Как пандемията ни накара да погледнем по нов начин на "Хари Потър"

Как пандемията ни накара да погледнем по нов начин на "Хари Потър"

© Warner Bros. Pictures



Това не бе най-добрата година за бранда "Хари Потър", пострадал както от критиките за коментари на Дж. К. Роулинг за транссексуалните, така и от скандал за домашно насилие около Джони Деп, звездата на екранизацията на поредицата "Фантастични животни".


Разбира се, това не беше най-добрата година за много неща в резултат на пандемията на COVID-19 и последващите изисквания за изолация. Затова е любопитно е тогава, че този франчайз - толкова скъп за сърцата на поколение читатели - и блокирането на глобалното население може да се комбинират, за да създадат съвсем случайно нещо с емоционален отзвук.


Първите шест книги от поредицата за Хари Потър се разиграват в "Хогуортс" - училището за магьосничество и вълшебство, изпълнено с опасност, мистерия и магия. Но за седмата книга "Хари Потър и Даровете на смъртта" Роулинг избира да се отклони от установената сюжетна рамка, като поставя събитията в контекста на изолацията. Хари, Хърмаяни и (понякога) Рон са откъснати от познатото им всекидневие и начин на живот, страдащи от самота, недостиг на елементарни неща, психологически стрес от клаустрофобичен живот в малка група на другия край на света, разочарование и ужасяващ нов световен ред.




Можем да отдадем това на случайност, но също така ни свързва с редица влиятелни течения в теорията на литературата, включително теорията на епистемата на френския философ Мишел Фуко, новия историцизъм на американския литературен историк Стивън Грийнблат и теорията за семиотични ресурси на британския семиотик Гюнтер Крес. Всички те ни водят (по един или друг начин) към простия факт, че значението на даден текст зависи от културните обстоятелства около него.


Затова и когато нашият свят се променя, културното значение на Хари Потър се променя с него.


В пандемичното общество четенето на редове като "чистата, безцветна необятност на небето се простираше над него, безразличен към него и страданията му" придобива нов смисъл.


Преживяванията на Хари от изолацията и тревогата сега го доближават до нас, правят го по-свързан с нас и разпознаваем. Точно както обществото, засегнато от пандемия, от своя страна може да се почувства по-близко до Хари и да разбере по-задълбочено тежкото психологическа бреме, която сигурно представлява за него да бъде откъснат от живота в "Хогуортс".


Това важи особено за учениците от гимназиите през 2020 г. Прекъсването на образованието на Хари, юношеството и цялостният му път към влизането в света на възрастните отново е твърде познато на всеки обикновен 12-класник. Той или тя не би могъл да очаква ритмичното напредване през учебната програма внезапно да бъде прекъснато от някакъв вирус повече, отколкото в книгата Хари можеше да предвиди, че ще загуби последната си година в "Хогуортс" заради преврата на Смъртожадните.


Можем да стигнем и по-далеч и да оставим това задълбочено разбиране за изолацията на Хари да се развихри през повествованието, като подсили неща като радостта от завръщането му в "Хогуортс" и свалянето на Волдемор или дълбочината на приятелството му с Хърмаяни, застанала до него в най-тежките му моменти. Нашето познание на неговата изолация прави победите му още по-сладки.


Фермата на животните
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Този феномен не е нов. Да разгледаме например "Фермата" (Animal Farm, 1945) на Джордж Оруел, истински трактат за опасностите от комунизма, и "1984" - едно мрачно предупреждение какво са тоталният държавен контрол и тоталитаризмът. В разгара на студената война "Фермата" прави остра критика на лицемерието на комунистическите режими, което отеква в западната аудитория, завладяна от "страха от червените".


С отшумяването на студената война намалява и потенциалът на "Фермата" да потапя читателите си в нещо, много близко до всекидневието им. Той става роман, който се чете по-скоро като басня за една аудитория, която не познава СССР. Що се отнася до "1984", тя придоби нов смисъл в епохата на Джордж У. Буш с приемането на Патриотичния закон и съдържащите се в него правомощия държавата непрекъснато да следи населението.


Става дума за нещо елементарно: дълголетието на една написана история и наследството, оставено от нейния автор, са силно зависими от историческия контекст. И тъй като авторът не може да прозре в бъдещето, трябва да приемем ролята на случайността като "съавтор" на някои от най-обичани от нас текстове. Дори самият Бард е получил своя солиден дял от щастливи съвпадения.


И така, къде поставя всичко това Хари Потър, най-новият ни литературен феномен? Може би оставен да се носи по течението, но не съвсем. Както произведенията на Шекспир или на Оруел придобиват нови значения, тъй като и времето се променя, така се случва и с поредицата на Роулинг - един динамичен и завладяващ измислен свят. Този свят има, ако се налага, потенциал да стои до известна степен извън самото време.


Колекция „Хари Потър“ (5 - 7 част)
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Това как всяко следващо поколение ентусиасти посреща пътуването на Хари се променя и ще продължи да се променя със света, който ни заобикаля. Твърдението, че текстовете са стабилни образувания, е илюзия.


Когато COVID-19 плъзна по света, той зарази и Хари Потър и го промени, точно както всички се променихме.


Да получим още една причина да прочетем старо любимо произведение в светлината на един нов свят съвсем не е най-лошото нещо в тези времена на изпитания. Особено когато и без това всички сме блокирани вкъщи.


Джей Андрю Димън е професор по английски език и литература в Университета на Ватерло.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (10)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Bai nik
    Bai nik
    Рейтинг: 2120 Неутрално

    Филма също беше страхотен

  2. 2 Профил на Шакир  Зулов
    Шакир Зулов
    Рейтинг: 8 Любопитно

    А за какви транс сексуални става въпрос?🐵

    Много съм прост
  3. 3 Профил на Lazarus
    Lazarus
    Рейтинг: 1003 Неутрално

    Образец на диктатура и дискриминация - защото критикуваш някой, той ще призове да забранят книгите ти. Става дума за Роулинг и трансгендърите.

  4. 4 Профил на satanail13
    satanail13
    Рейтинг: 583 Неутрално

    А за какви транс сексуални става въпрос?🐵
    —цитат от коментар 2 на Шакир Зулов


    Става въпрос за либерастко-прогресистка помия написана от някакво бивше хипи от Университета в Ватерло

    Марс е изконна Американска територия!
  5. 5 Профил на Мусаши
    Мусаши
    Рейтинг: 1768 Неутрално

    Джоан Роулинг се възмути в социална мрежа,че жените са наричани "хора,които менструират"и ненормалниците я нападнаха заради това.Та бе принудена да се извинява. Докъде е стигнала лудостта.

  6. 6 Профил на Jalis Ironhammer
    Jalis Ironhammer
    Рейтинг: 327 Неутрално

    Много харесах даровете на смъртта. Тогава много се подразниха че разделиха последната книга на две части , но си заслужаваше. Това е едно от нещата които ми харесва в този франчайз. Започна като чисто детска история (с не кой да е ас Крис калъмбъс) и с всеки филм стана все по мрачна и зряла.

    Underneath this flabby exterior is an enormous lack of character.
  7. 7 Профил на SS
    SS
    Рейтинг: 2770 Весело

    Всяко нещо с което са предозира , накрая изтъпява , но накрая виновна пак пандемията ...

  8. 8 Профил на vvs08576060
    vvs08576060
    Рейтинг: 26 Неутрално

    До коментар [#4] от "satanail13":

    Тези празници ти пожелавам да научиш вашите най-накрая да ползват дистанционното на смарт телевизора.

  9. 9 Профил на Bornagain
    Bornagain
    Рейтинг: 184 Неутрално

    Какво общо има българската действителност с някакъв измислена мрачна англо-американска фантасмагория за магьосници и вещици, че е необходимо това писание да се превежда и публикува? И то навръх българската Коеда. А да, сетих се , поредната доза пропаганда - "1984" - едно мрачно предупреждение какво са тоталният държавен контрол и тоталитаризмът". Ами робовалдеслтвото, изтребването на индианците, разоряването на Индия, неоколонализма на Запада след 19 век, послеедните британски колонии като Гибралтар за които троццкиста Оруел не пише нищо, тоталната американска военна колонизация по цял свят - за това нито дума, не, "комунизма" така, пък онака. Кой каквото говори а въшлясалият - все за банята, руска поговорка.

    Свободата, Санчо...
  10. 10 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2499 Неутрално

    Както и да извъртаме нещата,по-добре е да слушаш музиката на Бийтълс като свободен човек,а не като роб отвъд Желязната завеса.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK