Между българско вето и португалско председателство - разширяването на ЕС е в капан

На снимката са германският канцлер Ангела Меркел и премиерите на България и Северна Македония, Бойко Борисов и Зоран Заев Германското председателство на Съвета на ЕС бе смятано за най-силно желаещото да даде тласък на евроинтеграцията на Западните Балкани, но то приключи в края на декември.

© Associated Press, Associated Press

На снимката са германският канцлер Ангела Меркел и премиерите на България и Северна Македония, Бойко Борисов и Зоран Заев Германското председателство на Съвета на ЕС бе смятано за най-силно желаещото да даде тласък на евроинтеграцията на Западните Балкани, но то приключи в края на декември.



От началото на века Европейският съюз обещава перспектива на Западните Балкани, а преди няколко години все по-често започна да се чува думата "разширяване". До българското вето на Северна Македония в кря на миналата година изглеждаше, че Скопие и Тирана ще направят решителна крачка към членство с начало на преговорите, а югозападната българска съседка дори има известен шанс да се присъедини преди (някога считаната за "напреднала") Сърбия.


Вместо това се получи затворен кръг. Страна, която има интерес от разширяването, открито го блокира. Страни, които нямат, мълчат и се възползват, въпреки че част от тях бяха готови на компромис, ако никой нямаше възражения като българските (и нидерландските за Албания).


Ще се промени ли нещо през 2021-ва?


2021 - трудна година за разширяването




Доскорошният ротационен председател на ЕС Германия предупреждаваше, че португалското европредседателство няма да е най-добрият период за разширяване. Лисабон потвърждава това. Разширяването официално не е в приоритетите му. Страната на Иберийския полуостров гледа не към Балканския, а към Африка. Миналата седмица постоянният представител на Португалия в ЕС Нуно Бриту каза, че "не е необходимо да се бърза с предлагането на нови заключения за разширяването". Португалия ще е предпазлива, каза той. Нещо повече, България не е правилно да бъде упреквана за възпрепятстване на процеса, каза Бриту.


Означава ли това, че България не е напълно сама и неразбрана в исканията си? Все още никой в ЕС не е изразил подкрепа за позициите ѝ, но зад това мълчание се крие друг проблем - различията за нуждата от разширяване в ЕС остават.


"България не е сама като причина за спиране на разширяването," каза за "Дневник" заместник-директорът на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева. "Има поне още други четири страни, които са скептични към него, но нямаше нужда нищо да правят, защото България свърши мръсната работа."


Преди България спирачки пред разширяването бяха Франция, Дания и Нидерландия, евроскептични нагласи показва и Финландия. Дипломатически източници на "Дневник" в Брюксел са посочвали неведнъж, че и други държави (също без да ги назовават) фактически приемат позицията на София, тъй като тя блокира процеса. Португалия може да не е сред тях, но дневният ѝ ред е друг.


"Не очаквам никакъв напредък по време на председателството ѝ," продължи Чернева. В последните месеци обаче някои анализатори видяха утеха в словенското председателство през втората половина на годината. "За Словения приоритетни са по-скоро регионалното сътрудничество, създаването на регионален пазар, който да функционира по-добре и да помогне на словенския бизнес. На този етап не очаквам Словения да има необходимите ресурси, а и политическа воля", обясня Весела Чернева.


Президентите на Словения и Северна Македония, Борут Пахор и Стево Пендаровски, в Скопие, септември 2020 г. В Скопие гледат с известна надежда към европредседателството на Любляна, която показа разбиране за македонската позиция и подкрепи германското искане <a href="https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/09/25/4118824_sloveniia_poiska_bulgariia_i_severna_makedoniia_da/">да не се вкарват двустранни спорове</a> в разширяването.

© Twitter @SPendarovski

Президентите на Словения и Северна Македония, Борут Пахор и Стево Пендаровски, в Скопие, септември 2020 г. В Скопие гледат с известна надежда към европредседателството на Любляна, която показа разбиране за македонската позиция и подкрепи германското искане да не се вкарват двустранни спорове в разширяването.


"Ресурси" означава политически капитал - на власт в Любляна е силно консервативният Янез Янша, чиято представа за европейска политика е далеч от тази на канцлера Ангела Меркел, но близо до унгарския премиер Виктор Орбан, негов ценен съюзник.


В Скопие очакват Португалия да покаже друго лице. Според македонския външния министър Буяр Османи тя има "серозно намерение" да работи за бързо решение. Освен това само няколко дни след като обяви, че няма да бърза с разширяването, Португалия, след негативния отзвук в Западните Балкани, смени тона - нарече евроинтеграцията на Северна Македония и Албания "приоритет" заедно със свикването на първата междуправителствена конференция за двете държави.


Берлин и Лисабон бяха договорили възможност, ако България и Северна Македония постигнат компромис, португалската дипломация да се задейства, за да стане одобряването на преговорната рамка и първата междуправителствена конференция възможно най-бързо.

© Associated Press

Берлин и Лисабон бяха договорили възможност, ако България и Северна Македония постигнат компромис, португалската дипломация да се задейства, за да стане одобряването на преговорната рамка и първата междуправителствена конференция възможно най-бързо.


Ще се разберат ли България и Северна Македония


Символ на застоя в разширяването стана именно спорът на София и Скопие в последните месеци. България не одобри преговорната рамка за Северна Македония през есента заради двустранния си спор за Договора за добросъседство и исторически въпроси. Тя поиска пътна карта за прилагане на договора да стане част от преговорната рамка и отказ от термина "македонски език". София настоява, че позицията ѝ "винаги е била ясна" (макар фактите да говорят противното), Скопие вижда в исканията удар по македонската идентичност. Брюксел и Берлин отказват в разширяването да се включват двустранни (още по-малко - исторически) въпроси.


Къде е шансът за компромис?


Весела Чернева вижда само една възможност за раздвижване по проблема: "Ако има промяна на управляващата коалиция в България. Конкретно за Северна Македония не виждам това правителство да има желание и намерение да прави каквото и да било до март. Можем да говорим най-рано за средата на годината."


Изглежда, така се тълкува ситуацията и в Скопие. Вицепремиерът и министър за евроинтеграцията Никола Димитров заяви за агенция МИА, че е по-добре страната му "да си почине от проблема с България и изобщо от България", докато не мине парламентарният вот на българите, и да "подреди собствения си двор". Това е и логичният подход за Скопие след месеци напрежение с източната съседка, следва от думите на Чернева: "Не мисля, че е в интерес на Северна Македония да нагнетява темата, защото нищо не може да получи от нея." Обратно, ако наистина има желание да се работи по въпроси като Коридор №8, може да работи по тях независимо от изборите в България. "Такива неща могат да разведрят напрежението - конкретни проекти, от които и двете страни да имат полза."


Думата "почивка" обаче може да се окаже преувеличена - специалният пратеник за България Владо Бучковски отново пристина в София за преговори за втори път от месец и половина. Двете страни разменят предложения за документи и си изпращат разнопосочни сигнали.


На пръв поглед е парадокално, но дори скоро да има пробив и той да надхвърли всички очаквания, това няма да задвижи разширяването.


Когато зад македонския възел се крие албанският


Противно на някои широко разпространявани твърдения и в Скопие, и в Брюксел (и дори в София), кризата на разширяването не се върти нито около Северна Македония, нито около България.


Северна Македония може да е изпълнила критериите на ЕС, за да продължи до европейски път, но Албания в момента дори не може да си помисли да стъпи на него. Тъй като двете държави "вървят в пакет" (както бе с България и Румъния), Тирана изглеждаше като косвена жертва на българското вето, но всъщност сама си блокира пътя. Пред нея имаше няколко - приети на ниво ЕС - условия за първата междуправителствена конференция като:


- изборна и съдебна реформа,


- поправка на спорен медиен закон


- усилия в борбата с корупцията и организираната престъпност.


Назначаването на съдии в Конституционния съд, за да може той отново да проработи, стана извън необходимата процедура. Изборното законодателство е наред само според Европейската комисия, а медийният закон с определение за "клевета", което заплашва свободата на словото, остана нереформиран.


В партията на премиера Еди Рама обвиниха България и най-големия критик на Албания, Нидерландия, където (както впрочем и в Албания) се задават избори тази година. Нидерландската позиция е непоколебима вече няколко години - без реформи ветото остава. Държави като Франция, дори когато мълчат, подкрепят холандците.


Сърбия отдавна води преговори, но не може да ги продължи - през юни бе съобщено, че не е в състояние да отвори нови преговорни глави.


През юни, при посещение на руския външен министър Сергей Лавров в Белград, Вучич <a href="https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/06/18/4080553_vuchich_sled_sreshta_s_lavrov_surbiia_moje_da_se/">даде да се разбере</a> - еврочленството не би било достатъчна награда за отказа от Косово; нужни са и други отстъпки. А и брюкселският диалог за решаване на конфликта и преговорите за членство не са скачени съдове.

© Associated Press

През юни, при посещение на руския външен министър Сергей Лавров в Белград, Вучич даде да се разбере - еврочленството не би било достатъчна награда за отказа от Косово; нужни са и други отстъпки. А и брюкселският диалог за решаване на конфликта и преговорите за членство не са скачени съдове.


Изборите, превърнали парламента в Белград в проправителствен орган при масовия бойкот на вота от опозицията, отдалечиха Сърбия от пътя на евроинтеграцията, въпреки опитите ѝ да изпраща и положителни сигнали към Брюксел и да показва, че не е съюзник, а партньор в сложна игра с Москва. Надеждите ѝ попарва и косовският въпрос, чието решение все още не е на хоризонта.


“Не съм оптимист за следващата година. Мисля, че ще бъде много трудно да се постигне напредък. Концепцията за разширяването ще бъде разгледана политически, защото ако ние само говорим, че разширяването съществува, но на практика то е невъзможно, това демотивира и страните кандидатки. “Подходът "Ние ги лъжем, че ги искаме, те ни лъжат, че ни вярват" вече не работи."


Весела Чернева,

зам.-директор на Европейския съвет за външна политика


Умората от (говоренето за) разширяването


Зад тези притеснения се крият уроците от последните години: българското председателство всъщност беше изключение.


Когато в началото на 2018 г. България обяви за приоритет евроинтеграцията на Западните Балкани, се усещаше известна еуфория. Разширяването винаги бе оставало на заден план. С него не бе се заемала страна от региона. Една от държавите реши (поне така изглеждаше) сериозни кризи с двама съседи.


Последва застой. При председателството на Австрия, която има интереси на Балканите, подобно раздвижване нямаше; днес тя се колебае, след като македонски албанец извърши атентат в столицата ѝ. Германия, също заинтересована, не успя да разплете възела на спор по тема, по която допреди година и половина привидно имаше единодушие - македонската.


Вниманието на Западна Европа междувременно се "раздвои" - балканските проблеми днес се тълкуват като стагнация, тези на членките на ЕС в Централна и Източна Европа - като действителна и неотслабваща заплаха за ЕС. Интересът към Балканите намалява. Югославските войни остават на десетилетия разстояние в миналото.


Днес Балканите са място за историци, учени и журналисти, специалисти по региона.


Томас Брай,

бившият ръководител на бюрото на агенция ДПА в Белград


Към това се прибавя усещането, че ЕС не спазва обещанията си за разширяването. Какви ще са резултатите от последвалото ново забавяне на евроинтеграцията? Мненията варират - от "няма драма" до апокалиптични (и оспорвани) сценарии за "дестабилизация на региона", до които достигат известни и опитни анализатори от Германия и Австрия.


За Весела Чернева отговорът е другаде - ще се влоши управлението в балканските страни. "Правителствата в тях предпочитат да си седят в собствената среда на корупция и непотизъм и нямат причина да извършват реформи тогава, когато няма доверие в преговорния процес."


"Влошеното управление означава няколко неща. Много лесно избуява национализмът и се занимаваме не с това какво може да построим, а как да си намерим външен враг. Междувременно младите хора напускат региона, защото не виждат перспектива за себе си и за децата си в него. Това от своя страна произвежда още повече лошо управление, защото няма критична маса в обществото. Това е опасна спирала, в която не съм сигурна дали ще се стигне до войни, но със сигурност ще се стигне до застой и ще се задълбочи демографската криза."


Весела Чернева,

зам.-директор на Европейския съвет за външна политика


Дори този - не най-песимистичен - сценарий е последното, от което се нуждае Европа.


В капана на миналото


Така "историческият" ъгъл, добавен от България, постави още една бариера в и без това задънената улица на разширяването.


Всъщност Балканите бяха интересни на Европа отчасти защото капанът на миналото осуетяваше бъдещето им. Това припомниха през декември Чехия и Словакия, като блокираха заключенията за разширяването на ЕС от нежелание история и разширяване да се смесват, вместо да се "лекуват" историческите рани, както правят те. Източник на "Дневник" в чешката дипломация обясни тогава, че под "процес на лекуване" Прага няма предвид "нежния развод" с Братислава при разпадането на Чехословакия, а и отношенията с Берлин след раните на Втората световна война. Чехия иска да предотврати смесването на разширяване и история в преговорите.


Всъщност някои лидери създават напрежение заради миналото и между страните в ЕС. Пример е Орбан, който всяка година буди известно неудобство не само Букурещ с отбелязването на "националната травма" - Трианонския договор, с който Унгария губи огромна част от територията си. Тук има поука за България - случаи като унгарския напомнят защо Европа не иска историята да е част нито от разширяването, нито да е определяща в междусъседските отношения.


"Орбан с тържественото скръбно отбелязване на договора от Трианон е опасен - представете си, ако и Австрия тръгне да се оплаква от загубата на Австро-Унгария. Съвременната европейска история започва именно оттам, че Франция и Германия се договарят да спрат многовековните си противоречия за Елзас и Лотарингия и започват да градят бъдеще заедно. Не се сещам за нито една страна без спорни исторически победи или загуби. Ако историческият реванш става през ЕС, той ще се разпадне."


Весела Чернева,

зам.-директор на Европейския съвет за външна политика


"Надявам се България да спре с тези опити, защото това допълнително ще я вкара в изолация и ще става все по-тежко," каза Весела Чернева. "Видяхме, че не само Чехия, Словакия и Германия, а и всички 26, дадоха ясно да се разбере, че не приемат българската аргументация. Дори съседи като Гърция и Румъния, на които България теоретично би трябвало да може да разчита, не проявиха съседска солидарност."


Дори неочаквано поставеното историческо препятствие да отпадне, европейският път на Западните Балкани ще остане несигурен. Ще отпадне обаче оправданието на всички желаещи да влязат в ЕС, които продължават да търсят в миналото причини да не работят за бъдещето си. Ако последват реформи, своите извинения да казва "не" ще загуби и Западна Европа.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK