ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
39.4%активност

Източник: Резултатът, активността и мандатите са от ЦИК при 100% обработени протоколи

2020 срути табута в Близкия изток, но коя е причината

Израелският премиер Бенямин Нетаняхя с външния министър на ОАЕ Абдуллах бин Зайед Ал Нахян и бахрейнския външен министър Халед бих Ахмад Ал Халифа пред Белия дом, 15 септември 2020 г.

© Associated Press

Израелският премиер Бенямин Нетаняхя с външния министър на ОАЕ Абдуллах бин Зайед Ал Нахян и бахрейнския външен министър Халед бих Ахмад Ал Халифа пред Белия дом, 15 септември 2020 г.



За наследството на американския президент Доналд Тръмп във външната политика ще се спори много, но един пробив в Близкия изток вероятно тепърва ще дава резултати.


За четири месеца четири арабски държави пристъпиха към отношения с Израел - цели 72 години след създаването на страната през 1948 г. През това време само две поддържаха връзки с нея - съседните Египет и Йордания. За почти всички останали признаването на израелската държава, без да е създадена палестинска, се смяташе за табу. За част от тях това признаване вече е "нова нормалност".


Защо е важно сближаването на Израел с арабския свят, какво го породи, ще продължи ли, когато Джо Байдън се върне в Белия дом и какво означава за десетилетния, навлязъл в задънена улица конфликт - между Израел и палестинците? "Дневник" обобщава основните моменти в нормализацията и в опитите на САЩ да променят мястото му в Близкия изток.


Пролог: "Сделката на следващия век"




Израел и Саудитска Арабия бяха сред посетените от Тръмп страни в първата му визита зад граница. Заради него за пръв път директен полет свърза двете държави. Симпатиите на президента изглеждаха насочени към Тел Авив и монархиите в Персийския залив. Рияд бързо влезе в спекулациите в какво ще се състои бъдещата "Сделка на века" - така екипът на Тръмп наричаше готвения мирен план за Близкия изток. С коментари израелски министри наливаха масло в огъня.


Планът се чакаше дълго и в арабските страни се появи подигравателното определение "Сделката на следващия век"; заради непрестанния политически цикъл в Израел дори бе отложен веднъж. Докато обаче Израел все по-малко криеше плетените като мрежа връзки със Залива в последните десетилетия, а след "безпрецедентни" срещи и разговори израелци и араби не спираха да изразяват опасенията си от Иран, контурите вече се бяха очертали - визията на Тръмп за мир разчита на Израел (а не на палестинците), и на (повечето) монархии в Залива.


Завръзка: Анексията, която не се състоя


Инициативата на Тръмп дълбоко разочарова арабската общественост, а и палестинците, които той разгневени още преди три години с признаването Ерусалим за столица на Израел и спирането на помощите за тях.


Накратко той предвиждаше създаване на демилитаризирана палестинска държава с ограничен суверенитет, със столица в квартал на Източен Ерусалим, с възможност премиерът Бенямин Нетаняху да анексира до една трета от Западния бряг, ако приеме (т.е. израелските сили да не се изтеглят от границите отпреди 1967 г.). Замразяваше се изграждането на нови еврейски селища на територията на Западния бряг.


Заради вътрешнополитически въпроси и колебания от страна на САЩ обаче анексията, която би свела до нищожен шанса за отделна палестинска държава със свързана територия (белязана от над 120, незаконни според ООН, но не и според администрацията на Тръмп, израелски селища), се оказа трудно изпълнима.


През ноември визита на държавния секретар Майк Помпео <a href="https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/11/19/4141289_razrez_s_tradiciiata_-_durjaven_sekretar_na_sasht/">наруши поне още две табута</a> - стана първата на държавен секретар в еврейско селище (година след като обяви, че САЩ вече не ги смятат за незаконни), а по времето ѝ бе обявено решение продуктите, създадени в Западния бряг и внасяни в САЩ, да носят етикет "Произведено в Израел".

© Associated Press

През ноември визита на държавния секретар Майк Помпео наруши поне още две табута - стана първата на държавен секретар в еврейско селище (година след като обяви, че САЩ вече не ги смятат за незаконни), а по времето ѝ бе обявено решение продуктите, създадени в Западния бряг и внасяни в САЩ, да носят етикет "Произведено в Израел".


Месец и половина след очакваната ѝ дата обаче се появи неочаквана алтернатива.


Кулминация: От "горещ мир" до "подкуп"


Оман, Бахрейн и Обединените арабски емирства бяха спирка за израелски министри (първата страна - за самия премиер) през 2018 г. и това изведе на преден план съществуващи връзки. Бе въпрос на време Израел да обяви, че (засега) се отказва от анексията, а в замяна да получи награда - с американско посредничество ОАЕ да стане третата страна с дипломатически отношения с него. Нормализацията ще подпомогне мира в Близкия изток, казаха лидерите им. В медиите се появи понятието "топъл мир" (противопоставен на "студения" с Египет, но ОАЕ не са водили войни с Израел) и за това има основания:

Самолети полетяха между двете държави. Бизнесът от едната започна да гледа към другата. Туризмът се активизира, гости от Залива се появиха в Стария град на Ерусалим. Борси и университети договориха сътрудничество - изследователи ще работят заедно дори в изкуствения интелект. Израел прие, че ОАЕ ще получат изтребители F-35 от САЩ и няма да възразява. Първите дипломати на Израел и ОАЕ посетиха заедно мемориала на Холокоста в Берлин. Публикации в (силно контролираните) медии в ОАЕ не спряха да приветстват новото начало, отбелязано впрочем дори в спорта.

Миналия месец "Бейтар", футболен клуб, известен с расистки прояви и с това, че никога не е наемал араби, неочаквано се озова със собственик арабин - член на монархията в ОАЕ. През септември "Ан Наср" стана първият футболен клуб в Залива, наел израелец.

© Associated Press

Миналия месец "Бейтар", футболен клуб, известен с расистки прояви и с това, че никога не е наемал араби, неочаквано се озова със собственик арабин - член на монархията в ОАЕ. През септември "Ан Наср" стана първият футболен клуб в Залива, наел израелец.


Три седмици сред решението на един от най-амбициозните актьори в Залива последва Бахрейн. Манама и Абу Даби, подписали с Израел т. нар. Авраамови споразумения, са съюзници на Рияд (макар ОАЕ все по-често да има собствен дневен ред) и нуждата от единен фронт срещу регионалния съперник Иран бе изтъквана като една от причините за решенията им. Те подкрепяха Саудитска инициатива от 2002 г., с условия за нормализация с Израел - изтегляне от Западния бряг, Газа и Голанските възвишения и създаване на палестинска държава със столица Източен Ерусалим. Палестинското ръководство прие идеята. Направиха го и поне две израелски правителства, едно от тях - на Нетаняху, но през 2018 г. той се отказа.


Днес два близки саудитски съюзника са изоставили инициативата. След няколко месеца последваха Судан, с който се срути някогашен стълб на арабската съпротива срещу Израел, и Мароко. Политици в САЩ и Израел обсъждат бъдещата "голяма награда" - Саудитска Арабия.


Саудитският крал Фейсал с египетския президент Гамал Абдел Насър в Хартум, 1967 г. Малко след Шестневната война на Израел със съседните Йордания, Сирия и Египет Судан бе домакин на знакова среща на Арабската лига, участниците в която се договориха за "трите пъти "не"" - "не" на мира с Израел, "не" на признаването на Израел и "не" на преговорите с него.

© Associated Press

Саудитският крал Фейсал с египетския президент Гамал Абдел Насър в Хартум, 1967 г. Малко след Шестневната война на Израел със съседните Йордания, Сирия и Египет Судан бе домакин на знакова среща на Арабската лига, участниците в която се договориха за "трите пъти "не"" - "не" на мира с Израел, "не" на признаването на Израел и "не" на преговорите с него.


Какво се промени, за да престъпят (най-малко) четири държави собствените си "червени линии" и каква е ролята на САЩ? Трябва да се направи разлика между споразуменията, каза за "Дневник" Йонатан Тувал от института "Митвим".


"При ОАЕ и Бахрейн ролята на САЩ действително бе на катализатор на нещо, което се подготвяше. Те обаче бяха значим катализатор, тъй като дискретните отношения продължаваха 20 години и лесно можеха дълго да продължат така - със сигурност докато не се постигнеше напредък на израелско-палестинския фронт."


Йонатан Тувал,

институт "Митвим"


Със Судан и Мароко бе различно, продължи Тувал. "САЩ на практика принудиха Судан да обяви, че започва нормализация. Судан не искаше, не бе готов, но бе подложен на шантаж, след като САЩ обвърза с (нея) премахването му от американския списък на държави, поддържащи тероризма". В Мароко ролята "не бе толкова на шантажиращ, колкото на подкупващ. Мароко не беше против да поднови връзките на съществувалото в края на 90-те ниво, но не бързаше и му трябваше оправдание", каквото намери в американското признаване, че владее Западна Сахара (впрочем някои автори видяха "иранска следа" дори тук; други обръщат внимание, че Мароко поначало имаше ниско ниво на отношения с Израел).


Иран може да не изчерпва напълно обяснението за нормализацията, но при Залива със сигурност е водещ фактор, доколкото Заливът е в различна от другите арабски държави ситуация, смята Тувал. За "Дневник" той посочва още един свързан фактор:


"Страхът, че САЩ се изтеглят от региона, оставят (страните от Залива) с чувството, че са дори още повече ИЗЛОЖЕНИ ОТ Иран, отколкото ако САЩ бяха останали. Докато САЩ се изтеглят, Израел е естествен БЕКЪП (като един вид посредник към САЩ) PROXY TO?"


Йонатан Тувал,

институт "Митвим"


Не всички са очаровани от нормализацията. Мейсам Бизаер от Близкоизточния институт отчита, че станалото показва отслабването на подкрепата за арабския национализъм и палестинската кауза заради Иран, но не е важно колкото споразуменията от Кемп Дейвид през 1979 г. (мирът с Египет, след който никоя арабска държава не посмя директно да се конфронтира с Израел). И този автор вижда в Авраамовите споразумения формализиране на съществуващо партньорство в Залива, но същевременно отбелязва, че отношенията на ОАЕ, които са в непосредствена близост с Иран, са по-сложни и в Абу Даби внимават с провокациите срещу Техеран.


Министърът на културата на Израел Мири Регев в Обединените арабски емирства, октомври 2018 г. В последните години монархиите от Персийския залив все по-трудно скриваха връзките си, а за екипа на Нетаняху стана приоритет и да ги изтъква.

© Associated Press

Министърът на културата на Израел Мири Регев в Обединените арабски емирства, октомври 2018 г. В последните години монархиите от Персийския залив все по-трудно скриваха връзките си, а за екипа на Нетаняху стана приоритет и да ги изтъква.


Развръзка: "Голямата награда"?


И в Израел, и в САЩ твърдят, че следват още арабски държави. На 23 ноември израелски и някои арабски медии писаха за необичайна среща - между Нетаняху и саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман (за когото се смята, че, за разлика от баща си крал Салман, подкрепя нормализацията). Рияд очаквано отрече; течът в израелските медии изглеждаше като неприятна изненада в държава.


Палестинците протестират свободно срещу нормализацията, но според проучване на Арабския център за проучвания и политически изследвания едва 6% искат дипломатическо признаване на Израел, в Кувейт това са 10%, почти толкова и в Катар. Въпросът за общественото мнение обаче извиква нелицеприятната истина, че управлението в много арабски страни може да си позволи (за добро или лошо) да взима важни геополитически решения, без ни най-малко да се съобразява какво мислят жителите.

© Associated Press

Палестинците протестират свободно срещу нормализацията, но според проучване на Арабския център за проучвания и политически изследвания едва 6% искат дипломатическо признаване на Израел, в Кувейт това са 10%, почти толкова и в Катар. Въпросът за общественото мнение обаче извиква нелицеприятната истина, че управлението в много арабски страни може да си позволи (за добро или лошо) да взима важни геополитически решения, без ни най-малко да се съобразява какво мислят жителите.


Събитието би било изключително - регионалният гигант е геополитически център на Залива и дом на две от светите места, геополитически съперник на Иран. Някои анализатори предупредиха, че в интерес на Рияд е да изчака и да ползва бъдещата нормализация като коз срещу Байдън, жестоко критикувал страната в предизборната си кампания и обещал да не ѝ продава оръжия. За да не оставя погрешно впечатление, саудитски представител изненада израелския външен министър Габи Ашкенази, наричайки страната му по време на регионален форум "последната западна колонизираща сила в Близкия изток" и обвърза нормализацията с гаранции за палестинска държава.



Още държави ще нормализират с Израел и това "ще става по по-отговорен начин, макар и по-бавно," смята Тувал. "Докато администрацията на Тръмп желаеше да нарушава норми и конвенции, за да се "разписва" с бързи дипломатически решения, администрацията на Байдън ще поеме по-отговорен път. Така процесът може да е по-бавен, но, вярвам, по-здравословен за всички (дори за Израел)." Сред тях, по думите му, е и кралството на Ал Сауд. "Саудитска Арабия определено е тръгнала по пътя на нормализация на отношенията с Израел. Винаги е била предпазлив играч и ще продължи да е такъв, затова е безполезно да опитваме да предскажем кога ще е готова да пресече своеобразния си Рубикон."


Екипът на новоизбрания президент Джо Байдън подкрепя нормализацията. Ако усилията продължат, това може да помогне на Байдън да изгради добри отношения с Израел - връзката между Тръмп и Нетаняху бе силна, а израелският политически елит още си спомня трудните времена на управлението на Барак Обама.


Остават обаче трудни въпроси. Ще изземе ли Саудитска Арабия ролята на пазител на джамията "Ал Акса" в Ерусалим от Йордания, както писа "Гардиън"? Подобна хипотеза се сблъсква с острата реакция на Аман (и може да е заплаха за сигурността), докато за Рияд би била трофей като пазител на още едно свято място в исляма.


Президентът на Палестинската власт Махмуд Абас със саудитския крал Салман през 2017 г.

Президентът на Палестинската власт Махмуд Абас със саудитския крал Салман през 2017 г.


Епилог: А палестинците?


А ето и най-болезнения въпрос.


Нормализацията променя баланса в Близкия изток и отваря възможности както пред арабите, така и пред една от най-развитите и иновативни икономики (малко държави по света са толкова изолирани в собствения си регион). За сметка на палестинците ли?


И от Рамала, и от Газа се чуват обвинения, че арабските лидери изоставят палестинската кауза; че особено Заливът се е продал и се е изморил от нея и е с нови приоритети, а това обрича палестинците да останат без държава. Решение, дошло от Залива - но оттеглено след часове - сякаш потвърди тези опасения: Бахрейн обяви, че няма да обозначава продукти, внасяни от еврейските селища в Западния бряг и Голанските възвишения, като различни от израелските. Впрочем дори Катар не осъди нормализацията.


Според проф. Х. А. Хелиър, от "Карнеги" сегашният процес не създава условия за важната нормализация за Израел - с арабските общества, особено с палестинското, и създава "усещане за безнаказаност" в отношението към палестинците:


"Израел даде да се разбере, че не се чувства задължен да спре анексията на палестинска територия в бъдеще, нито дори да се изтегли от окупираните територии... Най-реалистичният път към пълна нормализация е в достигането до справедливо решение, с палестинския народ, от Газа до Ерусалим и Рамалла." 


Х. А. Хелиър,

анализатор


Администрацията на Тръмп обаче упорито настояваше още през лятото, че ако все повече арабски страни нормализират, това ще окаже натиск върху израелците за връщане към мирните преговори. Тезата може да се чуе и в екипа на Байдън. Така отговорът за бъдещето на палестинската кауза е пълен с неизвестни.


"Не вярвам в политическия детерминизъм. Въпросът дали процесът ще намали или увеличи шанса от решение с две държави зависи от това как се управлява," смята Тувал. Според него, докато процесът, "по начина, по който бе воден от администрацията на Тръмп, намаляваше шанса за решение с две държави, той би могъл и да намали шанса." За целта обаче "е нужна американска администрация, която не шантажира или подкупва арабски режими, а работи в съзвучие с тях, за да даде тласък на решението с две държави и използва нормализацията като коз, за да стимулира Израел да действа в тази насока."


За палестинците това е момент на равносметка. За в. "Аарец" Виктор Катан пише, че дипломацията в Рамалла е направила фатална грешка, гледайки единствено към Запада, но не и към Рияд, Манама или Абу Даби (последната столица е костелив орех; там е съветникът на монархията и противник на ръководството на "Фатах" Мохамед Дахлан). Президентът на Палестинската автономия Махмуд Аббас видимо разбира това, защото наскоро обяви, че ще съсредоточи вниманието си в тази посока. Така той показа, че решението на палестинския въпрос не се свежда до това колко време ще остане на власт, а може да зависи и от броя на столиците, които ще участват в него.


Модели от Израел и ОАЕ позират за снимка със знамената на двете държави за фотосесия в Дубай, 8 септември, 2020 г.

© Associated Press

Модели от Израел и ОАЕ позират за снимка със знамената на двете държави за фотосесия в Дубай, 8 септември, 2020 г.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK