Началото на края на СССР: "Беше ужасяваща нощ"

Литовски военни планират защитата на парламента.

© Associated Press

Литовски военни планират защитата на парламента.



Преди 30 години съветски военни щурмуват телевизионната кула във Вилнюс. Това е последният опит на Кремъл да спаси по насилствен начин СССР. ДВ разговаря със свидетели на щурма от 1990.


"Видях, че на земята са паднали яке и шал. Взех ги и забелязах, че шалът е пропит с кръв. Трябваше веднага да информирам парламента какво се случва при нас в телевизионната кула", спомня си Нийоле Баужите. И днес гласът ѝ трепери, когато разказва за нощта срещу 13 януари 1991 година. В Литва я наричат "кървавата неделя от Вилнюс". Тогава журналисти и служители на телевизията във Вилнюс стават преки свидетели на това как съветски танкове навлизат в литовската столица, десантчици окупират централата на телевизията, а по улиците ехтят изстрели. Това е последният опит на отиващата си съветска власт по насилствен начин да предотврати разпадането на СССР.


Генералният секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов и по-късно президент на СССР, беше направил опит да реформира съветския социализъм с "Перестройка" и "Гласност". Но тъкмо те откриха всички слабости и противоречия на системата и доведоха до силни движения за независимост, особено в балтийските държави Литва, Латвия и Естония, които бяха насила приобщени към СССР от Сталин през 1940 година.


"Тогава за първи път видях убити"




Литовското реформаторско движение, ръководено от Витаутас Ландсбергис, борещо се за независимост от Москва, печели през март 1990 парламентарните избори в Литва.


Началото на края на СССР: "Беше ужасяваща нощ"

© Associated Press


На 11 март 1990 Вилнюс обявява, че напуска състава на СССР и възстановява държавния си суверенитет. Литва е първата от общо 15 републики, които напускат Съветския съюз.


На това съветското ръководство в Москва отговаря с десетмесечна блокада на доставките на бензин и гориво и отправя заплахи за военна намеса.


Два месеца по-рано, на 11 януари, съветските военни в Литва започват да окупират административните сгради на местната власт и комуникационни централи.


Литовският председател на парламента Ландсбергис призовава населението да окаже съпротива и да охранява сградите на парламента, на радиото и телевизията.


На Кремъл очевидно му е било ясно, че разположенито в Литва съветски войски няма да са достатъчни и изпраща във Вилнюс допълнителни войскови части от Псков и поделения на КГБ.


Окупирането на телевизионната кула в литовската столица и на радиото е трябвало да даде началния сигнал за щурма на парламента и арестуването на литовското ръководство.


Датският журналист Флеминг Розе следи събитията около телевизионната кула от стаята си на последния етаж на хотел Lietuva - едно от най-високите здания във Вилнюс. Когато видял придвижващите се военни автомобили из града, взел такси, за да стигне до телевизионната кула. "Там видях много хора, голяма част от тях бяха обзети от страх, някои плачеха, защото в онзи момент бяха разбрали, че съветските войски са успели да пробият преградите и всеки момент ще превземат телевизионната кула. Там за първи път видях убити, бяха изложили труповете на хълма, водещ към кулата", спомня си журналистът.


До щурм на парламента така и не се стига


В Москва никой не очаквал толкова трагично развитие на събитията. Затова от Кремъл така и не дават заповед за щурм на парламента. Това спасява Литва от още по-голямо кръвопролитие. В цял свят са осъдени действията на съветското ръководство, а председателят на Върховния съвет на СССР Борис Елцин още в същия ден отлита за столицата на Естония - Талин. Там се среща с ръководителите на трите балтийски републики, обявили намерението си да напуснат състава на СССР. Елцин им обещава пълната си подкрепа. Опитът сценария от Вилнюс да се повтори в Латвия на 20 януари се проваля изцяло. Все пак щурмът на вътрешното министерство в Рига отнема живота на петима души.


В съседна Литва погребват общо 14 души, загинали по време на съветската атака срещу Вилнюс, сред тях и една жена, премазана от съветски танк. Стотици хиляди литовци се включват в траурната процесия. "Когато ги видях, ми стана ясно, че Литва няма как да бъде превзета от Москва", спомня си датският журналист Флеминг Розе.


Какво се случва с Тарханов, Розе и Баужите?


Владимир Тарханов - единственият руски военнослужещ от Вилнюс, който се противопоставя на заповедта на съветското ръководство за щурм на телевизията в Литва, е принуден от своите военачалници да подаде оставка и е уволнен от военна служба. След разпадането на Съветския Съюз на 25 декември 1991 Владимир Тарханов получава едно от най-високите държавни отличия на Република Литва. Той и жена му остават да живеят в страната - близо до Вилнюс, където Тарханов става учител в едно неделно училище.


Флеминг Розе е известен европейски журналист и борец за свободата на печата. Като част от ръководството на вестник "Юландс Постен", през 2005 той взима решение да се публикуват карикатурите на пророка Мохамед. Затова е задочно осъден на смърт от Ал Кайда.


А Нийоле Баужите, пенсионираната вече служителка на Радиото във Вилнюс, която с колегите си става свидетел на драматичните събития от нощта на 12 срещу 13 януари, казва: "Това беше ужасяваща и незабравима нощ. В спомените си я преживявам отново и отново".

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK