Как пандемията ни накара да погледнем по нов начин на "Хари Потър"

Как пандемията ни накара да погледнем по нов начин на "Хари Потър"

© Warner Bros. Pictures



Това не бе най-добрата година за бранда "Хари Потър", пострадал както от критиките за коментари на Дж. К. Роулинг за транссексуалните, така и от скандал за домашно насилие около Джони Деп, звездата на екранизацията на поредицата "Фантастични животни".


Разбира се, това не беше най-добрата година за много неща в резултат на пандемията на COVID-19 и последващите изисквания за изолация. Затова е любопитно е тогава, че този франчайз - толкова скъп за сърцата на поколение читатели - и блокирането на глобалното население може да се комбинират, за да създадат съвсем случайно нещо с емоционален отзвук.


Първите шест книги от поредицата за Хари Потър се разиграват в "Хогуортс" - училището за магьосничество и вълшебство, изпълнено с опасност, мистерия и магия. Но за седмата книга "Хари Потър и Даровете на смъртта" Роулинг избира да се отклони от установената сюжетна рамка, като поставя събитията в контекста на изолацията. Хари, Хърмаяни и (понякога) Рон са откъснати от познатото им всекидневие и начин на живот, страдащи от самота, недостиг на елементарни неща, психологически стрес от клаустрофобичен живот в малка група на другия край на света, разочарование и ужасяващ нов световен ред.




Можем да отдадем това на случайност, но също така ни свързва с редица влиятелни течения в теорията на литературата, включително теорията на епистемата на френския философ Мишел Фуко, новия историцизъм на американския литературен историк Стивън Грийнблат и теорията за семиотични ресурси на британския семиотик Гюнтер Крес. Всички те ни водят (по един или друг начин) към простия факт, че значението на даден текст зависи от културните обстоятелства около него.


Затова и когато нашият свят се променя, културното значение на Хари Потър се променя с него.


В пандемичното общество четенето на редове като "чистата, безцветна необятност на небето се простираше над него, безразличен към него и страданията му" придобива нов смисъл.


Преживяванията на Хари от изолацията и тревогата сега го доближават до нас, правят го по-свързан с нас и разпознаваем. Точно както обществото, засегнато от пандемия, от своя страна може да се почувства по-близко до Хари и да разбере по-задълбочено тежкото психологическа бреме, която сигурно представлява за него да бъде откъснат от живота в "Хогуортс".


Това важи особено за учениците от гимназиите през 2020 г. Прекъсването на образованието на Хари, юношеството и цялостният му път към влизането в света на възрастните отново е твърде познато на всеки обикновен 12-класник. Той или тя не би могъл да очаква ритмичното напредване през учебната програма внезапно да бъде прекъснато от някакъв вирус повече, отколкото в книгата Хари можеше да предвиди, че ще загуби последната си година в "Хогуортс" заради преврата на Смъртожадните.


Можем да стигнем и по-далеч и да оставим това задълбочено разбиране за изолацията на Хари да се развихри през повествованието, като подсили неща като радостта от завръщането му в "Хогуортс" и свалянето на Волдемор или дълбочината на приятелството му с Хърмаяни, застанала до него в най-тежките му моменти. Нашето познание на неговата изолация прави победите му още по-сладки.


Фермата на животните
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Този феномен не е нов. Да разгледаме например "Фермата" (Animal Farm, 1945) на Джордж Оруел, истински трактат за опасностите от комунизма, и "1984" - едно мрачно предупреждение какво са тоталният държавен контрол и тоталитаризмът. В разгара на студената война "Фермата" прави остра критика на лицемерието на комунистическите режими, което отеква в западната аудитория, завладяна от "страха от червените".


С отшумяването на студената война намалява и потенциалът на "Фермата" да потапя читателите си в нещо, много близко до всекидневието им. Той става роман, който се чете по-скоро като басня за една аудитория, която не познава СССР. Що се отнася до "1984", тя придоби нов смисъл в епохата на Джордж У. Буш с приемането на Патриотичния закон и съдържащите се в него правомощия държавата непрекъснато да следи населението.


Става дума за нещо елементарно: дълголетието на една написана история и наследството, оставено от нейния автор, са силно зависими от историческия контекст. И тъй като авторът не може да прозре в бъдещето, трябва да приемем ролята на случайността като "съавтор" на някои от най-обичани от нас текстове. Дори самият Бард е получил своя солиден дял от щастливи съвпадения.


И така, къде поставя всичко това Хари Потър, най-новият ни литературен феномен? Може би оставен да се носи по течението, но не съвсем. Както произведенията на Шекспир или на Оруел придобиват нови значения, тъй като и времето се променя, така се случва и с поредицата на Роулинг - един динамичен и завладяващ измислен свят. Този свят има, ако се налага, потенциал да стои до известна степен извън самото време.


Колекция „Хари Потър“ (5 - 7 част)
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Това как всяко следващо поколение ентусиасти посреща пътуването на Хари се променя и ще продължи да се променя със света, който ни заобикаля. Твърдението, че текстовете са стабилни образувания, е илюзия.


Когато COVID-19 плъзна по света, той зарази и Хари Потър и го промени, точно както всички се променихме.


Да получим още една причина да прочетем старо любимо произведение в светлината на един нов свят съвсем не е най-лошото нещо в тези времена на изпитания. Особено когато и без това всички сме блокирани вкъщи.


Джей Андрю Димън е професор по английски език и литература в Университета на Ватерло.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK