Арнолд Шварценегер, бившият губернатор републиканец на щата Калифорния, се обърна към сънародниците си във видео запис, който разпространи в неделя. В него той коментира атаката срещу Капитолия от симпатизанти на президента Доналд Тръмп и предупреждава до какво може да доведе това САЩ.

Израснал съм в Австрия. Наясно съм с Kristallnacht, или "нощта на счупените стъкла". Това е била нощ на яростно нападение срещу евреите, извършено през 1938 г. от нацисткия еквивалент на (днешната крайнодясна организация) Proud Boys ("Гордите момчета").

Сряда беше денят на счупените стъкла точно тук, в САЩ. Счупеното стъкло беше това от прозорците на Капитолия на САЩ. Но тълпата не просто счупи прозорците на Капитолия, те разбиха идеалите, които приемахме за даденост. Те не просто разбиха вратите на сградата, в която се помещава американската демокрация, те потъпкаха самите принципи, на които е основана страната ни.

Израснах сред развалините на моята родина, изгубила демокрацията си. Роден съм през 1947 г. - две години след Втората световна война. Докато израствах, бях обкръжен от съсипани мъже, които давеха в алкохол вината си заради участието в най-злия режим в историята.

Не всички сред тях бяха страстни антисемити или нацисти. Мнозина просто бяха поели по този път крачка по крачка. Бяха мои съседи.

Не съм го споделял публично, защото е много болезнен спомен, но баща ми се прибираше пиян един-два пъти седмично, крещеше и ни удряше и плашеше майка ми. Не го смятам, че е изцяло отговорен за това, защото същото причиняваше на семейството си съседът ни и неговият съсед... Чувал съм го с ушите си и съм го виждал с очите си.

Страдаха от шрапнелите в телата им и от емоционалната болка от стореното или видяното от тях. Всичко е започнало с лъжи, лъжи, лъжи и нетолерантност. Като европеец съм видял как нещата могат да излязат от контрол. Знам, че в тази страна и по света има много страхове, че същото може да се случи и тук.

Не вярвам, че е така, но вярвам, че трябва да сме наясно с мрачните последици от егоизма и цинизма.

Президентът Тръмп се опита да отмени резултатите от избори, и то от честни избори. Той пося този опит за преврат, заблуждавайки хората с лъжи. Баща ми и нашите съседи също бяха подведени с лъжи и аз знам накъде водят такива лъжи.

Президентът Тръмп е провалил се лидер. Той ще остане в историята като най-лошия президент в историята.

Хубавото е, че той скоро ще бъде иррелевантен, както е без значение един стар туит. Но какво да правим с тези на изборни длъжности, които допуснаха неговите лъжи и предателство? Ще им припомня какво каза Теди Рузвелт - патриотизмът означава да защитиш страната си. Той не означава да защитаваш президента.

Джон Ф. Кенеди написа книгата Profiles in Courage. Членове на моята партия заради безгръбначното си поведение никога няма да видят имената си в такава книга, гарантирам ви. Те са съучастници на тези, които вкараха в Капитолия знамето на самоувереността, че единствено те са прави.

Но не им се получи. Демокрацията ни устоя. След броени часове Камарата на представителите и Сенатът свършиха работата, която народът им е възложил, и сертифицираха изборането на Джо Байдън за президент. Каква страхотна демонстрация на демокрация!

Откледан съм като католик, ходех на църква и съм учил в католическо училище, научил съм Библията и Катехизиса. От онези дни съм запомнил фраза, която е валидна в сегашните дни: "Сърце на слуга". Тя означава да служиш на нещо по-голямо от теб самият. Това е нещото, от което се нуждаем да прояви новоизбраният президент - сърце на слуга на народа.

Нуждаем се от обществени служители, работещи за нещо повече от собствената им власт или собствената им партия. Нуждаем се от служители, работещи за по-висши идеали - тези, на които е основана нашата страна и към които се стремят други държави. Приятели от цял свят ми се обаждат непрекъснато разтревожени и загрижени за нас като нация. Една жена плачеше за Америка, чудесни сълзи на идеализъм за това каква би трябвало да бъде Америка. Тези сълзи трябва да ни напомнят какво означава Америка за света.

На всички, които ми позвъниха, казах, че колкото и да ти се къса сърцето от случилото се, Америка ще се измъкне от тези мрачни дни и ще засияе отново.

Виждате ли този меч - това е мечът на Конан Варварина. А за мечовете има нещо важно - колкото повече ги ковеш, толкова по-здрави стават, колкото повече ги удряш с чука и ги нагряваш в огъня, закаляваш ги в студена вода и отново ги ковеш и повтаряш това много пъти, толкова по-здрави стават.

Казвам ви го не за да станете майстори - ковачи на мечове, а защото демокрацията ни е като стоманата на този меч. На колкото повече изпитания я подлагат, толкова по-силна става. Демокрацията ни е подлагана на изпитание от войни, несправедливост и бунтове. Вярвам, че колкото и да сме потресени от последните събития, ще излезем от тях по-силни, защото разбираме какво може да изгубим.

Разбира се, че се нуждаем от реформи, за да не се повтори това никога повече. Трябва да потърсим отговорност от хората, докарали ни до това непростимо състояние. И трябва да надскочим себе си, партиите и несъгласията си и да поставим на първо място нашата демокрация.

Трябва и да се излекуваме заедно от драмата на случилото се - не като републиканци или демократи, а като американци. В началото на този процес, независимо от политическите симпатии, ви моля да се присъедините към мен, като кажете на новоизбрания президент Байдън: "Пожелаваме ви голям успех като наш президент. Ако вие успеете, нашата нация успява. Подкрепяме ви с цялото си сърце, докато се стремите да ни обедините".

А на тези, които мислят, че могат да отменят Конституцията на САЩ, обърнете внимание на това - никога няма да спечелите.

Ще подкрепяме новоизбрания президент Байдън днес, утре и завинаги, ако защитава демокрацията ни от тези, които бихя я застрашили.

Бог да ви благослови и Бог да благослови Америка!