващо реалността за пръв път от седмици: София е блокирала конференцията и трябва да се търси решение. "Тъй като имате двустранни конфликти, които не могат да се разрешат в следващите няколко седмици, сега не е време за начало на първата междуправителствена конференция." Берлин обаче по думите му няма да се откаже да работи за приемливо решение на ситуацията.
По-късно кабинетът в Скопие определи решението като "неуспех за ЕС" и "не в духа на на добросъседството".
