© NASA
Що се отнася до Луната, всички искат едни и същи неща. Не в смисъл да имат общи цели, а в смисъл че всички играчи са насочени към едни и същи стратегически обекти - и държавните агенции, и частният сектор. Това е така, защото независимо дали искате да се занимавате с наука или да печелите пари, там ще ви трябват неща като вода и светлина.
Много държави и частни компании имат амбициозни планове за изследване или добив на ресурси на Луната. Това няма да е в някакъв отдалечен момент от времето, а съвсем скоро - може би през това десетилетие. Това ще предизвика напрежение на място, освен ако не намерим начини за незабавно управление на ситуацията.
Досега голяма част от дебатите около проучването и копаенето на Луната бяха съсредоточени върху съревнованието в космоса между държавните агенции и частния сектор. Но най-важното предизвикателство възниква от ограничените стратегически ресурси.
Важни обекти за науката са ключови и за изграждането на инфраструктура от държавни агенции или частни компании. Такива обекти включват "върхове на вечната светлина" (където има почти постоянна слънчева светлина, а оттам и достъп до енергия) и непрекъснато засенчени кратери в полярните области, където има воден лед. Всеки от тях е рядкост и комбинацията от двете - лед на дъното на кратера и вечно огрян от Слънцето ръб на кратера - е прималива цел за различните играчи. Но те се срещат само в полярните региони, а не в екваториалните обекти, които бяха цел на програмата "Аполо" през 60-те и 70-те години.
Неотдавнашното успешно кацане на Chang'e 5 на Китай бе в относително равен регион, но това е част от по-голяма, поетапна програма, която трябва да отведе китайската космическа агенция до лунния южен полюс до 2024 г.
Индия опита по-директен полюсен маршрут с неуспешната сонда Chandrayaan-2, която се разби в същия регион през 2019 г. Руският "Роскосмос" в сътрудничество с Европейската космическа агенция (ESA) също се насочва към южния полюсен регион за кацания в края на 2021 г. и през 2023 г. с тестова мисия в кратера Богуславски. След това "Роскосмос" ще се устреми към басейна Ейткин в същия регион през 2022 г., за да търси вода в постоянно засенчени райони. Редица частни компании също имат амбициозни планове за добив на ресурси на Луната.
© NASA
Стратегическите ресурси, които не са в полярните региони, са по-скоро концентрирани, отколкото равномерно разпределени. Торий и уран, които биха могли да се използват за радиоактивно гориво, се намират общо в 34 региона, които са зони с диаметър около 80 км. Желязото, получено от удари на астероиди, може да се намери в по-големи територии, вариращи като размери от 30 до 300 км, но има само около 20 такива области.
И, разбира се, най-популярният от лунните ресурси, добиван в десетки научно-фантастични филми: хелий-3 за ядрен синтез. Донесен от Слънцето и намиращ се в прахообразната натрошена скала на лунната повърхност, той присъства в обширни области на Луната, но най-високите концентрации се откриват само в около осем региона, всички сравнително малки (по-малко от 50 км ширина).
Тези ресурси ще представляват интерес както за тези, които се опитват да създадат инфраструктура на Луната и по-късно да колонизират Марс, така и за търговска експлоатация или наука - например създаване на големи групи телескопи на далечната страна на Луната, далеч от нарастващия шум на човешки комуникации.
Как тогава да се справим с проблема? Договорът за космическото пространство (1967 г.) гласи, че "изследването и използването на космическото пространство ще се извършва в полза и в интерес на всички държави и ще бъде собственост на цялото човечество". Държавите не могат да претендират за части от Луната като собственост, но все пак могат да ги използват. Неясно е къде това разполага казуси като спорове и добив от страна на частни компании.
© NASA
Предложените наследници на договора, като например Лунното споразумение (1979 г.), се считат за твърде ограничаващи, изискващи официална рамка от закони и амбициозен международен регулаторен режим. Споразумението не успя да получи подкрепа сред ключови играчи, включително САЩ, Русия и Китай. По-новите стъпки, като споразуменията "Артемида" - набор от насоки около програмата "Артемида" на НАСА за изследване на Луната с екипаж, се възприемат като силно обвързани с програмата на САЩ.
В най-лошия случай тази липса на рамка може да доведе до засилено напрежение на Земята. Но това също може да създаде ненужно дублиране на инфраструктура, като всеки изгражда свои собствени неща. Това би повишило разходите за отделните организации, които те биха имали причини да се опитат да си ги възстановят по начини, компрометиращи възможностите за наука и наследството, което оставяме на бъдещите поколения.
Какво може да се направи
Най-добрите първоначални стъпки може да са скромни, като се вземе пример от малко известни места на Земята. Малки басейни от земни ресурси като езера, граничещи с няколко селища, или рибни запаси от общ интерес често се управляват чрез подходи, разработени на местно ниво от ключовите участници.
© ESA
Тези методи предполагат, че първата стъпка към управлението на лунните ресурси ще бъде изгражданет на съгласие между потребителите. Това трябва да се съсредоточи върху естеството на заложените ресурси, как трябва да се разпределят техните ползи и, най-важното, най-лошите сценарии, които трябва да бъдат избегнати. Например участниците вероятно ще трябва да решат дали местата с вечна светлина трябва да се управляват като недвижими имоти с висока стойност или като обем на добитата там енергия, която трябва да се споделя. Може също да е по-разумно да се взима решение за всеки отделен случай.
Друго предизвикателство ще бъде насърчаването на спазването на създадените управленски договорености. За тази цел ще е добра идея лунните потребители да изградят споделени инсталации, като съоръжения за кацане и снабдяване - тези обекти ще са в ролята на "морков", като достъпът до тях може да бъде ограничаван при лошо поведения на участниците.
Ще бъде трудно да се възприемат такива частични решения, след като дадена държава или компания са направили необратими инвестиции в проекти на мисии. Ясно е, че времето за разработване на тези подходи е сега.
Тони Милиган е старши експерт по етика към проекта "Космологични визионери" на King's College, London.
