Норвегия планира да добива в морето метали вместо петрол

© Reuters

Запасите от нефт и газ в Норвегия я превърнаха в една от най-богатите страни в света, но мечтите й за дълбоководни находища сега се съсредоточават върху нещо различно. Този път Осло търси водеща роля в добива на мед, цинк и други метали, намиращи се на морското дъно, разказва "Ройтерс".

Норвегия може да лицензира компании за дълбоководен добив още през 2023 г., заяви министерството на петрола и енергетиката, като потенциално я постави сред първите страни, които добиват метали от морското дъно за батерии за електрически превозни средства, вятърни турбини и слънчеви ферми.

Това ще постави станата и на фронтовата линия в спора за рисковете за околната среда, породени от експлоатацията на неизследваното морско дъно.

Във вторник Норвегия обяви, че започва подготовка за проучване на въздействието върху околната среда, необходимо за отваряне на зоните за проучване и производство на минерали от морското дъно.

Този ход идва след тригодишни експедиции, по време на които Норвегия е открила дълбоководни находища, съдържащи мед, цинк, кобалт, злато и сребро, според Норвежката петролна дирекция.

Може да има до 21.7 млн. тона мед - повече от световното производство на мед през 2019 г. - и 22.7 млн. тона цинк в норвежкия континентален шелф, изчисляват изследователите от Норвежкия университет за наука и технологии (NTNU). Средните оценки обаче са далеч по-ниски, съответно на 6.9 млн. и 7.1 млн. тона.

"Добивът на мед във водите на Норвегия вероятно никога няма да замени добива на сушата, но ... той може да допринесе значително за посрещане на бъдещото глобално търсене", заяви Стеинар Лоув Елефмо от NTNU пред "Ройтерс". "Дълбоководният добив може също да промени геополитическия климат", каза той.

Металите са открити в полиметални сулфиди, които се образуват, когато морската вода достигне магмата, загрява се и се отвежда обратно към морското дъно, носейки разтворени метали и сяра.

Експедициите също така са открили високи концентрации на литий и скандий, използвани в електрониката. Норвегия е картографирала тези находища по Средноатлантическия хребет между остров Ян Майен и архипелага Шпицберген в Норвежко море на разстояние до 700 км от брега.

Правителството планира обществени консултации за своята оценка на въздействието върху околната среда и за предложение за отваряне на зони за проучване и добив до края на 2022 г., последвано от обсъждане и гласуване в парламента през второто тримесечие на 2023 г.

"Ако парламентът реши, лицензите за проучване може да бъдат издадени вероятно през втората половина на 2023 г. или през 2024 г.", заяви министерството на петрола и енергетиката.

Япония има подобни планове, но не се очаква проектът й с частни фирми да започне някъде между 2026 и 2028 г., каза представител на Японската агенция за природни ресурси и енергетика пред "Ройтерс".

Сроковете ще зависят от цените на металите и намаляването на разходите за дълбоководен добив, каза служителят.

Международният орган на ООН по морското дъно (ISA), който регулира добива по морското дъно в международни води, е одобрил 30 договора за проучване, като Китай държи най-много разрешителни - пет.

Базираната в Ямайка ISA беше принудена да отложи плановете за одобряване на правилата, регулиращи дълбоководния добив, за 2021 г. поради пандемията от COVID-19.

Норвегия обаче не трябва да чака, тъй като ресурсите й не са в международни води.

Зелените технологии движат търсенето на находища

Въпреки че търсенето на въпросните метали се движи от зелени технологии, изследването на морското дъно води до екологични предизвикателства.

Природозащитници, включително британецът Дейвид Атънбъроу, призовават за мораториум върху добива от дълбокото морско дъно, докато не стане известно повече за видовете, живеещи там, и потенциалното въздействие върху тях. "Грийнпийс" в неотдавнашен доклад призова за постоянна забрана.

"Необходими са по-големи познания за въздействията върху околната среда, както и способността те да се смекчат до приемливи нива, преди да сме сигурни, че дълбоководният добив в промишлен мащаб ще донесе глобална нетна полза", се казва в публикуван експертен доклад миналия месец по поръчка на Ocean Panel.

Ocean Panel е съпредседателствана от Норвегия и обединява 14 крайбрежни държави, които се стремят да формират политика за Световния океан.

"Не казваме пълно и окончателно "не" на добива по морското дъно, но знаем, че това може да има много съществено въздействие върху местообитанията, повече от добива на нефт и газ", каза Питър Хауган, професор от университета в Берген и един от съавторите на доклада.

© Wikimedia

Гигантските червеи, миди, раци и микрофауна разчитат на бактериалното окисляване на химикали край хидротермалните отвори, където се намират и много от металите, според ISA.

Компаниите, които търсят лицензи за проучване, казват, че ще насочат вниманието си към неактивни отвори.

© Wikimedia

"Вярвам, че Норвегия може да направи това по устойчив начин, но трябва да го направим стъпка по стъпка, което бе ключов фактор за успеха на нашата петролна и газова индустрия", каза Тина Бру.

Раздяла с петрола

Докато нефтът и газът направиха Норвегия богата, страната с 5.4 млн. души население иска да намери алтернатив за постепенно заместване на най-добрата си индустрия и да има роля в търсенето на по-екологична енергия.

Дълбоководният добив може да генерира до 20 млрд. долара годишни приходи за Норвегия към 2050 г. - в сравнение с около 61 млрд. долара от нефт и газ през 2019 г. - и да създаде около 20 000 работни места, изчислява консултантската компания Rystad Energy от Осло.

Seabird Exploration, която картографира морското дъно за находища на нефт и газ, планира да изкара своето дъщерно дружество за дълбоководен добив на борсата Euronext Growth Oslo през това тримесечие.

Базираната в Кипър фирма вярва, че производството може да започне в края на това десетилетие и може да приложи технологии, използвани в петролния и газов сектор.

Nordic Mining също заяви, че ще поиска лицензи за проучване, докато най-голямата норвежка енергийна компания Equinor и инвестиционната група Aker, фокусирана върху петрола, все още не са решили дали ще се включат, казаха те.

Държавната корпорация Japan Oil, Gas and Metals National Corp (JOGMEC) успешно проведе първия тест в света, включващ изкопаването и издигането на дълбоководни минерали на повърхността край Япония през 2017 г.