© NASA
Илюстрация на галактиката CQ4479 и студения квазар в центъра й.
Някои черни дупки поглъщат толкова много от материята около себе си, че слагат край на живота на своята галактика домакин. Този процес е толкова интензивен, че създава силно енергичен обект, наречен квазар - един от най-ярките обекти във Вселената - докато въртящата се материя се засмуква от черната дупка. Сега учени са открили галактика, която успява да устои на ненаситното притегляне на черната дупка, като продължава да ражда нови звезди - около 100 с размера на Слънцето годишно.
Откритието, направено чрез наблюдения със Стратосферната обсерватория за инфрачервена астрономия (SOFIA) на НАСА, може да помогне да се обясни как са възникнали масивните галактики, въпреки че Вселената днес е доминирана от галактики, които вече не образуват звезди. Резултатите са публикувани в The Astrophysical Journal.
"Растежът на активните черни дупки не спира моментално раждането на звезди, което противоречи на всички настоящи научни прогнози", каза Алисън Къркпатрик, асистент в Университета на Канзас в Лорънс и съавтор на изследването, в изявление на НАСА. "Това ни кара да преосмислим теориите си за това как се развиват галактиките."
SOFIA, съвместен проект на НАСА и Германския аерокосмически център, DLR, изследва изключително далечна галактика, разположена на повече от 5.25 млрд. светлинни години, наречена CQ4479.
В центъра й е специален вид квазар, който наскоро беше открит от Къркпатрик, наречен "студен квазар". В този вид квазар активната черна дупка все още поглъща материал от приемната си галактика, но не е успяла да използва всичкия студен газ, така че звездите могат да продължат да се формират и галактиката да продължи да живее. Това е първият път, в който учените имат подробен поглед върху студен квазар, като директно измерват растежа на черната дупка, раждаемостта на звездите и колко студен газ остава за "зареждане" на галактиката.
© NASA Обсерваторията SOFIA
"Бяхме изненадани да видим друга странна галактика, която се противопоставя на съвременните теории", казва Кевин Кук, астроном към Университета на Канзас и водещ автор на статията. "Ако този тандемен растеж продължи, както черната дупка, така и звездите, които я заобикалят, ще утроят масата си, преди галактиката да достигне края на своя живот."
Като едни от най-ярките и отдалечени обекти във Вселената квазарите (квази-звездни радиоизточници) са невероятно трудни за наблюдение, тъй като често засенчват всичко около тях. Те се образуват, когато една особено активна черна дупка консумира огромни количества материал от заобикалящата я галактика, създавайки силни гравитационни сили.
Докато все повече и повече материал се върти все по-бързо към центъра на черната дупка, материята се загрява и започва да свети ярко. Квазарът произвежда толкова много енергия, че често засенчва всичко около себе си и прави невъзможни наблюденията на галактиката домакин.
Съвременните теории прогнозират, че тази енергия загрява или изхвърля студения газ, необходим за създаването на звезди, спирайки раждането на нови звезди и на практика прекъсвайки растежа на галактиката. Но наблюденията на SOFIA разкриват, че има относително кратък период, в който раждането на звезди в галактиката може да продължи, докато поглъщането на материя от черната дупка продължава да захранва мощното излъчване на квазара.
© NASA Квазарът RX J1131, на 6 млрд. светлинни години от Земята, заснет от космически телескоп "Хъбъл"
Вместо директно да наблюдава новородените звезди, SOFIA използва своя 9-футов телескоп, за да открие инфрачервената светлина, излъчвана от праха, нагрят от процеса на образуване на звезди. Използвайки данните, събрани от камерата HAWC + на обсерваторията, учените са успели да изчислят количеството на новообразувани звезди през последните 100 млн. години.
"SOFIA ни позволява да видим в този кратък прозорец от време, когато двата процеса съществуват едновременно, каза Кук. Това е единственият телескоп, способен да изследва раждането на звезди в тази галактика, без да бъде заслепен от силно светещия квазар."
Късият прозорец на съвместното нарастване на черната дупка и раждането на нови звезди представлява ранна фаза в смъртта на дадена галактика, в която галактиката все още не се е поддала на опустошителните ефекти на квазара. Бъдещи изследвания със SOFIA трябва да покажат дали много други галактики преминават през подобен етап, а космическият телескоп "Джеймс Уеб", който трябва да стартира през 2021 г., ще може да разкрие как квазарите влияят върху цялостната форма на техните галактики.
Николай Колев
Рейтинг: 2346 НеутралноВсе пак да припомня, че при обект, отдалечен на 5 млрд. светлинни години, ние наблюдаваме събитие, случило се преди 5 млрд. години.
* ПКП-Прекрасна Кърджалийска Принцеса. Политкоректна формулировка на думи на министър председателя за председателя на Народното събраниеSS
Рейтинг: 2946 Весело"Колкото повече научавам за живота и света около себе си, толкова повече разбирам колко малко знам." Зенон
true_original
Рейтинг: 456 Неутралнохубава статия!
ГЕРБидж
Рейтинг: 8 НеутралноДо коментар [#1] от "Николай Колев":
Това ще бъде вярно само ако скоростта на светлината е била константа през всички тези 5 млрд. години :)
Deaddark
Рейтинг: 2684 ВеселоТова означава че Черната дупка има разум - яде звезди, но и "сее" такива, за да има да яде и занапред.
valtoro
Рейтинг: 920 НеутралноДа откритието е значимо, но новите звезди пак попадат във тази дупка !!!
chironex
Рейтинг: 137 НеутралноДа, но това не променя събитието.
venelingeologia
Рейтинг: 1376 НеутралноМда-а-а ... Космосът е неизчерпаем, както и атома! А кого биха вчера във Франция?
oliverstone
Рейтинг: 485 НеутралноТова означава, че проектирано във времето, всяка една галактика ще бъде погълната от свръхмасивната черна дупка в средата си, която с помоща на необозримата си гравитация прави така, че звездите и по-малките черни дупки да не са разпръснати в неограничени пространствени измерения, а да са в клъстерите наречени галактики.
А, проектирано още по-далеч във времето, това означава, че въпреки разширяването на видимата и невидимата Вселена, тя като цяло ще завърши като една необозрима за съзнанието на човека черна дупка, която е погълната всичко - и видима и невидима материя, и в която действат непознати и непредставими за човека физични закони - сингулярността.Това ще бъде Краят на всичко за трилиони трилиони години, до надявам се следващият Голям взрив.
lz2
Рейтинг: 1832 НеутралноНещо, което е сигурно, че не е вярно! Нито светлината се е движила равномерно, нито праволинейно! Описала е някаква гигантска спирала сувеличаваща се скорост, която пък многократно надхвърля скоростта на светрината, дължаща се на разширяването на пространството. ....Разбира се, че ако теориите до сега са верни. Ама май...... ПравописА е поле за изява на неграмотните!
klecho
Рейтинг: 722 НеутралноДо коментар [#9] от "oliverstone":
Всъщност никк не е сигурно.
Както колегата по-горе писа, квазарите са особен вид черни дупки, характерни за далечното минало на Вселената (наблюдават се в галактики от първо поколение, образувани в ранната Вселена, преди повече от 10 милиарда години. Самите квазари съществуват от поне 5 милиарда години).
Черните дупки в центъра на съвременните галактики са многократно по-малки, с много по-малка "притегателна" сила. Така че, единствено от съвкупната маса в определена галактика зависи, дали тя евентуално би била "погълната" от черната си дупка или центробежните сили ще се окажат достатъчни за да се запази равновесието- и дори определящи, за да "откъснат" галактическа материя към междугалактическото пространство.
В една Вселена, за която е характерно все по-ускоряващо се разширяване и особено предвид предполагаемото наличие на (междугалактическа) "тъмна" енергия, второто е много по-вероятно.
Наместо колапс, галактиките ще се разширят неузнаваемо, звездите ще "изстинат" и накрая всичко ще препрасне в безкрайна черна пустош, много подобна на Ада, описан в скандинавските саги.
oliverstone
Рейтинг: 485 НеутралноДо коментар [#11] от "klecho":
Това е другата версия за развитие на Вселената, не по-малко мрачна. Но, ако силите на Гравитацията в един момент надделеят над тези на разширяването на Вселената, същата ще започне да се свива и тогава идва посочения вариант.
Всъщност учените вече предполагат, макар и да не са доказали, цикличността на възникването и на умирането на Вселената - безкрайно в миналото и безкрайно в бъдещето. Материята обаче, сведена до най-малката й частица - неутрино или нещо още по-малко също има период на съществуване, който когато изтече някъде далеч, далеч, ще последва НИЩО.