© Maxime Auber
Археолози откриха най-старата в света (до момента) пещерна рисунка на животно в Индонезия - диво прасе - за което се смята, че е нарисувано преди 45 500 години.
Използван е пигмент от тъмночервена охра, а изображението на прасе в естествен размер, изглежда, е част от по-голям разказ, най-вероятно ловна сцена.
Картината е намерена в пещерата Леан Тедонге в отдалечена долина на остров Сулавеси. Тя предоставя най-ранните доказателства за човешкото заселване на региона.
"Хората, които са направили рисунката, са били напълно модерни, точно като нас. Те са имали всички възможности и инструменти да направят всякаква картина, която им хареса", каза Максим Обер, съавтор на изследването, публикуван в списание Science Advances.
Специалист по датировки, Обер е идентифицирал отлагане на калцит, което се е образувало върху картината, и е използвал изотоп на уран, за да установи, че находката е на възраст 45 500 години.
Това прави произведението на изкуството поне толкова старо.
"Но може да е много по-старо, защото датирането, което използваме, датира само калцитът отгоре", обяснява той.
Картината с размери 136 см на 54 см изобразява прасе с брадавици, подобни на рог, характерни за възрастните мъжки от вида. Над гърба на прасето има два отпечатъка на ръце, които са поставени пред две други прасета, които са запазени само частично.
"Прасето сякаш наблюдава битка или социално взаимодействие между две други прасета", казва съавторът Адам Брум.
За да направят отпечатъците на ръцете, художниците е трябвало да поставят ръцете си върху повърхността, преди да издухат или изплюят пигмента върху нея, казват изследователите. Екипът се надява да опита и да извлече проби от ДНК и от остатъчната слюнка.
Картината може да е най-старото изкуство в света, изобразяващо фигура, но не е най-старото изкуство, създадено от човека.
В Южна Африка драскотина, подобна на хаштаг, създадена преди 73 000 години, се смята за най-старата известна рисунка.
През 2019 г. екипът датира картина в друга пещера, която изобразява хибридни човешко-животински фигури, ловуващи прасета Сулавеси и биволи джуджета. Тази ловна сцена е на поне 43 900 години и в нея са изобразени може би най-старите изображения на свръхестествени същества.
Oткритието подчертава глобалното значение на Сулавеси и по-широкия индонезийски регион за разбирането ни къде и кога са възникнали първите традиции на пещерното изкуство.
Сулавеси е най-големият остров в зоната на океанските острови, разположени между континентална Азия и континенталната суша от ледниковия период на Австралия-Нова Гвинея.
Твърди се, че съвременните хора са преминали през този регион с плавателни съдове преди поне 65 000 години, за да достигнат Австралия.
