Борисов наруши мълчанието за Скопие и обясни ветото с принципна позиция и с "народа"

Борисов наруши мълчанието за Скопие и обясни ветото с принципна позиция и с "народа"

© Скрийншот от Фейсбук



Отказът на България да се съгласи на преговори със Северна Македония не е "заради инат", а е въпрос на принципна позиция, отразяваща очакванията на всички българи - "има неща, с които няма как нашият народ да се съгласи".


С тези думи Бойко Борисов наруши продължаващото седмица мълчание след срещата си с македонския колега Зоран Заев. Той коментира отношенията със Скопие на днешното правителствено заседание ден след като София блокира преговорите на Северна Македония с ЕС заради двустранни спорове.


Докато изразената от вицепремиерите Екатерина Захариева и Красимир Каракачанов позиция бе известна и от двете страни на границата, сдържаността на Борисов по темата в последните месеци даваше надежда на македонските полицити, че лидерите могат да намерят изход от задънената улица очи в очи. Днес ГЕРБ отказа той да бъде изслушан в парламента за Скопие с аргумента, че вероятно вицепремиерите имат по-точна информация от него.




България направи "всичко възможно" да не е държава, казала "не" на Северна Македония, и е търсила всякакви компромиси. "За съжаление нашите приятели от Скопие не проявиха абсолютно никаква ангажираност в тази сфера. Мислеха, че с натиск и с лобизъм ще се опитат да накарат България да промени своята позиция. Има неща, с които няма как нашият народ да се съгласи."


"Били сме изключително добронамерени, загрижени и в разговорите, които сме водили с тях, много внимателно сме им обяснили докъде могат да стигнат нашите компромиси", каза още премиерът и припомни, че България "най-много е желала" съседите и приятелите от "целите Западни Балкани" да се присъединят към ЕС.


Според него България остава готова да продължи разговорите, но и категорично възразява срещу използването на "антибългарска реторика" в страната.


Тонът в Скопие се втвърди в последно време покрай обявените от България "червени линии" в спора. Същевременно крайният срок, даден от Борисов през октомври и удължен със седмица (до вчера, 17 ноември), бе заменен от нов - Съвета по общи въпроси на ЕС на 8 декември.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK