"Живея с 870 евро месечно, за да се пенсионирам на 40"

"Живея с 870 евро месечно, за да се пенсионирам на 40"

© Associated Press



Ограничаване на всички ненужни разходи, пестене и инвестиции - това е пътят към ранното пенсиониране. Оливер Ньотлинг живее с 870 евро на месец, за да може да спре да работи на 40, пише "Дойче веле".


Намерението на Оливер Ньотлинг е да се пенсионира на 40 години. И иска дотогава да е заделил достатъчно средства и да е инвестирал в борсови фондове, които да му позволят до края на живота да се издържа от дивидентите и да не работи.


"Не става дума за твърдо фиксирана цел, а за принцип на поведение. Междувременно вече съм поспестил, а станахме и родители", разказва Ньотлинг. Това, което е заделил до момента, и сега му дава финансова свобода - може например да работи по-малко или пък да посвети по-дълго време на отглеждането на дъщеря си. "В момента се замислям, че мога да стана по-свободен и по-независим и преди пенсионирането на 40, дори по този начин окончателната свобода да се отложи", споделя 32-годишният мъж.




Ньотлинг вече е съкратил времето, в което работи, и така отделя повече внимание на личния си живот. Според него между 20- и 30-годишна възраст човек придобива привичките за по-нататъшния живот. И този, който на тази възраст свикне да се храни здравословно и да спортува, най-вероятно ще продължи да прави това и по-късно. "По това време се полагат основите за здравословния, задоволителен и успешен живот", смята той.


Нима 870 евро стигат?


През 2020-а година Ньотлинг е изразходвал точно толкова за месечната издръжка на семейството си, случвало се е дори да се справят и с 630 евро. "Нямам чувството, че се лишавам от нещо - начинът ми на живот е такъв," подчертава Ньотлинг. И споделя практичните си съвети, сред които номер едно е да се води книга за разходите на домакинството - за да се види къде отиват парите и какво се разхищава от мързел или поради лоши навици. Защото едни и същи потребности биха могли да се задоволят и с по-малко пари - ако например се смени доставчикът на ток или храната за обяд в офиса се носи от вкъщи.


Второто важно - оптимистичната нагласа към живота: "Това, което имам, ми стига. Понякога се купуват неща само заради усещането, че липсват." На трето място е изборът на жилище - под девиза: "Толкова голямо, колкото е необходимо, и толкова малко, колкото е възможно." Ньотлинг живее с приятелката си и с дъщеря си в жилище от 46 кв.м. "Използваме площта максимално ефективно. А и живеем близо до работата, което пести и време, и големите разходи за автомобил," казва той. В компактното жилище и режийните разноски са по-малко.


Постоянно се питам: "струва ли си парите"?


От самото начало Ньотлинг се вдъхновява от мисълта как да спести най-много. Затова например пробва няколко вида слушалки за душ, докато установи коя прахосва най-малко вода. Освен това внимава при покупката на уреди и ползва LED осветление. Стреми се да купува колкото може по-малко - щом един ден повечето предмети така и така ще се изхвърлят. Но това за него не са лишения, а удоволствие. Той се опитва креативно да се справи с поправката на повредените уреди, да изработи нещо сам или да вземе нужното под наем.


"Вече нямам потребност да консумирам", подчертава Ньотлинг, но отбелязва също така, че между времето и парите има връзка - колкото по-малко време имаш, толкова повече пари харчиш. Изтъква, че не би се отказал от ходене на заведение с приятели от спестовност, правил е и пътуване с платноходка за 1000 евро. "Всеки път си задавам въпроса: струва ли си парите?" Пандемията и произтичащата от нея необходимост да се работи от вкъщи е принудила семейството да наеме по-голямо жилище, където Ньотлинг има кабинет. Но както подчертава - офертата била много изгодна.


Ньотлинг се определя като "фругалист" - човек, който се стреми максимално бързо да натрупа капитал, за да спре да работи и да живее здравословно. Той съветва непосредствено след края на следването и намирането на работа да се определи една достатъчно висока сума за спестяване. "Така например когато станеш млад родител, ще има на какво да разчиташ и ще можеш да си по-спокоен", посочва Ньотлинг, който смята да възпитава и дъщеря си в този дух. "Тя трябва да знае, че парите не растат по дърветата и че можеш да бъдеш доволен и с малко."


Философията не е сложна


Печели колкото можеш повече, изразходвай колкото може по-малко и инвестирай с колкото може по-голяма печалба - това е принципът на фругалистите, които контактуват в специални форуми и споделят плановете си в блогове. Всички се ръководят от целта да спрат да работят преди достигането на пенсионната възраст. А искат да постигнат това като пестят в продължение на години и инвестират във фондове или недвижими имоти, от чиито дивиденти или наеми да се издържат впоследствие. Сред най-ярките примери за последователите на движението е един канадски софтуерен инженер и блогър, който, прилагайки подобна стратегия, е успял да се пенсионира на 30 години, пише "Зюддойче Цайтунг".

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK