© Associated Press
Кацането на третата китайска сонда на Луната е част от все по-амбициозна космическа програма, която вече създаде робот, който в момента е на път към Марс, разработва космически самолет за многократно използване и възнамерява да изпрати хора отново да стъпят на Луната. Сондата "Чанъе 5" - първият опит да бъдат донесени лунни скали на Земята след 70-те години на миналия век, тази седмица взе проби от лунна почва, съобщи китайската космическа агенция. Сондата кацна в Морето на бурите на видимата страна на Луната.
Изследването на Космоса е политически трофей за управляващата комунистическа партия, която се стреми към глобално влияние, съответстващо на икономическите успехи на Китай. Китай изостава с едно поколение от САЩ и Русия, но неговата програма - обвита в секретност и с военна насоченост, бързо се развива. Тя залага на запомнящи се мисии, които, в случай на успех, могат да поставят Пекин в авангарда на космическите полети.
Следващото десетилетие ще бъде "критично" в изследването на космоса, каза Катлийн Кембъл - астробиолог и геолог в университета в Оукланд. "Ще станем свидетели на трансформация, в резултат на която ще излезем от околоземната орбита и ще се насочим към "далечния космос", каза Кембъл.
През 2003 г. Китай стана третата страна, която изведе астронавт в орбита, повече от 40 години след бившия Съветски съюз и САЩ. Първата китайска временна орбитална лаборатория бе изстреляна през 2011 г., а втората - през 2016 г. Плановете на Пекин са да създаде постоянна космическа станция след 2022 г. Лунният десант тази седмица е
"историческа стъпка в китайското сътрудничество в мирното използване
на космическото пространство", заяви говорителката на външното министерство Хуа Чунин. "Китай ще продължи да се стреми към международно сътрудничество при изследването и използването на космическото пространство за благото на цялото човечество", каза тя.
След полета на астронавта Ян Ливей през 2003 г. служители на китайската космическа програма изразиха надежда за пилотиран полет до Луната още до 2020 г., но уточниха, че това зависи от бюджета и технологията. Впоследствие целта бе отложена за 2024 г. или по-късно. Космическата агенция не посочи причина за кацането на последната сонда в Морето на бурите, далече от местата, където кацаха американски и съветски апарати. Но този избор може да помогне за проучване на възможни площадки за кацане на пилотирани мисии.
Космическият самолет на Пекин ще бъде китайската версия на американската космическа совалка и на съветската совалка "Буран", която имаше кратък живот. Китай също така създаде своя собствена мрежа "Бейдоу" за спътникова навигация, за да може военното крило на комунистическата партия - китайската народна армия, да не разчита на американската GPS или на съперничеща ѝ руска система.
Миналата година Китай сложи край на космическите мисии от типа "и аз мога", копиращи съветски и американски проекти, и отбеляза собствени "премиери", като стана първата държава, чиято сонда е успяла да кацне на слабо изследваната обратна страна на Луната. Сондата "Чанъе 4" и нейният робот луноход продължават да функционират, предавайки данни на Земята чрез орбитален апарат, който преминава над обратната страна на Луната. Първият китайски апарат, която кацна на Луната - "Чанъе 3", все още предава данни на Земята.
Първият пилотиран космически кораб на Китай - капсулите "Шънчжоу", бяха базирани на руска технология. Техните мощни ракети носители "Чанчжън", също като съветските и американските си предшественици, са базирани на балистични ракети, разработени с използването на технология, иззета от нацистка Германия след Втората световна война. Китай обаче подходи по-предпазливо в сравнение
с бясната американско-съветска космическа надпревара от 60-те години, която бе белязана
от фатални инциденти. Китайските пилотирани полети минаха без инцидент. Някои изстрелвания на сонди роботи бяха забавени от технически проблеми, но те явно вече са преодолени. Китай е в засилваща се космическа надпревара с азиатските си съседи Япония и Индия, гледайки на тях като на стратегически съперници. Тези две страни изпратиха собствени сонди към Марс.
Докато "Чанъе 5" събира лунни скали, японската космическа агенция току-що отбеляза още по-впечатляващото постижение - нейната сонда "Хаябуса 2" кацна на астероида Рюгу и взе проби, които ще достави на Земята.
С укрепването на самочувствието му Пекин си поставя и все повече космически цели. Той вече е участник в надпреварата по изследване на Марс. Неговата сонда "Тянвън-1", изстреляна през юли, носи робот-марсоход, който ще търси наличие на вода. Той трябва да приключи своето пътешествие, дълго 470 млн км, през февруари.
Планира се и създаване на постоянна пилотирана космическа станция към 2022 г. Китай е изключен от проекта за Международната космическа станция поради нежеланието на САЩ в него да бъдат включени китайски военни в начинание, което се ръководи от цивилни космически агенции. Китайските планове предвиждат и създаване в някакъв момент на международна изследователска база на Луната, каза пред репортери миналата седмица заместник-директорът на центъра за лунни изследвания при китайската агенция Пей Чжаою.
Въпреки успехите си ръководената от военните китайска програма е по-потайна от тази на другите правителства. Публичните появи на Ян и други китайски астронавти след полетите им се броят на пръсти, в контраст със съветските и американските астронавти, които бяха изпратени на световни рекламни обиколки, посрещани от възторжени чуждестранни тълпи. Агенцията обяви през септември, че нейният космически самолет е извършил успешен пробен полет, но все още не е публикувала никакви подробности, нито дори негова снимка. /БТА
