Дроновете и Турция направиха в Карабах нещо немислимо от 26 години

Дроновете и Турция направиха в Карабах нещо немислимо от 26 години

© Associated Press



Революция с дронове"? "Война на бъдещето"? Етикетите, които отново се появиха в медиите по света от началото на ескалацията на напрежението в Нагорни Карабах в края на септември заради активното използване на дронове, разделиха експертите. Едни ги повтарят, други ги оспорват. Армения поначало е по-слабият противник, докато Азербайджан укрепи армията си след свалянето на оръжията през 1994 г., и резултатът не е изненадващ, казват критиците на тезата.


За шест седмици обаче безпилотните устройства направиха в населения предимно с арменци и околностите му това, което Азербайджан искаше от прекратяването на конфликта преди 26 години, но не можа постигне сам - да си върне значителна част от териториите, попаднали под арменски контрол.


Други фактори също допринесоха, но успешното им използване затвърждава тенденцията, очертала се в Сирия и Либия тази година - който контролира дроновете, той има много по-голям шанс да наклони везните в своя полза.




"Дневник" обобщава с какво бяха важни тези устройства в Нагорни Карабах и защо предизвикаха световното внимание.


Триумфът на дроновете


Още в първите от 44-те дни на конфликта знаковите в медии и социални мрежи кадри от конфликта бяха от небето - от работата на дронове, особено разпространяваните от министерството на отбраната в Баку. Успехите на армията на Азербайджан се проектираха на големи екрани в столицата. Те показаха, че сухопътните войски и традиционните военновъздушни сили тепърва трябва да се подготвят за новите реалности и високотехнологичните системи за противовъздушна отбрана и други оръжия се нуждаят от срества за защита от дронове, за да преминат към войната на 21 в.


Наложи се арменците бързо да отстъпят от позиции, укрепвани от тях още от примирието през 1994 г., когато се установява линията на контакт след предишната война. Изследователят Джан Касапоглу говори за 175 загубени битки за етническите арменски сили от края на септември насам.


Едно от предимствата, което дадоха дроновете на Азербайджан, бе възможността с малък риск за човешки жертви да се справи с противник, който не е подготвен за такава война. Майкъл Кофман от мозъчния тръст CNA в Арлингтън обяснява за "Вашингтон пост", че "дроновете предлагат на малките страни много евтин достъп до тактическа авиация и оръжия с прецизно насочване и това им дава възможност да унищожават скъпо струващото оборудване на противника като танкове и системи за противовъздушна отбрана".


Това нямаше да стане без специалните партньори на Азербайджан в отбранителната сфера. Ударни дронове Bayraktar TB2 от Турция и "дронове камикадзе" Harop от Израел, последните специално създавани за унищожение на ПВО, бяха най-важни в тази атака. "Превърнати" в дронове самолети "Ан-2" (т. нар. "Кукурузник") пък се използваха за примамка - пускани, за да бъдат обстреляни от арменската противовъздушна отбрана и така да се разкрият позициите ѝ. След противоракетните комплекси дроновете се насочиха към танковете, артилерията и камиони, по-късно - към складове с боеприпаси и през цялото време - и към пехотата, хващайки в капан арменската армия.



В известен смисъл концентрацията на арменски сили и сложният релеф, който бе ключово предимство на НКР дълги години, изгубиха значението си, изправени пред възможностите на безпилотните апарати. Снабдените с миниатюрни боеприпаси с лазерно насочване и противотанкови ракети "Байрактар" унищожиха много танкове и бронетехника, но в сянка останаха израелските разузнавателни дронове Hermes, Heron, Sercher и други, а те постоянно кръжаха над Карабах, отбелязва за "Новая газета" военният анализатор Павел Фелгенгауер.


Това допринесе да падне в азербайджански ръце планинският терен южно от Нагорни Карабах, където имаше арменски войски от средата на 90-те, и бе отворен пътят за гарантиралия арменското поражение град Шуша/Шуши (на азерски и арменски) на 7 ноември, втория по важност град на броени километри от Степанакерт. В действителност непосредствено преди тази операция лошото време (или според някои публикации за руски средства за радиоелектронна борба) спряха за известно време ударите с дронове. В момента на тази победа същевременно арменските сили бяха загубили голяма част от артилерията си вследствие на ударите до началото на месеца.


Така безпилотните устройства се оказаха натоварени със задачи като разузнаване, удари по техника, позиции и резерви. Тук бе и ролята на решаващата, открито подкрепяща Азербайджан страна - Турция.


Възходът на Анкара


Турция успя да се утвърди сред водещите сили на пазара на дронове в последните години. Те може да са част от бойните действия от няколко десетилетия, а в годините около началото на войните в Ирак и Афганистан САЩ бяха неоспорим световен лидер, но турската техника - не без помощта на отбранителния конгломерат "Байкар", сред чиито управляващи е зет на президента Реджеп Таийп Ердоган - успя да затвърди нова тенденция. Дроновете в турските операции в Сирия и Либия например не бяха имаха водеща роля; Северен Кавказ стана третият след Близкия изток и Северна Африка регион, където това се доказа.


