Къде са бебетата - още един ефект от пандемията в Европа

© Reuters

Време е да станеш майка", бе известието, което стотици португалски жени получиха на мобилните си телефони миналия месец. Текстът, изпратен от частна болница в Лисабон за привличане на клиенти за акушеро-гинекологичното отделение, предизвика възмущение в социалните мрежи, като някои жени заявиха, че посред пандемия и рецесия е най-лошото време за раждане на бебе.

Данни сочат, че коронавирусът възпира в по-голямата част от Европа бъдещите родители от зачеване. Но това е особено видичо в южните страни - от Италия до Гърция - където мрежите за социална защита са най-слаби и раждаемостта вече силно намалява.

През 2000 г. в Португалия има 120 000 раждания. Миналата година са били 86 600, което е спад от почти 30%. Понижаването е най-стръмното след дълбоки рецесии като настоящата, предизвикана от COVID-19.

Освен емоционалните предизвикателства сега за двойките, които искат деца, в дългосрочен план ще има и икономически предизвикателства в страните, които могат да се окажат пред години на борба да се измъкнат от бъркотията.

По-малко раждания означава по-малко и по-възрастни работници. Това в крайна сметка ще забави икономическото производство и ще натовари публичните пенсионни схеми и социалните плащания. То също така ще увеличи разликата между по-богатия север на Европа и по-бедния юг.

"Виждате истории в медиите и по други места за хора, които се възползват максимално от ограничителните мерки, за да правят бебета, но това е обратното на рационално поведение", казва Ванеса Куня, специалист по раждаемост, полови и семейни проблеми в ICS на Университета в Лисабон.

Ирен Понтарели, 35-годишeн терапевт по психиатрична рехабилитация, планирала да роди първото си дете тази година след седем години брак. След две години работа в северния италиански град Ферара, на около 550 км от съпруга си Тони, тя най-накрая си намира работа в родния си град Изерния на юг. Изглежда, че е дошъл идеалният момент да създаде семейство.

Тогава удря коронавирусът. Тя изобщо не може да се види с Тони между март и юли заради блокадите и казва, че сега е твърде стресирана, за да има дете.

"Нашите болници са близо до колапс, особено тези на юг. Виждам се в родилно отделение сама, в здравна система, която не работи правилно. Не чувствам моментът да е подходящ да донесе ново бебе на света", казва тя.

© Reuters

Разделението Север-Юг

Мария Викарио, президент на италианския Национален орден на акушерките, заяви, че очаква кризата да има "ясно отражение" върху ражданията през следващата година. "Жените в Италия раждат, когато се чувстват защитени от трудова, икономическа и здравна гледна точка. Всичко това е нарушено от пандемията", каза тя.

Регионът Лацио около Рим тази година отчита три пъти повече мъртвородени, тъй като бременните жени се страхуват да отидат в болница за прегледи, добавя тя.

В другия край на континента, в Швеция - с нейната щедра и ефективна социална държава - Ева Нордлунд, президент на Шведската асоциация на акушерките, каза, че, изглежда, при тях се случва точно обратното. "Има центрове за грижи за бременност, които са затруднени с регистрациите поради толкова много нови бременности", каза тя.

• В Германия, най-голямата европейска икономика, коефициентът на плодовитост преди пандемията е бил около средното за ЕС 1.5 раждания на жена. Франция, Швеция и Дания водят в съюза със показатели над 1.7. В другия край Италия и Испания са под 1.3.

Изследване на петте най-големи европейски държави по време на първата вълна на коронавируса през март и април показва, че над две трети от хората под 34-годишна възраст планират да се откажат или да отложат раждане поради пандемията.

Респондентите са били много по-склонни да отменят плановете си за семейство в Италия и Испания, отколкото във Великобритания, Франция и Германия, според изследването, ръководено от миланския университет "Католика".

Руи Пиреш, социолог от Университета в Лисабон, каза, че ключовите фактори, които стоят зад спада на раждаемостта, са неравенството между половете и липсата на държавна подкрепа за отглеждането на деца. И в двете области Южна Европа изостава от Севера, каза той и добавя, че "неравенствата са станали по-очевидни поради пандемията".

© Reuters

Щетите от рецесията

Италия и Испания в по-голяма степен от останалите страни през пролетното проучване все още страдат от последиците от двойната рецесия, причинена от финансовата и дълговата криза между 2008 и 2012 г.

В Португалия и Гърция младите хора в детеродна възраст бяха най-силно засегнати от рецесиите. Хиляди се преместиха в чужбина, а тези, които останаха, се борят със слаби перспективи за доходи, висока безработица и липса на детски заведения.

"Италия е демографски умираща държава", казва Алесандро Росина, професор по демография от университета "Католика", който участва в проучването. "Ситуацията беше вече отчайваща и сега пандемията заплашва да унищожи всички останали надежди за спасение", казва той.

• Годишните раждания в Италия непрекъснато намаляват от над 800 000 докъм средата на 70-те години до 420 000 през 2019 г., най-ниският показател от обединението на страната през 1861 г.

Джан Карло Блангиардо, ръководител на бюрото за официална статистика ISTAT, заяви пред парламента миналата седмица, че извънредната ситуация с коронавируса и икономическите трудности, които тя донесе, ще ускорят тенденцията. Прогнозата му е за 408 000 раждания тази година и само 393 000 през 2021 г.

Той каза, че ражданията дори могат да спаднат под 400 000 още тази година поради "значителен спад през декември", девет месеца след като първото блокиране на Италия беше въведено през март.

В Испания, която има втория най-нисък процент на плодовитост в Европа след малката Малта, ражданията вече са намалявали бързо преди коронавируса - 16% спад между 2014 и 2019 г.

"Доста сигурно е да очакваме по-малко раждания през следващата година с вероятно по-стръмен спад, отколкото би бил без COVID. Тенденцията вероятно ще остане и в следващите години", казва Алехандро Макаррон, демограф от Университета CEU в Мадрид.