"Ако от двете страни на Средиземноморието не работим заедно, ще паднем в същия капан"

© Велко Ангелов

Въпреки напрежението в Средиземноморието държавите от региона продължават да работят заедно по ключови теми от икономиката до равенството между половете и между тях има съгласие за нуждата от промяна. Това се разбира от думите на генералния секретар на Съюза за Средиземноморието Насър Камел в отговор на въпрос на "Дневник".

Камел коментира пред медиите проблемите на региона и работата по тях на Съюза за Средиземноморието, междуправителствена организация на 43 държави, в началото на годишния ѝ регионален форум, почти изцяло дистанционен заради коронавируса. В създадения по инициатива на френския президент Никола Саркози съюз влизат всички членки на ЕС, няколко балкански и почти половината арабски страни, Турция и Израел, които работят за справяне с общи предизвикателства, свързани с икономиката, търговията, развитието, климата сигурността, миграцията и други, отвъд всички възможни политически търкания между тях.

Работата на Съюза тази година премина под знака на проблемите в Източното Средиземноморие, свързани с напрежението заради споровете между Турция, Гърция и Кипър и напрежението между Франция и държави членки заради карикатурите на пророка Мохамед и опитите за бойкот на френски стоки. Около турската криза се очертаха още по-ясно и блоковете от държави, противостоящи едни на други в геополитическото си съперничество.

Това затруднява решаването на актуални проблеми, но според Насър Камел не спъва сътрудничеството в много сфери. "В 6 от 7 сектора, с които се занимаваме, се радваме, че няма несъгласие между държавите ни членки - от жени, работни места и икономичедко развитие до изграждане на инфраструктура," обясни за "Дневник" Камел. "Колкото и важни да са тези въпроси, до известна степен сме изолирани от въздействието на тези кризи и напрежения."

Съюзът за Средиземноморието търси решение на проблеми като въздействието на пандемията от COVID-19, "засегнала най-уязвимите в обществата и оказала се изпитание в сътрудничеството в Евро-средиземноморския регион", или подобряване на перспективите пред жените и младите граждани на държавите от региона, тежко помрачени от кризата, или премахване на немитническите бариери между някои членки. "Проучванията ни показват, че БВП в някои от страните могат да се удвоят, ако жените заемаха правилните места в обществото."

Възможности

Ключова е и темата за околната среда и замърсяването на Средиземно море, което още повече бе на фокус, след като коронавирусът отклони вниманието от екологичните проблеми. Попитан от "Дневник" за възможните решения, след като борбата с климатичните промени спря да е ключов приоритет, Камел обясни: "Съгласен съм, че климатичните промени и околната среда останаха по-надолу заради отрицателното въздействие на коронавируса. Нашата роля е да продължим да напомняме на отговорните участници, че не бива да забравяме темата. Повторно изграждане е мотото ни днес - трябва да построим света си по-добре. Знам, че всички го казват, но ако не го работим заедно, ще попаднем в същия капан." Въпроси като околната среда са обвързани и с проблеми като миграцията и климатичните бежанци, създаващи трудности и от двете страни на морето.

От гледна точка на ЕС са важни промени - стратегия за инвестициите, която да не дели участниците от двете страни на морето, на "инвеститор" и "реципиент", а да създаде партньорство, или "средиземноморски ъгъл" на Зелената сделка, тъй като "замърсяването и климатичните промени не познават граници".

"Средиземноморието не е концепция, а географска реалност - каквото стане от едната страна, ще има ефект и от другата," каза още Камел в отговор на други журналистически въпроси. Той видя възможност за Източна Европа и Южното Средиземноморие да станат притегателни центрове на прехвърляне на производство, имайки предвид факта, че Западът преосмисля веригите си на добавена стойност покрай пандемията.

Събитието започва днес с уебинар за гражданското общество в държави от региона. По-късно тази седмица в Барселона ще са върховният външнополитически представител на ЕС Жозеп Борел и външните министри на Испания и Йордания, Аранча Гонсалес Лая и Айман Сафади. Ще бъде засегната и темата за първата стратегия за политика на добросъседство в Южното Средиземноморие, която ще представи ЕС в историята си - досега блокът е разглеждал южните съседи само като част от стратегии заедно с други региони, например постсъветското пространство.