Ветеринарят, военните и милиардите - как за месеци се появи ваксина, изискваща години - Свят

В рамките на два дни миналата седмица два екипа обявиха междинни данни за над 95% ефективност на разработките си за ваксини срещу коронавируса. Зад усилията на Pfizer/BioNTech и Moderna Inc стоят милиарди долари, дръзки решения и неизпробвана досега технология, довели до невиждана скорост за изработване на такъв продукт. Няколко дни по-късно и AstraZeneca и Университета в Оксфорд обявиха изключително добри резултати, основани на различен подход.

Всички те залагат на идея, която преди години беше смятана за екзотична - че човешкото тяло може да действа като фабрика за производство на собствената си ваксина.

"Дневник" събра няколко описания на пътя до тези обнадеждаващи резултати, като днес представя надпреварата между гиганта Pfizer и малката фирма Moderna. Утре очаквате втората част - за това как оправяне на грешка се превръща в големия късмет за AstraZeneca и Университета в Оксфорд. В понеделник ще представим и какви съмнения и трудности съпровождат работата на трите проекта.

© Associated Press

Алберт Бурла, главен изпълнителен директор на Pfizer=

Когато коронавирусът се появи в САЩ в средата на март, Алберт Бурла, изпълнителен директор на Pfizer, събира водещите експерти за ваксините във фармацевтичния гигант и им възлага задача. "Казано накратко, той заяви: Мисията ви е да създадате тази ваксина. И ако се нуждаете от ресурси, идвате, искате и ще получите", спомня си сега за "Ройтерс" Филип Дормитцер, водещият специалист по ваксините.

Задачата е едновременно вдъхновяваща и трудна. Изследователите трябва да се занимават с нещо, което не е правено преди - да изработят ваксина за спиране на пандемия за по-малко от година

.

"Той не искаше да се фокусираме върху потенциалните пречки, които може да изскочат, а каза, че е много по-добре да опитаме да извършим нещо, което изглежда невъобразимо. И дори да не успеем, пак ще сме извършили нещо велико", допълва Дормитцер. Според него разходите за нова ваксина може да са в рамките на 1 милиард долара.

Филип Дормитцер, водещият специалист на Pfizer по ваксините.

Следва пълномащабна кампания при строгите ограничения заради коронавируса с използване на елементи от провеждани в момента изследвания на грипа и рака.

Това описва "Ройтерс" след интервюта с няколко учени, участващи много активно в програмата за ваксина на Pfizer и германския партньор BioNTech SE.

На 9 ноември компаниите съобщиха първите си повече от обещаващи резултати от мащабно и строго научно клинично тестване на няколко места по света.

Потенциалните пречки все още съществуват и масовото разпространяване на продукта не се очаква по-рано от април 2021 г.

Сроковете за решения в партньорството Pfizer/BioNTech са съкратени от обичайните месеци на едва няколко дни.

Сред тях е и съдбоносното определяне коя версия на ваксината да бъде изпратена за тестване сред почти 44 хиляди души.

Но да не се залъгваме - това е едва началото на голямата работа. Pfizer, BioNTech, Moderna и AstraZeneka тепърва трябва да финализират данните си за ефикасност и безопасност и да ги споделят с научната общност и националните регулатори, които да решат дали да ги одобрят в спешна процедура. Тепърва компаниите трябва да увеличат до края на 2021 г. производството до 2 млрд. дози и да се справят с огромната задача за разпращането им по света.

Назаем от грипа и рака

Дормитцер е един от най-подготвените за подобни предизвикателства, тъй като е ръководил изследванията в Novartis AG за пандемията от птичи грип H1N1 през 2009 г. От този проект се появиха три лицензирани ваксини и това досега бе най-бързата реакция на появила се пандемична криза.

В Novartis той започва да тества нови методи за създаване на ваксини на базата на информационна рибоноклеунова киселина иРНК (или mRNA), съдържаща инструкции за клетките в човешкото тяло. В конкретния случай клетките биват "инструктирани" да създадат части от вируса, които имунната система разчита като заплаха и атакува, за да се защити.

Във всичко това не участва реален вирус.

Това е различно от създаването на типична ваксина, в която учените използват части от мъртъв или отслабен вирус, който се инжектира, за да предизвика имунна реакция.

Привлекателното в mRNA ваксините - и това е тайната за успеха им - е, че те са така стандартизирани, че няма нужда да се променя носителя на тази РНК. Променят се само специфичните инструкции, които носи. Ако вирусът мутира или се промени, адаптират се и инструкциите.

В Pfizer Джулия Ли - една от колегите на Дормитцер - от няколко години разучава кои би могло да са партньори за mRNA технологията. Така на радара ѝ попада малко известната германска биотехнологична компания BioNTech, използваща я за създаване на лечение на ракови заболявания Създатели са Угур Шахин и съпругата му Йозлем Тюречи, той е изпълнителен директор, а тя е главният медик.

"Първоначално не бях толкова заинтересован - защо бих се обърнал към онкологична компания", разказва сега Дормитцер. "Ние все пак се занимаваме с вирусни инфекциозни заболявания."

Но Ли видяла нещо повече от това. BioNTech има производствен капацитет за mRNA, солиден екип учени и желание да започне работа със заразни заболявания. "В крайна сметка отидохме в Германия и се срещнахме с колегите от BioNTech", казва Дормитцер. През август 2018 г. двете компании започват да работят за базирана на mRNA ваксина за грип.

Ветеринарят, който може да спаси света

През януари - вече притеснен от вероятността за пандемия от коронавируса - Шахин решава, че BioNTech трябва да започне разработване на ваксина, споделя унгарката Каталин Карико, старши вицепрезидент и един от пионерите зад mRNA технологията. Шахин лично изработил няколко от кандидатите за ваксина, допълва тя.

Отново се доказва, че двете компании могат да допълват уменията си. "BioNTech е по-малка и по-гъвкава. Фарма-гиганти като Pfizer имат инфраструктура, знаят как да разгърнат мащаба, как да ръководят нещата", казва още Карико.

Хладилници за съхраняване ваксините на двете компании при температури под минус 70 градуса са една от основните пречки за лесното прилагане на продуктите, ако бъдат одобрени.

В началото на март партньорите решават да разширят сътрудничеството си и сключват сделка за ваксина за коронавируса на стойност почти 750 милиона долара. Всъщност, на 1 март Шахин пита Pfizer дали се интересуват от такъв проект и Бурла казва сега, че първоначално не е имал "впечатление, че това ще се превърне в голям световен проблем, изискващ огромна намеса от нас". Преди да оглави корпорацията през 2019 г. роденият в Солун грък от еврейски поризход и ветеринар по образование работи над 20 години във Pfizer, започвайки от поделението за животинско здраве. По това време приоритетът му е как да запази близо 90 хиляди служители по цял свят.

Шахин е достатъчно убедителен, за да изпрати Pfizer бизнес самолет до Германия и да донесе проби от ваксината на BioNTech в изпитателния център в Пърл Ривър. "За Pfizer всичко започва по-скоро като PR, а не като търсене на финансова възвращаемост - те повече искат светът да ги възприема като част от решението на пробема", казва за "Ню Йорк таймс" Джефри Порджис, анализатор в инвестиционната бостънска банка SVB Leerink. "За Moderna беше въпрос на доказване."

И двете компании осъзнават, че mRNA действат много различно при хора и при животни. Поради това след първоначалните тестове върху животни за безопасност те провеждат още един кръг изпитания, за да определят коя е най-добрата ваксина сред използваните. И преминават към тестове с хора, използвайки няколко прототипа на ваксини.

Виждам жената и децата само онлайн

През пролетта започват първите такива изпитания - първо Фаза 1 през април в Германия и после тестове в САЩ през май. Изпробвани са 4 версии. Целта е "да си изясним много бързо кое действа най-добре при хората", обяснява Дормитцер.

На 1 юли Pfizer/BioNTech представят междинните резултати от Фаза 1 с 45 пълнолетни американски доброволци. Една от версиите, наричана кратко B1, изглежда безопасна. Тогава учените забелязват, че тя изглежда предизвиква създаване на антитела в по-големи количества, отколкото при хората, възстановяващи се сами от COVID-19.

На 20 юли германските изпитания показват за пръв път, че ваксината предизвиква създаване на Т-клетки, смятани за важни за активирането на имунната реакция срещу коронавируса. Двете компании вече са убедени, че са готови да тестват най-добрия си продукт в клинична среда. За този етап по-късно ще бъдат привлечени 44 000 души в САЩ, Алжентина, Бразилия, Германия, Южна Африка и Турция.

Но на 24 юли - буквално дни преди началото на клиничните тестове - излизат данни от друга версия, наречена В2. И тя предизвиква същата имунна реакция като В1, но показва по-малко странични ефекти при възрастните хора. Изследователите бързо се пренасочват към В2.

Работата напредва с такова темпо, че някои от учените не виждат семействата си седмици наред. Дормитцер не е виждал съпругата и децата си от март. Освен в Zoom разговори.

Бързината, координацията, интензивността на работата бяха изключителни.

д-р Пей-Йон Ши,

University of Texas в Галвестън, щата Тексас

Д-р Ши разработва нов метод за тестване силата на антителата, създадени благодарение на ваксината. По същото време стотици служители на Pfizer в изследователския център в Пърл Ривър, щата Ню Йорк, работят при строги правила за защита от коронавируса. Забранено им е да докосват дръжките на вратите и затова всички врати са широко отворени. Всеки ден трябва да описват всеки, с когото са били в контакт, така че, ако някой се разболее да има карта на потенциалните заразени.

Докато се набират доброволци за последната фаза, Бурла обявява, че данните за ефективността може да се появят още през октомври. В действителност отне малка повече, но не много.

На 9 ноември Pfizer обявява, че ефективността на ваксината ѝ е над 90%. Дормитцер твърди, че е научил за това само няколко часа по-рано. "Не мисля, че който и да е от нас очакваше ефективност над 90%", казва той сега и напомня, че изискването на американския регулатор FDA е за поне 50%.

Карико обяснява, че никога не се е съмнявала в действието на ваксината: "Може да наблюдаваме висока степен на клетъчна имунна реакция. Не бях нервна. Бях много уверена".

Доста по-различно протичат нещата в Moderna

В 18 часа на 25 август в компанията идва съобщение от Монсеф Слауи - ръководителят на опита на администрацията на президента Дналд Тръмп за бързо създаване на ваксина. Той казва на младата биотехнологична компания, че трябва да забави финалната фаза на тестовете върху хора, разказва "Ню Йорк таймс".

Френският биохимик Стефан Бансел, изпълнителен директор на Moderna, знае какви са последиците: "В надпреварата да бъде потушена пандемията всеки ден има значение". А сега компанията му, която никога не е изкарвала на пазара такъв продукт, ще трябва да чака до 3 седмици, докато Pfizer вече напредва бързо. "Това бе най-трудното ми решение през тази година", споделя Бансел.

Причината е, че Слауи го информира, че компанията му не е привлякла достатъчно доброволци от малцинствата. Ако не докаже, че тя действа добре на много по-засегнатите от заразата чернокожи и латино американци, няма да могат да прекосят финалната линия. Това се случва в края на едно лято, изпълнено с бурни протести в САЩ срещу расизма и дискриминацията.

Президентът Тръмп, смятан от мнозина за отговорен за тези протести, разчита ваксина да му осигури преизбиране. Затова той започва кампании - публична и скрита - за натиск да се ускори процесът.

Pfizer също е принудена да маневрира по това минно поле, след като Алберт Бурла е говорил за пробив в месеца преди изборите на 3 ноември. Но той е принуден да премести обявяването на новината към края на октомври поради опасения, че ако прибърза, резултатът няма да е убедителен за федералните регулатори и одобрението им за спешна прилагане на ваксината. От самото начало Бурла опитва да държи Pfizer/BioNTech по-далеч от правителството и поради това отказва да приеме финансиране от специалната кампания на Вашингтон, наречена операция Warp Speed.

Бансел оглавява много по-малка компания и залага на парите от администрацията на президент, който обича да отхвърля научните твърдения. Moderna получава почти 2.5 млрд. долара за разработване, производство и продажба на ваксината си на федералното правителство. За научната работа тя си партнира с Националните здравни институти (NIH) и това помага да се заобиколи политическата намеса от Тръмп и съветниците му.

Джанифъп Холър, първата, получила доза с експерименталната ваксина на Moderna.

Трите основни фактора са:

1. Също се разчита на mRNA технология и се възползват, че коронавирусът е идеална мишена тя да бъде тествана.

2. Заради темпото на заразата може да се ускорят тестовете, иначе поглъщащи най-много време.

3. Държавата е готова да плати каквото е нужно и това премахва финансови рискове и бюрократични пречки за започване на производството още преди края на тестовете.

Директорът на Moderna е в Швейцария на бизнес конференция, когато през януари научава за епидемията в китайския град Ухан. Той веднага се свързва с двама експерти на NIH по ваксините, с които от години разработват новата технология. Ако тя сработи, проектът на ваксината може да бъде изработен за няколко дни и остават изпитанията за ефективност и безопасност, които няма как да бъдат заобиколени и съкратени.

Воинът и военните

Готовност за прилагане на mRNA метода е имало и при епидемиите от SARS, MERS и Зика, но те са изчезвали твърде бързо, за да се стигне до клинични тестове. С COVID-19 нещата се очертават като продължителна пандемия. Бансел е казвал на съпругата си, че има само 5% шанс за успех с mRNA технология.

Колегите на 48-годишния французин казват, че той има "характер на воин". Той идва през 2011 г. от много по-голяма компания и трябва да е търпелив. Сега Бансел казва, че през 2019 г. с Центъра за изследване на ваксини към NIH са се договорили да проведат през пролетта на 2020 г. нещо като военно учение с имитиране на пандемия от непознат за Moderna вирус, за да видят колко бързо компанията ще създаде ваксина. COVID-19 превръща това в реалност и по думите му екипът в компанията реагирал в духа на "Хайде, пак се започва, този е откачен".

"Сигурен ли си, че трябва да се захващаме с това", пита през февруари д-р Стивън Ходж, председател на борда. В компанията работят само 800 души, ако броим и хората от производството. Разработвани са 20-ина ваксини, но никоя не е излизала на пазара поне от 2 години насам. Moderna никога не е стигала до Фаза 3 на клинични тестове.

Някои от ръководството предложили компанията да се пробва за няколко месеца и да се откаже, но следва предупреждение:

Съжалявам, но от тази магистрала няма изход. Ако поемаме по нея, край, няма слизане.

Хуан Андрес,

директор по техническите операции и качеството в Moderna

Когато д-р Антъни Фаучи, директорът на Националния институт за алергии и заразни заболявания, научава за възможното партньорство между Moderna и центъра за васините, той заявява: "Давайте, каквато и да е цената, не се притеснявайте".

Компанията си поставя за цел за 3 месеца да премине от проектиране на ваксината до изпитания върху хора.

"Този вирус не е сложен", коментира Бансел, особено след като и Китай разпространява генетичната му секвенция. Партньорите стигат до конкретен ген, вкарват данните в компютър и след 2 дни имат дизайна на mRNA ваксина.

Междувременно във Вашингтон измислят Operation Warp Speed и Тръмп е особено въодушевен от целта ѝ до октомври да има ваксина. Операцията е замисъл на д-р Питър Маркс, водещият регулатор за ваксините във FDA, а реализирането ѝ в подкрепа на фармацевтичните и биотехнологични компании е на мнистерствата на отбраната и здравеопазването. На 2 март в Бели дом Бансел и други негови колеги представят плановете си за ваксини, а Фаучи предупреждавата, че преди да стигнат до широкото население ще мине година или година и половина. "Повече ми харесва ми като чуя "няколко месеца", казва Тръмп.

Warp Speed има двама ръководители - за научната част отговаря Слауи, бивш дългогодишен шеф на изследванията и разработките в GlaxoSmithKline и бивш член на борда на директорите на Moderna, а за логистиката - ген. Густав Перна, командвал материалното снабдяване на сухопътните сили на САЩ. В щаба на операцията се усеща военен дух, а ръководството ѝ обсъждат как американската индустрия е въоръжавала армията по време на Втората световна война. На редовното сутрешно планиране за ваксините в 8 часа офицерите се появяват в униформи.

Най-трудното решение е коя от близо 50-те разработки да бъде одобрена, казва Слауи. Подходът е да има 3 типа ваксини, всяка разработвана от две компании като застраховка, ако едната от тях се провали.

Бурла не се интересува, а и неговата Pfizer не се нуждае от федерална помощ за нов продукт, след като има почти 52 милиарда долара годишни приходи. "Ако не успеем, ще трябва да поемем 2 млрд. долара разходи, което би прекършило повечето компании, но не и нас", обяснява той през ноември. Опасенията му са, че правителствената намеса няма да ускори, а ще забави, работата, както и че държавните средства обикновено идват под някакво политическа условие.

Със своите 2.5 млрд. долара Moderna купува суровини, разширява фабриката си и увеличава персонала с 50% с обещание да произведе за федералното правителство 100 милиона дози.

Надзорът се осъщестява от човек на Пентагона, когото ръководството описва само като "майорът". Той ръководи един от шестте екипа от по 15-ина спеициалисти и финансисти на Warp Speed, проверяващи всяка седмица напредъка. Но това са и екипи, които бързо уреждат критични ситуации - когато през лятото се оказва, че заради пандемични ограничения ще се забави с няколко дни доставката на важен агрегат, "майорът" се намесва и им осигурава полицейски ескорт, за да започне всичко веднага.

В началото на есента положението става много напрегнато заради конфликта между регулатора, настояващ да се спазват процедурите за оценка за безопасност, и Белият дом, който ги блокира, а Тръмп обвинява FDA, че саботира преизбирането му. Тогава Бурла преценява, че това повече не се търпи, обажда се на колегата си от Johnson & Johnson Алекс Горски, привлича и други корпоративни лидери. Те съставят изявление, че индустрията "застава зад науката" и ще следва инструкциите на FDA. Към 8 септември то е подписано от 8 компании, включително Moderna.

Това е и моментът, когато изнисва проблемът с малкото представители на малцинствата сред доброволците за тестове. Pfizer бръкват по-дълбоко в джобовете си (става дума за стотици милиони долари), Moderna трябва да обяви пауза.

На 8 ноември, Бурла отива сутринта в офиса в Кос Коб, щата Кънектикът, за да чуе най-дълго чаканата информация. "Не можах да спя", споделя той по-късно. "Имаме много добър резултат", казва специалистът по данните от екрана на видео конференния разговор, и препорърчва незабавно да се поиска спешно позволение от FDA за използването на ваксината. Залата избухва в аплодисменти и прегръдки напук на социалната дистанция.

След това за подробностите вътре остават само Бурла и главния юрист на Pfizer Дъг Ланклър. Ефективността е над 95%.

"Повторете. Казахте 19 или 90", настоява Бурла. "Бяхме шокирани, направо не беше за вярване."

Първи научават новината ключови ръководители на FDA. Вечерта тя е съобщена на екипа на Джо Байдън. Здравните специалисти на Тръмп не знаят за нея до следващата сутрин, когато тя е обявена публично.

Бансел от Moderna казва на жена си, че "цял ден ще съм смачкан", но малко след обед на виртуално заседание той научава, че и техните резултати за ефективност са като на Pfizer.