Борисов: От резолюцията на европарламента научих, че имало македонско малцинство

Борисов със Зоран Заев, канцлера Ангела Меркел и полския премиер Матеуш Моравецки на срещата на върха ЕС-Западни Балкани в Познан през лятото на миналата година.

© Associated Press

Борисов със Зоран Заев, канцлера Ангела Меркел и полския премиер Матеуш Моравецки на срещата на върха ЕС-Западни Балкани в Познан през лятото на миналата година.



За мен беше голяма изненада, че неотдавнашната резолюция на Европейския парламент относно България повдигна въпроса за предполагаемо македонско малцинство в България. В България няма македонско малцинство. Какво македонско малцинство трябва да има в България? Не познавам нито един. Едва от резолюцията разбрах, че има такова."


Това заявава премиерът Бойко Борисов в интервю за германския в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг", разпространено в неделя. В края на разговора се стига до темата за българското вето за началото на преговорите за членство на Северна Македония в ЕС. Борисов заявява, че "единствената държава, която би искала началото на присъединителните преговори със съседната ни република дори повече от Германия, е България". (Какво още коментира в интервюто - четете тук)


Аргументът му за резолюцията на Европарламента от началото на октомври е несъстоятелен. В този документ с препоръчителна сила никъде не се говори за македонско малцинство. Не е известно дали Борисов го е чел преди да го цитира, както и ако не го е чел, кой му е предал съдържанието по този начин. Въпросът за "македонско малцинство" съществува публично от 30 години насам, с него неведнъж се е занимавал българският съд и много пъти е обсъждан в медии.




По време на дебатите в парламентарна зала в Брюксел преди гласуването на резолюцията никой от депутатите, включително българските и в частност Ангел Джамбазки от ВМРО, не повдигна в изказването си тази тема. Джамбазки предложи (но това бе отхвърлено) да отпадне изцяло текстът, съдържащ препратка към бележка под линия, в която се говори за т.нар. ОМО "Илинден".


В резолюцията пише буквално следното:

  • "призовава българското правителство да засили сътрудничеството с международните и местните наблюдатели на правата на човека и да предприеме всички необходими мерки за ефективна защита на правата на малцинствата, по-специално правата на свобода на изразяване на мнение и свобода на сдружаване, включително чрез изпълнение на съответните решения на Европейския съд по правата на човека"

Веднага следва препратка към 4 решения на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) по жалби срещу България от ОМО "Илинден" от 2006 до 2018 г., като първата жалба е подадена през 2000 г., т.е. по времето, когато Бойко Борисов влизаше в управлението и политиката на България. Те са за това, че българският съд отказва дори регистрация на организация, излагайки неприемливи аргументи.


Всъщност, ЕСПЧ говори в решенията си за базови принципи в демокрацията и колко е важно те да бъдат спазвани, дори когато нещо ни дразни.


В решението по първата жалба, например, се казва, че в случая "намесата на властите срещу някое сдружение представлява поне отчасти реакция срещу неговите виждания и изявления", но и че "правото на свободно изразяване на мнения е един от основополагащите принципи на демократичното общество и едно от необходимите условия за напредъка му" и "то се отнася не само до "информация" или "идеи", които се възприемат добре, смятани са за безобидни или са обект на безразлично отношение, но и спрямо онези, които засягат, шокират или смущават. Такива са просто изискванията на плурализма, търпимостта и широтата на възгледите, без които няма "демократично общество".


Съдиите припомнят, че "единствено убедителни и нетърпящи възражение причини могат да оправдаят ограниченията на правото на свободно сдружаване", отхвърлят един по един трите водещи аргумента на България срещу регистрацията на ОМО "Илинден" и обясняват по повод гворенето от ищците за автономия в на македонци в България:

  • "Все пак, самият факт, че група лица призовават към автономия или дори искат отцепването на част от територията на страната - като по този начин настояват за фундаментални конституционни и териториални промени - не може автоматично да оправдае ограничаване на правата, закрепени в член 11 от Конвенцията. Изразяването на сепаратистки виждания и настояването за териториални промени в изказвания, демонстрации или програмни документи не е равнозначно, per se, на заплаха към териториалната цялост на страната и националната сигурност."

Иначе казано, налага се ЕСПЧ да обяснява, че има разлика между говорене и действия, които веднага попадат под поредица български закони, но България не позволява дори говорене.


Подобен род аргументи на ЕСПЧ се повторят години наред (през близо половината от тях управлява ГЕРБ) и се наложи през 2020 г. министрите на страните членки на Съвета на Европа изрично да напомнят на България, че системно не реагира на решенията на съда в Страсбург по този въпрос.


След приемането на резолюцията в Европейския парламент се наложи в София да се припомня, че като член на ЕС България е подписала и приела и Договора за Европейския съюз, а в чл.2 в него се казва:

  • "Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите-членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете."
"Тъй като българските социалисти гласуваха за резолюцията в Европейския парламент, те очевидно също вярват, че такова малцинство живее с нас", казва още Борисов в интервюто за германския вестник. "Вместо да водим позитивен дебат за европейския път на Република Северна Македония, сега се насочваме към съвсем различен дебат. Трябва да кажа, че наистина съм загрижен за това развитие", допълва той в разговора, за който авторът Михаел Мартенс потвърди пред "Дневник", че е воден на 9 октомври в София.


Журналистът веднага пита: "Но нито министър-председателят на Северна Македония Зоран Заев, нито неговият заместник Никола Димитров, нито други важни политици в Скопие обикалят, твърдейки, че в България има македонско малцинство. Това просто не се случва."


Борисов избягва пряк отговор и дава кратък урок по история как българските комунисти и Коминтерна, контролиран от сталинистка Москва принудил българите в Македония да се наричат македонци. След което обяснява: "Ако в процеса на присъединяване към ЕС възникнат определени погрешни изявления и аз не реагирам, моите политически опоненти ще кажат: Борисов продава българската история и се кланя на натиска от европейските партньори".


От думите му се подразбира, че има предвид "погреши изявления" от Скопие. Не е ясно кои политически опоненти в България има предвид, след като най-острите призиви да не се продава българската история идват от конкретен "патриотичен" коалиционен партньор на ГЕРБ, от който зависи управлението на правителството и лично на Борисов.


"Възможен е компромис. Но трябва да знаете и историята", казва Борисов в началото на октомври. Месец и половина по-късно като се има предвид как се развиха събитията - компромис явно не беше направен от българското правителство.


Какво още коментира Борисов в интервюто - за снимките от спалнята му и за протестите - четете тук.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK