COVID-19 порази целия ми организъм

Петер Шмитген е на 66 години, висок и строен мъж. Спортувал редовно, бил напълно здрав. Докато не се разболял от COVID-19 и за малко не умрял. Днес живее нов живот. И се учи да ходи. "Дойче веле" разказва историята му:

Петер Шмитген е на 66 години. Висок, строен мъж. Спортувал редовно и бил напълно здрав. Докато не се заразил с коронавирус. И едва не умрял.

"В края на март имах леко главоболие, лекарят ми каза, че просто съм настинал. После обаче се появиха упорити хрема и кашлица", разказва Шмитген. Личният му лекар му предписал антибиотици и го изпратил да се лекува вкъщи. Лекарствата обаче не помогнали. Шмитген отново отишъл на преглед при лекаря си. Този път докторът незабавно извикал линейка, която откарала 66-годишния мъж в болницата. Там пациентът веднага бил тестван за коронавирус. Резултатът бил положителен.

Три седмици в кома

"Два дни лежах в болницата, а състоянието ми се влошаваше постоянно. Тогава лекарите са решили да ме поставят в изкуствена кома", разказва той. Това се е случило на 4 април.

Петер Шмитген прекарал в кома три седмици. Наложило се извършването на трахеотомия, тъй като до белите му дробове не достигал достатъчно въздух. След това бил поставен на командно дишане.

Болестта е поразила целия организъм на Петер Шмитген, разказват днес той и лекуващите го лекари. "Той имаше тромбоза на долните крайници, двустранна белодробна емболия, няколко мозъчни удара, придружени от кръвоизливи и лявостранна пареза", казва невроложката д-р Силвия Линденберг, която се грижи за него от юни насам в Центъра за ранна рехабилитация и обдишване в Нюмбрехт. Тя е виждала и други болни от Ковид-19, но Шмитген е един от най-тежките ѝ случаи.

"Белият дроб на пациента беше в изключително лошо състояние. Когато колегите ми видяха рентгеновите снимки, останаха просто безмълвни. Толкова потресени бяха", казва лекарката. Тя добавя, че днес пациентът страда и от т.нар. ретроградна амнезия - синдром, който се проявява често при прекаралите COVID-19. "Днес Петер Шмитген не помни почти нищо. Не помни дори как е бил докаран в болницата и какво точно се е случило след това. Има само някои схематични спомени", разказва д-р Линденберг. Медицинският персонал около него му помага да възстанови спомените за отминалите месеци.

Когато лекарите най-сетне извели пациента от изкуствената кома, той тежал едва 60 килограма - със 17 по-малко от обичайното му тегло. "Отначало можех само да лежа - за нищо друго нямах сила", спомня си той. В клиниката за рехабилитация постепенно започнали да го вдигат на крака. "По три-четири пъти на ден при мен идват различни физиотерапевти, лекари и болногледачи, които ми помагат да се раздвижвам."

66-годишният германец е нямал предварителни заболявания. Само възрастта му го причислява към рисковата грипа. Иначе няма нито наднормено тегло, нито високо кръвно налягане, а и редовно спортувал. "Винаги съм бил здрав, през лятото карах колело, а през зимата ходех на ски. Не съм и боледувал, затова бях убеден, че на мен подобно нещо не може да ми се случи, сега обаче установих, че това не е така. Мисля си обаче за всички онези, които не взимат коронавируса насериозно и вярват, че тази болест не може да ги засегне. Иска ми се да им кажа: аз съм, слава богу, живият пример за това, че вирусът може да удари всекиго. Затова не бъдете лекомислени", апелира той.

"Нека противниците на мерките да влязат поне веднъж с нас в интензивното"

Същия апел отправя и д-р Силвия Линденберг. От месеци тя се грижи за пациенти с дълготрайни последици от заразата с коронавирус. Невроложката не се страхува от противниците на мерките срещу пандемията. Но те я карат да изпитва ярост. "Би било много добре, ако тези хора влязат поне веднъж с нас в интензивното отделение, където са пациентите с КCOVID-19, за да се уверят лично как стоят нещата. Важно е постоянно да им се повтаря, че това е тежко заболяване, на което не бива да се гледа пренебрежително", казва д-р Линденберг.

Днес Петер Шмитген вече е в състояние сам да се мие, което само допреди седмици било немислимо. "Миеха ме в леглото. Това беше ужасно", спомня си той. Сега успява вече да прави и по няколко крачки - може например да стигне от стаята до балкона. Въпреки тежките последици обаче той е успял да запази положителната си настройка за живота. "Днес вече не мога да правя нищо от онова, което съм можел преди COVID-19. Това сигурно много трябва да ми тежи. Но все още си мисля, че ще се справя някак. Надявам се, че постепенно всичко ще се нареди."

Петер Шмитген всъщност имал съвсем различни планове за 2020 година. Искал да обиколи Австралия със съпругата си. Трябвало да останат там шест седмици. Пандемията обаче объркала плановете им. Със съпругата си той е обиколил много страни - били са в Чили, Аржентина, Ботсвана, САЩ. Винаги организирали всичко сами и обикаляли с раниците на гърба. "Дори съм прекосявал Щатите на велосипед. Карах от бряг до бряг", разказва той.

Днес снимките от пътешествията му топлят душата му, както и разговорите с роднините и приятелите. "Разговорите с моите близки са много важни", казва той. Именно те му вдъхват най-много кураж.