Повече за компанията "Байкар" и ролята на Селчук Байрактар, зет на Ердоган, четете тук, за успехите на дроновете в Сирия - тук, за либийската криза - тук.


При това дроновете "Байрактар" са само част от палитрата продукти на турската отбранителна индустрия, развили безпилотната техника в последните години - Anka, създадени от Turkish Aerospace Industries (компания собственост на турската армия) бяха важни в сирийската операция "Пролетен щит" срещу режима на Башар ал Асад през март тази година заедно с "Байрактар". Британският министър на отбраната не скри, че прехвърлянето на задачи, традиционно извършвани от стандартната авиация или други единици, на турската безпилотна техника е обърнало хода на войната в Сирия, когато използването на "рояци от дронове" допринесе в голяма степен за този успех.



В анализ за ролята на дроновете в Нагорни Карабах базираното в Рига рускоезично електронно издание "Медуза" отбелязва, че данните от Сирия създават представата, че "Байрактар", изглежда, са добре пригодени, и то в по-голяма степен от "Анка", да се противопоставят на ПВО руско и съветско производство (каквито впрочем имат и режимът на Асад, и силите на Армения и непризнатата Нагорно-Карабахска република). Фактор, както в Сирия и Либия, е била и употребата на рояците от дронове. "Тази тактика, считат много експерти, е първата крачка към истинската оперативна и даже стратегическа "революция на дроновете" на бойното поле."

Друг проблем на старите ПВО и повечето преносими зенитно-ракетни комплекси, отбелязван от изданието, е, че за обсега им е недостъпна височината, на която действат не само "Байрактар", а и китайските Wing Loong (каквито Обединените арабски емирства доставиха в Либия срещу подкрепяното от ООН и Турция правителство в Триполи) или американските Reaper - в турския случай 6 км. Такива са и комплексите, използвани от арменците в Нагорни Карабах.


Военният наблюдател Фелгенгауер открива на страниците на "Новая газета" още един проблем. "Още през 1992-1994 г. в Москва и Ереван се отнасяха с известно пренебрежение към азербайджанската армия," и макар да признаваха доброто ниво на въоръжение, което тя достигна по-късно, сравняваха с бойния дух и подготовката на арменците. "Когато азербайджанците пробиха в дълбочина фронта на юг, много експерти в Москва смятаха, че това ще стане в равнината," където може да има някакво предимство за безпилотните устройства, а когато стигне до планините на Карабах, ще започнат контактни сражения без тежка техника, ще има трудности в снабдяването и ефективността на авиацията и дроновете рязко ще спадне. Случи се обратното: планините не спасиха арменците.


Това опира до следващия проблем, обясняващ подтикналия Ереван да приеме примирието разгром, в който Турция също бе важен фактор.



Не бяха само дроновете


"Технологии, тактика и Турция" е заглавие и лайтмотив на статия по темата на "Свободна Европа". Ако въпросът бе само в дроновете, Азербайджан нямаше да постигне същия успех.


За изданието анализаторът от Баку Фуад Шахбазов отбелязва, че действително технологичното превъзходство на Баку бе най-големият му актив в конфликта. Докато Армения разчита основно на руски оръжия, Азербайджан (който също получава оръжия от Москва) успя да диверсифицира арсенала си с техника от Туция и Израел, системи за заглушаване на радари от Испания и чешки гаубици и споменатите украински "Ан".


Турция обаче прехвърли на Азербайджан и "доктрината и концепцията за напълно роботизирани военни операции", сочи анализ на изследователя Джан Касапоглу. Азербайджанските спецчасти се обучават в турски и пакистански воени академии доста преди конфликта. Освен това азербайджанската кампания с дронове напомня много на операцията "Пролетен щит" в Сирия в началото на 2020 г. - когато Анкара започна първата си военна кампания, открито насочена срещу режима на Башар ал Асад заради тясната комуникация между наземната артилерия на Баку с безпилотните системи, отговарящи за разузнаване и оценка на щетите, нанесени на протиника при битка.


Атака срещу арменски конвой в Нагорни Карабах.

© Скрийншот, YouTube

Атака срещу арменски конвой в Нагорни Карабах.


Баку се учи и от операциите на НАТО в планините на Афганистан, където силите, водени от САЩ, се разделят на малки групи по границата с Пакистан, дълга 3000 км и различни части си взаимодействат с краен резултат поразяване с бомби с лазерно насочване на позиции на талибаните. За подобни групи разказват арменци, живеещи в град Хадрут, и за "странни" групи от хора, които "не са арменци", даващи координати за въздушни удари в града. Подобни атаки се повтарят и в Нагорни Карабах, и по границата с Иран - където азербайджанските сили извоюваха важни победи, преди да навлязат в територии под контрола на Нагорно-Карабахската република. Според Шахбазов същите групи на "саботьори", действали в Хадрут, са ключови и в Шуша.


"Ясно е, че решаващият фактор в този конфликт е намесата на Турция във войната на Азербайджан. Изглежда, че те в голяма степен координират усилията си," казва Томас де Ваал от "Карнеги."


С успехите на азербайджанската армия Турция показа три пъти за година, че срещу определени противници подходът ѝ може да работи. Дали ще има четвърти или не, е въпрос на време.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK