Без реформи в България еврото не гарантира ползи, предупреди ЕЦБ

От политическа гледна точка премането на еврото е възможност, но не и гаранция, за страните членки да се радват на значителни ползи. Най-важното е, че приемането на глобална валута (...) подсилва монетарната стабилност и това се олицетворява от една среда на стабилни и ниски лихви. Но тази полза може също така да направи страната уязвима, ако си мисли, че монетарната стабилност е заместител на дисциплинираната и устойчива икономическа политика."

Това се казва в статия от четирима дългогодишни икономисти на Европейската централна банка по повод приемането на България и Хърватия във валутния режим ERM II, наричан често "чакалнята за еврото".

Тази теза се повтаря на няколко места в текста, като още в началото има и по-подробно изброяване какво е нужно да се свърши. "Основното ни заключение е, че за да се възползва изцяло от ползите на валутната интеграция и да се гарантира собственото безпроблемно участие в механизма, държавите трябва да имат стабилни политики, управление и институции, позволяващи им да се справят с рисковете чрез адекватни макроикономически, благоразумни, надзорни и структурни мерки".

България пое ангажимент за това какво трябва да свърши до приемането в еврото - в небанковия финансов сектор, държавните предприятия, правната рамка за обявяване на несъстоятелност и борбата с прането на пари.

- "Но освен това "България ще продължи да прилага обширни реформи съгласно Механизма за сътрудничество и проверка в правораздаването и борбата с корупцията и организираната престъпност"

Статията на Еторе Доручи, Михаел Фидора, Кристин Гартнер и Тина Цумер е в брой 8 от Икономическия бюлетин на ЕЦБ и в нея авторите говорят още за нуждата от стабилни икономически структури, финансова стабилност, качество на институциите и управлението и непрекъснато подобряване на евроархитектурата като фактори с много важна роля за страната, искаща да приеме еврото. Те напомнят, че процесът на изравняване с останалите (конвергенция) не е автоматичен и на какво ниво се намира определена страна е резултат по-скоро от "неуморните политически усилия преди и след приемането на еврото".

Ангажименти в тази посока са поети от правителството на България като условие за допускане в ERM II и мерките трябва да са конкретни, реалистични и подлежащи на наблюдение и на доказване на резултатите, като това трябва да се случи "за относително кратко време".

"Макар властите в двете държави да предприеха мерки за справяне с макроикономически дисбаланси, тепърва трябва да се отбележи значителен напредък в цялостното качество на институциите и управлението. В този смисъл решително за напредъка ще е взимането на дългосрочни политически действия, особено в светлината на новите рискове за раздалечаване на страните от еврозоната заради шока от коронавируса."

Сред заключенията в статията е и това, че в София и Загреб трябва да се подготвят да не допуснат надуване на цените заради приемането на еврото. Напомня се, че през 2019 г. цените в България са били на ниво от 52% от средните за еврозоната, а БВП на глава от населението в страната - 49% от това на страните с единна валута.

Авторите показват и кога България би могла да усети най-силно инвестиционни ползи от влизането в "чакалнята на еврото". Според тях предишният опит е показал, че пикът е на третата година. Но в тези брутни чуждестранни инвестиционни потоци има една важна особеност - значителната част от тях влизат в местните банки.

Развитие във времето на брутните инвестиции (в% от БВП) в страна в "чакалнята на еврото". С вертикалната лини е отбелязан моментът на приемане в ERM II, а по хоризонталата са годините преди и след този момент

Вливането на финансов капитал в банковата система на страната кандидат се съпровожда и с осезаем ръст в кредитирането на частния сектор.

Бумът (в % от БВП - синя линия) на кредитиране на частния сектор, наблюдаван след влизането в ERM II на Естония, Литва и Словени (2004) и Латвия и Словакия (2005) спрямо страните като България, останали извън "чакалнята" (жълта линия). С вертикалната лини е отбелязан моментът на приемане в ERM II, а по хоризонталата са годините преди и след този момент

В статията се предупреждава, че този процес вероятно ще предизвика бум в отпускането на заеми, последван от срив на кредитирането, ако не се вземат правилните мерки. За страни с фиксиран обменен курс този проблем може да се окаже най-труден за овладяване, защото растящата инфлация, обикновено свързвана със силно вътрешно търсене, понижава лихвените равнища още повече и стимулира допълнително търсене на кредити, пишат авторите.

Понеже това е наблюдавано във фазата преди влизането в еврозоната, правителството трябва да въведе реформи напук на натиска от групи със сенчести интереси, да изгради фискални буфери и да приложи други антициклични мерки. Ако това не се направи заради слаби институции и отлагане на реформи, ще се влоши капацитетът на държавата да се адаптира към еврото.

"Не може да се отрече, че развиващите се икономики се нуждаят от привличане на капитал. Но ако институциите им са слаби, подобни финансови потоци е по-вероятно да се превърнат в недостатък, отколкото да донесат полза."