Тунис още се разкъсва между носталгията и демокрацията

Автократът Зин ал Абидин бен Али бе свален на днешната дата преди 14 години.

Обградена от много частни охранители, тунизийският депутат Абир Муси се качи тези дни на сцената, за да се обърне към възхитената тълпа по време на митинг, изпълнен със символи, напомнящи за миналото на северноафриканската страна. След като печели място в парламента през 2019 г., тя става една от най-популярните и спорни политически фигури, яхнала вълната от носталгия по едни по-стабилни времена на благоденствие. И това става тъкмо когато Тунис отбелязва 10 години, откакто протестиращи свалиха автократичния президент Зин ал Абидин бен Али.

Муси, юрист и бивш виден член на управляващата партия на Бен Али, необезпокоявано играе на тази струна и обещава да предложи път назад. Неотдавна един следобед тя каза на тълпата в крайбрежния град Монастир: "Тунис кърви, че Тунис е болен и ранен. Тунис иска от нас да го избавим от това положение".

Тунизийският президент Каис Сайед, избран през 2019 г. с голямо мнозинство, стои на твърди антидиктаторски позиции. Но някои виждат в Муси и нейното ретроградно движение, заплаха за младата демокрация в Тунис и я критикуват заради отказа ѝ да признае ужасните репресии по времето на Бен Али. Той беше свален на 14 януари 2011 г. с революция, която предизвика въстания в региона, наречени Арабската пролет. Бен Али избяга опозорен в Саудитска Арабия и почина през 2019 г. Комисията за истината установи десетки хиляди случаи на изтезания, екзекуции или корупция по време на неговото управление и на предшественика му Хабиб Бургриба.

Тъй като страните в демократичен преход често изживяват такава носталгия, Муси залага на ширещото се недоволство от неумението на демократично избраните след революцията тунизийски правителства да се справят с дълбоката бедност. След 2011 г. Тунис страда от намаляване на заплатите, увеличаване на безработицата и влошаване на публичните услуги. При коронавирусната пандемия безработицата достигна 15-18 на сто. Рязко се увеличиха опитите за миграция по море към Европа.

Муси често отрича легитимността на тунизийската революция и казва, че ислямисткото движение "Ан Нахда" (Възраждане), най голямата партия в парламента, е терористична групировка, която трябва да бъде забранена. Тя настоява за възстановяване на силната президентска институция и на апарата за сигурност, но внимава да не хвали публично Бен Али. Муси е добре приета в много среди. Нейните излъчвания на живо по "Фейсбук" на

седящи стачки, които често смущават работата на парламента,

са гледани и споделяни от хиляди. Нейната Свободна конституционна партия е спечелила 17 мандата през 2019 г., но две последни проучвания сочат, че ако сега има парламентарни избори, партията ще спечели най-много повече гласове. "Програмата на Абир за възстановяване е ясна визия за бъдещето", казва 27-годишната Абир Джласи, която следва право. Но критици твърдят, че именно заради липсата на конкретна политическа програма Муси прибягва до популистка реторика.

Символите от миналото на Тунис изобилстваха на митинга в Монистир. Портрет на първия лидер на страната Хабиб Бургиба, който беше начело на движението за независимост от Франция, гледаше бащински към тълпата. От високоговорителите звучаха популярни по времето на диктатурата на Бен Али песни с текст за прекрасни плажове и слънчево време. Даже се чуваха възгласи: "Бог да благослови Бен Али".

Мохамед Джегхам е бил по времето на Бен Али 13 години министър на вътрешните работи, на отбраната и шеф на президентската канцелария. "Ако опитате да направите оценка на тези 23 години, когато Бен Али беше на власт, ще има и добро, и лошо", каза за АП Джегхам, който сега ръководи компания за климатици в околностите на столицата Тунис. "Несъмнено през тази години страната напредна. Имаше много инвестиции", добави той. Но тунизийската Комисия за истината и достойнството, създадена през 2013 г. от демократично избраното правителство, е

разкрила огромен брой злоупотреби в подробното си разследване

на управлението на Бургиба и Бен Али и времето след революцията от 2011 г. Комисията е получила 63 хиляди жалби, идентифицирала е 30 хиляди жертви на сериозни нарушения и е предала в съда 200 случая на корупция, изтезания, изнасилвания и убийства.

Докладът ѝ съдържа подробности за жестоките методи на изтезание, използвани от бившия апарат по сигурността, вкл. мними екзекуции, давения във вода, изнасилвания и електрошокове. Според едно от показанията бременна жена е била бита толкова силно, че е пометнала, а според друго мъж е бил провесван от тавана, обгарян с цигари и дран жив. Името на Муси се появява в доклада чрез документ, който показва, че срещу заплащане е давала информация на режима на Бен Али за свои колеги адвокати. Преди тя е атакувала работата на комисията и сега отклони поканата за интервю.

Правозащитната активистка Сихем Бенседрин, която оглавява Комисията за истината, признава икономическите трудности на Тунис, но казва: "Гражданинът се нуждае както от свобода, така и от сигурност. Не може да имаш едното без другото". Тя подчертава крачките, извървени от Тунис след 2011 г. - установяване на демократични институции, независима съдебна система, свободни и честни избори - но признава, че има още много работа за вършене и предупреждава, че не бива да има отстъпление.

Но Мишел Бешир Аяри, старши анализатор за Тунис в Групата за международни кризи, окачествява като "признак за добро здраве на туниската демокрация" това, че на хора като Муси се позволява да участват в публичните дебати. "По-добре е да имаш идеи, дори да са екстремистки, но съществуващи в рамките на политически партии, и мирни конфликти, вътре в парламента, а не навън, на улиците", казва той и добавя: "Заплахата се крие в икономическата и социалната ситуация. Това е много по-опасно". /БТА/с малки съкращения