ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
39.4%активност

Източник: Резултатът и активността са от ЦИК при 100% обработени протоколи, мандатите са по изчисление на "Дневник"

Раковина в музей във Франция се оказа духов инструмент на 170 века

Раковина в музей във Франция се оказа духов инструмент на 170 века

© Science Advances



Раковина на 17 000 години, забравена повече от 80 години в музейна колекция, се оказа най-старият познат духов музикален инструмент от този тип, след като археолози установиха, че е била модифицирана от праисторическите си собственици, за да се ползва като рог.


Открита за първи път в богато украсената пещера Марсулас в Пиренеите през 1931 г., голямата раковина първоначално е била пренебрегната от археолозите, които предполагали, че е просто съд за напитки, използван от хората от палеолита, чието стенно изкуство украсява стените на пещерата.


Но повторното изследване на раковината, извършено по време на неотдавнашен опис на предметите в музея в Тулуза, Южна Франция, разкрива, че всъщност тя е била внимателно пробита и оформена, за да може да се постави мундщук.




Черупката е дълга 31 сантиметра и широка 18 сантиметра и някога е принадлежала на голям морски охлюв от вида Charonia lampas, който вероятно се е срещал на бреговете на днешните Франция или Испания. Известно е, че хората от групата Магдалина, които са обитавали пещерата, имат връзки с Атлантическия бряг и региона Кантабрия в Северна Испания.


Във върха на черупката е бил пробит тесен отвор за мундщук, а цялата раковина е покрита с червени пръстови отпечатъци.


Раковина в музей във Франция се оказа духов инструмент на 170 века

© Science Advances


"Почти сме сигурни, че тази черупка е преобразена от човешки действия, а не както е било обявено първоначално през 30-те години на миналия век", каза Жил Тосело, археолог и специалист по пещерно изкуство от Университета в Тулуза, на пресконференция.


Тосело и екипът му стигат до различно заключение, след като изследваха вътрешността на черупката със скенери и малка медицинска камера.


"Счупената част на върха е много тясна, а дупката вътре е идеално кръгла с правилен ръб", каза той. Дупката на върха най-вероятно е била пробита, за да се направи място за някакъв накрайник, като например малка куха кост, в която да се духа, за да се предпазят устните на музиканта.


За да провери хипотезата, че раковината е била използвана като инструмент, екипът е привлякъл помощта на музикант, за да провери дали може да свири на раковината - музикантът е успял да произведе три ноти (горно и долно "до" и "ре").


Раковина в музей във Франция се оказа духов инструмент на 170 века

© Science Advances


Заедно с декоративните маркировки от червена охра - които съвпадат с картините, намерени по стените на оригиналната пещера - има следи от кафяви органични остатъци около черупката на раковината. Въпреки че няма достатъчно останал материал, това вероятно е бил използвано като вид лепило за фиксиране на мундщука в черупката, казва Тосело.


"Предполагаме, че черупката е била украсена със същия модел, както е бил използван в пещерното изкуство в Марсулас, което показва силната връзка между музиката, изпълнявана на раковината, и изображенията по стените. Това, доколкото ни е известно, е първият път, когато можем да видим доказателства за такава връзка между музиката и пещерното изкуство в европейската праистория", казва Тосело.


Раковина в музей във Франция се оказа духов инструмент на 170 века

© Science Advances


Известно е, че обществата от Океания до Европа, Индия и Япония използват раковини като музикални инструменти или свещени предмети. И докато флейти, направени от кости, са били използвани още преди 35 000 години, до момента няма нито един известен пример за инструмент от раковина от толкова ранен период.


Въглеродното датиране на раковината "Марсулас", кръстена на пещерата близо до Тулуза, в която е намерена, установява, че е на около 17 000 години, от времето, когато Магдалинските ловци-събирачи ловят бизони и елени в края на последната ледникова епоха, което е изобразено и по стените на пещерата.



Хората от палеолита, които са притежавали черупката, са били част от онова, което археолозите наричат Магдалинова традиция, която се отличава със специфичния си подход при изработването на инструменти и използването на кости, рога и слонова кост.


Известно е също, че общностите на Пиренеите са си взаимодействали с подобни общности в Кантабрия, крайбрежна Северна Испания. Раковината засилва доказателствата за тази връзка.


Сега екипът е създал 3D модел на раковината, за да разследва как е бил използвана като музикален инструмент, без да уврежда оригиналния артефакт.


Изследването е публикувано в списанието Science Advances.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK