
© Reuters
Парите, предоставени от Европейския съюз за опазване на дивата природа, се разпределят като на конкурс за популярност, като гръбначните животни получават близо 500 пъти повече финансиране за всеки вид, отколкото безгръбначните, според нов доклад, съобщава в "Гардиън".
Кафявите мечки, вълци, чаплите и евразийски рисове са звездите на европейските програми за опазване на природата и получават почти същата сума, както всички безгръбначни, взети заедно, според анализ на финансирането по Директивата за местообитанията на ЕС. Това оставя малко средства за по-малко харизматични същества като паяци и ракообразни, много от които са от решаващо значение за здравето на екосистемите и са изложени на по-голям риск от изчезване, установи проучването.
Изследването, публикувано в Proceedings of the Royal Society B, е поредното, което показва, че безгръбначните се пренебрегват в усилията за опазване, които обикновено се фокусират върху по-привлекателните птици и бозайници.
Екип, воден от Стефано Мамола, пещерен еколог от Италианския национален изследователски съвет, анализира програмата LIFE на ЕС - която финансира действията по климата и околната среда - между 1992 и 2018 г., за да види как са разпределяни парите.
Проучването установи, че 23% от гръбначните животни в Европа са получили финансиране в сравнение с 0.06% от безгръбначните. Общо гръбначните привличат 970 млн. евро, шест пъти повече от 150 млн. евро за безгръбначните.
© Reuters
Изглежда рискът от изчезване не е повлиял на това колко пари е получил един вид. Кафявата мечка и сивият вълк са получили най-много пари - съответно 47 млн. и 33 млн. евро. И двете животни са в графата "най-малко застрашени", според Международния съюз за опазване на природата (IUCN).
Скоростта на изчезване при насекомите е осем пъти по-бърза от тази на птиците, бозайниците и влечугите, според анализ, публикуван миналата година, като известните спадове вероятно са само "върхът на айсберга".
Пристрастието действа на различни нива и при бозайниците - има няколко вида, които получават всичко. В Директивата за местообитанията е включен само един паяк, няколко ракообразни и нито един паразит.
еколог от Италианския национален изследователски съвет
Изследването излиза в момент, когато ЕС създава своята стратегия за биологичното разнообразие за следващото десетилетие, с цел да се отдели 30% от земята за консервация до 2030 г., с прогнозен бюджет от 20 млрд. евро. Статията очертава стратегия за справедливи разходи през следващото десетилетие, а неотдавнашно предложение на ЕС предполага, че ще се направив опит да се отделята повече пари за безгръбначните в програмата LIFE.
"Би трябвало вече да не ни се налага да обясняваме защо е важно опазването на биологичното разнообразие", каза Мамола. "Виждам смисъла да привличаме хора като използваме притегателни видове, но има и много харизматични видове в света на безгръбначните. Трябва да променим възприятието за това какво е харизматично, и да илюстрираме по-голямото разнообразие."
© Reuters
Състоянието на повечето видове се влошава, но инвестициите в опазването им може да обърне тези тенденции. Един от най-големите успехи в опазването е завръщането на големи хищници като росомаха и рис в цяла Европа. Понякога защитата на видове като бобри или вълци облагодетелства местообитанията в по-широк аспект, но това не винаги е така.
"Проблемът е, че безгръбначните имат много различни екологични нужди от бозайниците, но екологичната ниша на един паяк или бръмбар е напълно различна. Трябва да защитим микрообитанията и други елементи, което не се случва, когато опазвате вълка, например", смята Мамола.
Поставянето на повече акцент върху защитата на специфични местообитания като разлагаща се дървесина или водни системи може да защити много редки безгръбначни едновременно.
Рискът от изчезване, използван в изследването, е оценен с помощта на базата данни на IUCN, а общественият интерес към даден вид е измерен чрез сканиране на търсенията в "Гугъл" между януари 2010 г. и декември 2019 г. В Топ 30 за безгръбначни, подкрепяни от LIFE, са намират бръмбари, пеперуди и водни кончета (изглежда, че големите и цветни видове се справят най-добре), но финансирането им е "незначително" в сравнение със средствата за гръбначни животни, пишат изследователите.