"Извънтериториална война, спечелена от турците", променя конфликтите през XXI век

"Извънтериториална война, спечелена от турците", променя конфликтите през XXI век

© Associated Press



Не бойците, изпратени от Турция, а въздушното превъзходство, започнало с неутрализирането на военновъздушните сили на Либийската национална армия, бе решаващият момент, помогнал на международно признатото Правителство на националното съгласие да обърне хода на либийския конфликт.


Това отбелязват бившият военен аташе на Австрия в Либия Волфганг Пустай и изследователят Джейсън Пак в изследване за военните аспекти на битката, променила войната в Либия - сраженията за Триполи, започнали с 14-месечна обсада, но завършили с контранастъпление, подсигуряващо турските интереси в африканската държава.


Към факторите в доклада Turning the Tide: How Turkey Won the War for Tripoli двамата добавят и известното нежелание на арабските съюзници (Египет и Обединените арабски емирства) и Русия да се ангажират в подкрепа на Хафтар. Асиметричните интереси на Турция в региона я мотивират да усили подкрепата си по начин, който другите държави не биха искали да си позволят, в средства, които досега не са използвани в извънтериториална война.




Авторите изследват как вкарването на нови технологии, въоръжения, умения и способности за планиране от страна на Турция обърнаха хода на конфликта. Те поставят под въпрос изрази като "война с посредници", използвани за конфликта, и ролята на чуждестранните наемници и от двете страни, чиято роля бе акцент в много публикации в международни медии. "Либийци се сражаваха във всички значими наземни сблъсъци в територии, впоследствие спечелени или загубени. Войната обаче бе водена от чужденци и в общи линии спечелена от турците."


"Наскоро приключилата война за Триполи бе нов вид военен конфликт. Начинът, по който дронове и противосамолетни спосоности бяха разположени от Турция, със сигурност ще се изучават и вероятно ще се имитират на други полета полета на бойни действия. През последните месеци (турската бойна техника) остави отпечатък върху бъдещето на Либия и показа нови аспекти на това как ще бъде използвана вероятно въздушната сила в недържавни и извънтериториални войни в средата на десетилетието." 



Всичко това може да е свързано с изключително либийския начин на воюване от времето след свалянето на Муаммар Кадафи, но е от значение заради уроците и при други конфликти в 21 век. "Международните норми и дори резолюциите на ООН вече не могат да предотвратят неконтролираното вкарване на високотехнологични оръжейни системи и агенти в до момента нискоинтензивни и нискотехнологични граждански войни", казват Пустай и Пак. Освен това пустинният терен и слабата готовност на жертви и от двете страни правят въздужното превъзходство решаващо; в такива ситуации наемниците не могат да са решаващи, но успехите им могат да се превърнат добра пропаганда за противниците.

"Войната за Триполи показа, че изходът на конфликт може да са стане неизбежен, щом покровителите на една страна са готови на по-голяма ескалация от противниците си, а международната общност увърта или няма решителността да наказва ескалацията," продължават авторите.

Нещо повече, "ако важен глобален играч като ЕС остава извън конфликт в съседство - дали от законови или морални съображения - след това ще трябва да се научи да живее с какъвто изход се очертае." В либийския случай на ЕС ще се наложи да намери начин да се справи с отрицателното въздействие на постоянно турско и руско присъствие в Либия.


"Дневник" обобщава основните позиции в изложението на Пустай и Пак заради прогнозата им, че е възможно всичко това да се повтори и на други бойни полета.


Обрат


Пустай и Пак описват конфликта с основен фокус върху времето от миналата пролет до началото на офанзивата на Либийската национална армия (ЛНА) на Халифа Хафтар срещу столицата Триполи, където е базирано Правителството на националното съгласие, (ПНС) до осъществения с турска помощ обрат това лято. Сблъсъкът на Хафтар с трудната среда на гъсто населения град, създаващ голям риск от цивилни жертви, все пак е белязан от по-добрата организация на силите на ЛНА, от многочислеността и факта, че са по-добре снабдени и разполагат с артилерия, танкове, професионални чуждестранни съветници и системи за противовъздушна отбрана.


ЛНА опитва да въвлече противниците си в битки извън града в игра на "котка и мишка", при която за кратко заема позиции и ги ползва като примамка, за да обстрелва новопристигнали сили на ПНС или да им устройва засада. Важно за напредъка на Хафтар е и въздушното превъзходство - на базата на руски изтребители МиГ-21 и МиГ-23, хеликоптери Ми-24/35 и китайски дронове Wing Loong II, доставени (и вероятно управлявани) от Обединените арабски емирства.



От 1040 регистрирани въздушни удара от април до ноември 2019 г. 800 се свързват с ЛНА. По това време 24 турски дрона (основно "Байрактар ТВ2") също действат на страната на ПНС, но те не са достатъчни за справяне със силите на Хафтар. ОАЕ междувременн са предоставили на ЛНА руски системи земя-въздух Панцир-С1, даващи на Хафтар превъзходство в противовъздушната отбрана. През египетска база ОАЕ създава "въздушен мост" за транспорт на военна техника, а понякога и за нанасяне на удари по цели на ПНС, докато самият Египет обучава силите на Хафтар и също предоставя оръжия. През есента на 2019 г. освен това руската помощ по суша започва да става все по-очевидна със съдействието на бойци от частната военна компания "Вагнер" в битката за Триполи (макар повечето да оказват само техническо съдействие и броят им да не надхврля 350-400 души и работата им да не може да "насочи битката в една или друга посока").


Сред тогавашните проблеми на правителството в Триполи е, че традиционните съюзници Италия, САЩ и Великобритания не разполагат оръжия и съветници в отговор на кампанията на Хафтар и макар да разполагат с нужните способности, за да обърнат конфликта в полза на ПНС. Липсват "политическа и военна воля" - отчасти заради резолюциите на ООН за оръжейното ембарго и заради опасенията от вътрешнополитически отпор, след като кампанията на Запада през 2011 г. даде спорни резултати. Снабдяването на ПНС се оказва в ръцете основно на Турция и Катар (който по-скоро осъществява финансова, дипломатическа и логистична подкрепа за турските действия, отколкото да поема собствен ангажимент на либийското бойно поле).


"Така единствената по-значима военна последица от оръжейното ембарго на ООН за траекторията на сраженията във войната за Триполи бе, че даде на незападните сили почти тотално надмощие в доставянето на оръжия, обучители и съветници на сражаващите се коалициии. Нещо повече, Брекзит, уникалната връзка на (президента на САЩ) Доналд Тръмп с Русия и сложната връзка на Италия с Франция вероятно също е повлияла за възпрепятстването на решителни многостранни действия."



Към септември миналата година турските дронове са на практика унищожени от въздушното бойно поле.


Примирието и промяната


Към края на 2019 г. ЛНА властва в небето над Либия и контролира 90% от петролните инсталации, в нейни ръце пристигат и по-голямата част от военните подкрепления. Победата в Триполи изглежда близо за Хафтар, но подписването на споразумението за военно сътрудничество с Турция изиграва решаваща роля тененцията да се промени. До този момент през декември 2019 г. военни от Русия, Египет и ОАЕ все още застъпват възгледа, че падането на столицата в ръцете на Хафтар е близо.


Решаваща възможност отваря нуждата на ПНС от прекратяване на огъня, защото би дало възможност да се разположа ПВО комплекси за защита на основните летища, по които се снабдяват силите му - летището на Мисрата и "Митига" в Триполи - и пристинащите но Мисрата. Това отговаря и на интересите на Русия, която заради придобилата публичност информация за "Вагнер" и опасението от загуба на значението на посредник в Либия. През януари Хафтар приема и "може да не е съзнавал, че заради застоя около Триполи демаркационна линия между Сирт и Джуфра се обсъжда като бъдеща граница между руската и турска сфера на влияние," продължават авторите. Впоследствие ръководителят на ЛНА не подписа договорения документ, а примирието продължи едва 24 часа.


Анкара разбира добре, че промените в международната система и намаляващата вероятност САЩ или Европа да дадат единен отговор на либийската ситуация, ѝ дава възможност да действа, а поражение на ПНС в Триполи би наранило интересите ѝ. Увеличават се доставките на оръжия. На летището в Мисрата се изпращат ракетни комплекси земя-въздух HAWK XXI, малко по-късно - и на "Митига". Въздушното превъзходство на ЛНА изчезва за момент и това създава условия Турция да изпрати още техника (това прави и ОАЕ, но на тях им липсват кадрите и способностите, каквито членка на НАТО с богат боен опит може да притежава), а и ОАЕ се въздържа от директна намеса на собствените си сили в конфликта. Американските HAWK и турските зенитни установки Korkut и американските преносими зенитни комплекси "Стингър", използвани от турски специални сили, както и турски фрегати междувременно разширяват обсега на въздушната отбрана и с различни компоненти създават необичайна система срещу самолети и дронове:


"Тя е първа по рода си - използвана в разгара на гражданска война от извънтериториална армия, за да се победи "трета страна", покровител на противника."



"Най-голямата промяна в ефективността на ПНС започна веднага щом опитни турски кадри поеха планирането... и структурираха кампанията на отделни фази с конкретни цели," се казва в доклада. В тази ситуация прави впечатление и въздържанието на ОАЕ и Египет да се намесят по-активно в полза на интересите си като регионални сили. Част от техниката им превъзхожда турската, макар да им липсват предимствата, придобити от турските сили при взаимодействието със съюзниците от НАТО. Поне в началото, докато имат поле за маневри, Кайро и Абу Даби се въздържат от това:


"Египтяните и емирците имаха способността да обърнат битката в полза на ЛНА, ако пожелаеха да отдадат заедно финансови и професионални военни ресурси. Те обаче решиха да не удрят новопостъпилите турски системи за противовъздушна отбрана, макар че със сигурност щяха да са способни да го направят."



По-късно, когато противовъздушната система на ПНС е изградена от Турция, те избират да не се връщат над Триполи с по-старите си самолети и дроновете си, защото тя лесно би ги свалила. Същевременно готовността за ангажимент на Египет, ОАЕ и Русия по принцип има граници - Кайро не одобрява амбицията на Хафтар за овладяване на Триполи със сила, а и съзнава, че Алжир никога не би приел негов военен ангажимент близо до източната си граница, за Египет е по-важно да държи далеч либийски ислямистки групи. За Москва подкрепата за Хафтар никога не е била безусловна, а е по-скоро свързана с желанието ѝ да е арбитър в Либия, а ОАЕ опитват да защитят статуквото в Либия по собствени причини. Мотивацията на Турция е далеч по-екзистенциална.


Междувременно Анкара засили разузнавателния си капацитет, подсили артилерията, радиоелектронната борба и най-вече въздушното превъзходство със споменатите безпилотни апарати, оказали се решаващи в повечето въздушни операции. "Байрактар ТВ2", с по-малкия си обсег от 150 км, бяха подкрепяни от Anka-S на контролираната от министерството на отбраната TAI, издирващи логистични конвои на ЛНА. Смята се, че десетките дронове са управлявани изключително от турски специалисти и макар в началото руските системи "Панцир С-1" да свалят част от тях, Анкара успява да спре процеса с асиметрично заглушаване с помощта на системите "Корал" за радиоелектронна борба. Когато управляващите системите "Панцир" (някои от тях наемници от "Вагнер") успяват да блокират засичането им от "Корал" през май 2020 г., вече е късно това да промени динамиката на бойното поле.


Наемниците


Обрисуваната картина не отрежда главна роля на чуждите наемници.


"Вагнер", натоварена с технически задачи, така и не получиха "зелена светлина" от Кремъл за пълно разгръщане на силите в Либия, пишат Пустай и Пак. Междувременно ЛНА разчиташе и на наемници от Чад и Судан и от Либия за защита на петролната инфраструктура и пистите заедно с малък брой сирийци, сражавали се на страната на Башар ал Асад.


От турска страна, обратно, бойци от Сирийската национална армия, според доклада (и други публикации) разполагани поне от декември 2019 г., са основна част от наемниците, повечето от бригадата "Султан Мурад" (основно туркмени от района на Алепо) и ислямисти от "Ахрар аш Шам" от Идлиб, обозначени от САЩ като терористи, както и няколко други. Става въпрос за "добре обучени и натрупали опит при сътрудничеството" с турските сили. Основната идея е те да не влизат в големите операции за настъпление, а да се използват за задържане или повторно овладяване на терен, когато са подкрепяни от сериозно артилерийско и въздушно прикритие (така изкуствено се понижават и жертвите сред бойците на ПНС от либийски произход).

Към средата на януари бойците са едва около 1000, между април и май достигат 10-12 хил. и сред тях може би има калени в битки джихадисти, които Турция предпочита да изкара от Сирия и Турция. Убитите сирийци според оценките на авторите са 500 души, а ранените над 2000 до юни 2020 г., като повечето от тези случаи са в първите им месеци в Триполи. С времето започват да отговарят повече за защитата и прочистване на отвоювани райони от евентуално оставащи сили на противника и "други не особено бляскави операции, където от основно значение са дисциплината и надеждността, две характеристики, които либийските бойци традиционно не показват". Стига се и до напрежение между милиции в Триполи и сирийци "в началото заради либийски културни предразсъдъци срещу хората от изток, а по-късно - като резултат от случаи на тормоз на цивилни от сирийски наемници, по-късно разпространени и може би преувеличени в социалните мрежи".


"Сирийците не участват нито в светкавичния напредък по крайбрежието в посока към Тунис за завладяване на Сабрата и Сурман през април, нито за окупирането на базата "Ал Уатия" (преди това контролирана през май), нито в битката за Тархуна през юни (крепостта на най-важните съюзници на ЛНА в Западна Либия). Всички тези действия заедно сложиха край на войната за Триполи" - решаващо е въздушното превъзходство.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK