© АСЕН ТОНЕВ
Данните от костите, намерени на един от най-важните археологически обекти света, показват, че ранните представители на хоминидите може да са се справяли с екстремните студове преди стотици хиляди години, като са изпадали в зимен сън.
Учените твърдят, че лезиите и други признаци на увреждане по костите на ранните хора са същите като белезите по костите на други животни, които зимуват. Археолозите предполагат, че нашите предшественици са се справяли със свирепите зими по това време, като са забавяли метаболизма си и са спели с месеци.
Изводите се основават на разкопки в пещерата Sima de los Huesos - "Ямата с кости" - в Атапуерка, близо до Бургос в Северна Испания.
През последните три десетилетия вкаменените останки на няколко десетки хора бяха намерени по пода на 17-метровата шахта, която образува централната част на обекта. Пещерата е на практика масов гроб, казват изследователите, които са открили хиляди зъби и парчета кости, които, изглежда, са били умишлено изхвърлени там. Тези вкаменелости датират отпреди повече от 400 000 години и вероятно са от ранните неандерталци или техните предшественици.
Обектът е една от най-важните палеонтологични разкопки на планетата и е предоставил ключови разкрития за начина, по който се е развила човешката еволюция в Европа.
В статия, публикувана в списание L'Anthropologie, Хуан-Луис Арсуага, ръководител на екипа, който първо е извършил разкопки на мястото, и Антонис Барциокас от Тракийския университет "Демокрит" в Гърция твърдят, че намерените вкаменелости показват сезонни вариации, които предполагат, че растежът на костите е бил нарушаван в продължение на няколко месеца всяка година.
Изследователите признават, че идеята "може да звучи като научна фантастика", но посочват, че много бозайници, включително примати като лемурите, правят това. "То предполага, че генетичната основа и физиологията на такъв хипометаболизъм могат да бъдат запазени при много видове бозайници, включително хора", заявяват Арсуага и Барциокас.
Лезиите, открити по човешките кости в пещерата Сима, съответстват на тези, открити по костите на зимуващи бозайници, включително пещерни мечки. "Стратегията за хибернация би била единственото решение за тях, за да оцелеят, когато им се наложи да прекарат месеци в пещерата поради студените условия", заявяват авторите.
Съвременните инуити и саами - макар и да живеят в еднакво сурови, студени условия - не хибернират и това може да се дължи на диетата им. Мазнините в рибата и елените осигуряват на инуитите и саамите храна през зимата и така изключват нуждата от хибернация. За разлика от това районът около пещерата Сима преди половин милион години не би осигурил достатъчно храна. "Засушаването на Иберия не би могло да осигури достатъчно богата на мазнини храна за жителите на Сима през суровата зима - което ги кара да прибягват до зимен сън в пещера", пишат авторите.
Крис Стрингър от Природонаучния музей в Лондон, който не е участвал в изследването, коментира, че големите бозайници като мечките всъщност не хибернират в класическия смисъл на това понятие, тъй като големите им тела не могат да понижат достатъчно основната си температура. Вместо това те навлизат в по-малко дълбок сън, известен като торпор (летаргия). В такова състояние енергийните нужди на мозък с размери като на хората от Сима ще останат много големи, създавайки им допълнителен проблем за оцеляване по време на зимен сън.
"Независимо от това, идеята е очарователна и може да бъде тествана чрез изследване на геномите на хората от Сима, неандерталците и групата денисови човеци за признаци на генетични промени, свързани с физиологията на зимния сън", добави той.
