
© agathachristie.com
Преди сто години Агата Кристи запозна британските читатели с дребен мъж с безупречно поддържани мустаци, който с помощта на своите "малки сиви клетки" се оказа много добър в разкриването на престъпления. Този човек, разбира се, беше Еркюл Поаро, който дебютира в първия роман на Кристи "Аферата в Стайлс" (The Mysterious Affair at Styles), публикуван през октомври 1920 г. в САЩ и на 21 януари 1921 г. в Обединеното кралство.
Въпреки че е вероятно вторият по известност детектив в британската култура (след Шерлок Холмс), Поаро изобщо не е британец, а бежанец. Идвайки в Англия като част от група белгийци, прогонени от Първата световна война, произходът му е от Брюксел. Пишейки за този пенсиониран белгийски полицай, решаващ казуси в Обединеното кралство и по целия свят, Кристи успя да покаже (а понякога и да се подиграва) сложността на това какво е да си англичанин, както и връзката му с континентална Европа.
На пръв поглед романите на Кристи приличат на носталгично отстъпление към пасторалното английско имение с голяма къща. Те могат да бъдат разчетени като някакво обръщане навътре заради акцента върху затворените стаи и подробно описаните планове на етажите на грандиозни сгради. Но подобни впечатления са подвеждащи.
Отварянето на граници, както буквални, така и интелектуални, оформя Англия на Кристи. Познанията й за работата на европейските мислители дава предимство на детектива. Когато английски детектив, подобно на Шерлок Холмс, търси външни доказателства, които могат да бъдат анализирани, Поаро решава случая, като осъзнава скритите последици от поведението на хората - включително неговото собствено. Фройдистката насоченост на Поаро към психологията на заподозрените му позволява да види, че простите грешки и грешки на езика или някоя изтървана дума могат да скрият по-дълбоки значения. В "Аферата в Стайлс" се разкрива решаваща улика, когато Поаро осъзнава значението на собствения си почти несъзнаван инстинкт за подреждане.
В света на Кристи типичният английски здрав разум на полицаите не е достатъчен, за да разгадае мистерията. Вместо това континентална теория хвърля светлина върху това, което се крие под повърхността.
Друга запазена марка на Поаро е как се мъчи да намери правилната английска дума или идиом. В "Аферата в Стайлс" той дори неправилно цитира Хамлет. И все пак би било грешка да се четат тези моменти като прости грешки. Вместо това Поаро съзнателно играе ролята на "забавния чужденец", използвайки затруднения с езика, за да обезоръжи заподозрените и да приспи страховете, че може да бъдеш заподозрян (как може такава комична фигура да бъде толкова голям детектив?). В известните сцени, където Поаро обяснява истината, неговият английски става значително по-гладък. Така Поаро представлява аутсайдера, перфектно позициониран да прозре английските измами.
Успехът на "забавния чужденец" пред нищо не подозиращия англичанин подсилва едно по-обирно изследване на английското от Кристи в нейните книги.
Поаро е ентусиазиран поклонник на Англия. В "Убийството на Роджър Акройд" той коментира, че Англия е "много красива, нали?" Но този ентусиазъм невинаги предизвиква същото чувство у другите. Показателно е, че в романите и адаптациите за Поаро той често е бъркат с французин. В "Роджър Акройд" той е представен като изглеждащ "точно като комично описание на французин". Но в жанр, който изисква внимание към детайлите, шегата е за сметка на един особено затворен в себе си вид "англичанство" - на онези, които не могат да направят разлика между французите и белгийците.
По същия начин, както отбелязва литературоведът Алисън Лайт, популярността на Поаро съвпада с разрастването на пътуванията и все по-честото възприемане на англичаните като туристи в чужбина. Няколко от най-известните случаи на Поаро се случват различни видове транспорт и на екзотични места, като "Смъртта на Нил" или "Убийство в Ориент експрес". Независимо, че англичаните в тези истории може да са в чужбина, класовите отношения от родината им все още успяват да се разгърнат, където и да са. Англия ги следва и тази вътрешно ориентирана "английскост" се задълбочава.
Кристи може и да се подиграва на Англия и "англичанството", но тя успя да завладее сърцата на британските читатели с дребния си, умен белгиец. Поаро е бил толкова обичан от читателите, че Кристи е написала 33 романа, две пиеси и повече от 50 разказа за него между 1921 и 1975 г. Адаптацията на ITV на много от тези истории продължи 25 години (1989- 2013) и сега също се смята за класика на британската телевизия. Малко измислени детективи са имали късмета пълните им приключения да бъдат адаптирани за екрана. В тази връзка Поаро категорично може да претендира, че е най-обичаният британски детектив.
Авторът е преподавател по английска литература в Университета на Портсмут.
greenhrast
Рейтинг: 698 НеутралноЗавесата е наистина велика, като за финал.
rumen_s
Рейтинг: 1306 НеутралноПак с простите манипулации на Дневничето. Явно много дължат всекидневно да ни промиват мозъците, че бежанците са нещо много хубаво. А в случая даже става дума за един измислен персонаж само на хартия.
elena_pipilota
Рейтинг: 491 НеутралноКато дете изчетох всички книги с Поаро по няколко пъти. Обичам го!
Славейко
Рейтинг: 2030 ВеселоПознавам такъв белгиец тука в България. Понякога твърди, че е бежанец, но каквото и да каже, все не му вярвам, защото е белгиец и не знам дали говори сериозно. Само като му кажа, че е белгиец, скача и се обижда сериозно. Белгийци в Белгия били такива като българите, ми разправя.
Славейко
Рейтинг: 2030 ВеселоДо коментар [#2] от "rumen_s":
Персонажът като типаж :)
Kalinoff Ivan
Рейтинг: 742 НеутралноАйде пак с пропагандата Поаро бил бежанец, няма ли да намерите някой дядо от Конго, чче щастието да е пълно ..... За разлика от Поаро, който е измислен герой имаме истински такъв от живият живот Хитлер също е бежанец , принуден е да бяга от провинциална Австрия , където не му оценят таланта на художник, после знае как го разви .... Сталин също можем да го пишем мигрант дете на роби -крепостни селяни , бягащ от гнета....
tacheaux
Рейтинг: 3839 НеутралноРуснаците се възхищават на Христо Грозев , който откри убийците на Навални и го оприличават на Еркюл Поаро и Шерлок Холмс.
Дисидент в ЕССР
Рейтинг: 633 Неутрално"Явно много дължат всекидневно да ни промиват мозъците, че бежанците са нещо много хубаво. А в случая даже става дума за един измислен персонаж само на хартия."
"Регулирането на словото е опасна идея, която не е съвместима с принципите на свободното общество." - Рон ПолПравят ни на глупаци.
Go Go
Рейтинг: 1009 ВеселоДо всички дето толкова много мразят бежанците:
73! Go GoКакво предпочитате? Да сте наследници на едни бежанци от средна Азия преди около 1300 годин или на великите местни траки, които обаче са си провели една хубава автоасимилация просто защото не са успели да организират собствена държава, достатъчно силна за да устои на бежанците?
proventuss
Рейтинг: 1149 НеутралноБелгия е известна с Поаро, шоколада, пържените картофки и комиксите.
Smooth criminal-a criminal who is sneaky and doesn't leave a trace of his presence at the scene.И кланетата в Конго. Друго не се сещам.
Боби Колев
Рейтинг: 1364 НеутралноПоаро определено не е най-обичания английски детектив дори само заради простата причина, че е белгиец и си остава чужденец в Англия до последния разказ.
http://www.bbc.com/news/magazine-37612083Виждал съм поне 3 различни големи продукции изцяло базирани на Холмс в последните 15 години и нито една нова базирана на Поаро.
Не, че имам нещо против Поаро или Кристи . Класика в жанра, няма какво да се говори.
Но най-обичания английски детектив не е.
elena_pipilota
Рейтинг: 491 НеутралноДо коментар [#2] от "rumen_s":
Статията е писана от англичанин за англичани. Това трябва да се има предвид при четенето и това е интересно. Как се припознахме точно ние за адресати и защо не ми стана много ясно.
pamela
Рейтинг: 2568 НеутралноПоаро е бежанец само в началото, когато авторката го въвежда в книгите си. След войната живеещите в други държави вече не са бежанци, а "expats" както ги наричат англоговорящите.
В разказите на Кристи има и много други чужденци, както положителни, така и отрицателни герои. Нейната цел не е била да пише политкоректни романи и разкази, а да засили интереса на читателите, въвеждайки необичайни герои.
Кристи е феминистка, но в добрия смисъл на думата. С нейния интелектуален потенциал и успехите си като писателка е в пълното си право да смята, че жените заслужават по-добро признание от обществото и по-добри възможности за развитие. Можем да предположим, че мис Марпъл е нейното интелектуално копие в книгите й.
selqnin
Рейтинг: 1324 Неутрално"детективът - бежанец"- кой ги измисля тези.....неумности?
Kalinoff Ivan
Рейтинг: 742 НеутралноДо коментар [#9] от "Go Go":
Исторически доста ти бяга фактологията , до толкова ти бяга , че пишеш неистини ..... но да приемем , че се е случило така както пишеш, ами ти се самоопровергаваш , защото твърдиш колко е хубаво да се приемат бежанци и мигранти , които в крайна сметка ще асимилират местното население и ще наложат собствената си култура... Освен , ако за теб изчезването на българите не е хубаво нещо...Сяега ще кажеш , ама ние така или иначе на там сме тръгнали , да вероятно и до там ще се достигне след стотина години предвид демографските процеси , но защо да го правим насила този процес приемайки бежанци...
Kalinoff Ivan
Рейтинг: 742 Неутралнотвоите либерални приятели...
CINZANO - оправете си сайта!
Рейтинг: 1280 ВеселоДа наричаш Поаро бежанец, в днешния смисъл на думата е същото като да наречеш Икар - космонавт, пак според днешните разбирания. Нелепо е. Трябва ли да обяснявам защо?
Мома, връщай 12 и 12А!deaf
Рейтинг: 2370 НеутралноЕдин от примерите когато филмите са сто пъти по-добри от книгата по която са създадени. Агата Кристи е средно ниво писател.
Сър Джон
Рейтинг: 506 ВеселоКристофър Питард от The Conversation, сигурен ли сте, че освен бежанец Поаро не е бил и 1/3 афроамериканец или поне гей или транс?
"Хубава работа, ама либерална" - организацията на "Да, България" в СтолипиновоСамо бежанец - много постно, не е съвсем в новия политкоректен дух.:) :) :)
man_un
Рейтинг: 585 НеутралноНай-много чета Раймънд Чандлър и Марлоу, после Поаро. На първо място бих поставил "Загадката на Енд Хаус", а най-доброто от Агата, според мен, е " Белият кон", където Поаро не участва, и " Хотел "Бъртрам". "Десет малки негърчета" съм я чел като дете през 60-те и повече не съм я пипвал. Агата Кристи е велика майсторка на кримито, скоро гледах един филм за загадъчното и изчезване за десетина дни след като разбира, че мъжът и и изневерява, развода и, много готина интерпретация.
pamela
Рейтинг: 2568 ВеселоДо коментар [#19] от "Сър Джон":
Хм, очаквам и това да се напише, че Поаро е гей: не е женен, няма интимна партньорка, а негов приятел е капитан Хейстингс. Или поне скрит гей, защото тогавашното общество не толерира подобни изяви.
От политкоректниците всякакви интерпретации могат да се очакват. какви ли идиотски интерпретации ни очакват в следващите екранизации?
Molossian
Рейтинг: 1705 НеутралноДо коментар [#14] от "selqnin":
Panta rhei....Ми така де да се види колко е полезно да си на "бежанци".
Лек опит за подготовка на електората.
Николай Бучков
Рейтинг: 5129 ВеселоПри нас е обратното засега , повече бягат оттук , отколкото се връщат с известно малцинствено изключение......но , пък си нямаме нито Агата , нито Поаро.....
Vency Mirchev
Рейтинг: 1762 Весело[quote#10:"proventuss"]Белгия е известна с Поаро, шоколада, пържените картофки и комиксите.И кланетата в Конго. Друго не се сещам.[/quote
Платон ми е приятел, но истината ми е по-голям приятел.До коментар [#10] от "proventuss":
Педофилите, Белгия е световноизвестна люпилня на педофили.
Vency Mirchev
Рейтинг: 1762 ВеселоХм, очаквам и това да се напише, че Поаро е гей: не е женен, няма интимна партньорка, а негов приятел е капитан Хейстингс.
Платон ми е приятел, но истината ми е по-голям приятел.До коментар [#21] от "pamela":
Не си спомням в кой филм беше, но излезе тезата, че Винето и Олд Шетърхенд са гейове.