Дистанционно обучение: как да избегнем падането в "техно капани"

Дистанционно обучение: как да избегнем падането в "техно капани"

© Reuters



С настъпването на още един виртуален университетски семестър умората и намаляващото удовлетворение от този "отдалечен" формат се усещат все повече и от двете страни на екрана.


От една страна, има студенти, притеснени от качеството на курсовете, които посещават, и на които им липсва животът в университета. От друга страна, има преподаватели, които са изморени от недостига на ресурси и са били накарани за една нощ да променят практиките си и да водят класовете си от вкъщи.


Отвъд чисто педагогическите последици въпросът за психичното здраве за всички е обезпокоителен. След като лично трябваше да провеждам онлайн курсове за повече от 250 студенти през последните седмици, успях да преживея тези проблеми и да усетя границите на този нов начин на преподаване.




Изкушението - но често и натискът - да се използват множество технологични инструменти за привличане и задържане вниманието на учениците често е много силно. Разбира се, идеята да преподавате клас на живо в Twitch или в измислен свят на Minecraft и след това да продължите дискусията в Slack може да бъде вълнуваща. Но в този конкретен контекст учителят е по-скоро онлайн инфлуенсър, отколкото академичен експерт.


Този технологичен избор също така поставя проблеми като достъпа до компютри, интернет, нужното работно пространство, а те само създават нови бариери през образованието.


Така че, преди да мобилизирате каквато и да е технология, е важно да вземете предвид не само способността на учениците да я възприемат, но и способността на учителите да се обучат достатъчно, за да предложат положително учебно изживяване. По-важното е, че това е и възможност да научите за други видове дистанционно обучение и в края на краищата да се откажете от идеята, че непременно ви трябва повече технология и свръхстимулация.


Едно от възможните решения е да се върнем към основите и да създадем контексти, които са по-малко "техно" и са по-човешки.


Дистанционно обучение: как да избегнем падането в "техно капани"

© Reuters


В работата си върху икономиката на опита Джоузеф Пайн и Джим Гилмор изследват как може да се създаде стойност въз основа на опита на "гостите" (независимо дали като потребители в магазини или като посетители на музеи). Те предлагат четири категории на опит: образователни, развлекателни, ескапистки и естетически. Последната категория - "естетическите" преживявания - е тази, в които участниците възприемат една роля предимно на наблюдатели.


Пример за това може да бъде посещение на музей, където хората се разхождат, сядат на пейка и потъват в мислите си. Това контрастира рязко с развлекателно изживяване като музикално шоу или увеселителен парк. Това е една по-бавна, по-фина, но еднакво ангажираща, нетехнологична стимулация.


Този вид търсене на по-бавен, по-неформален педагогически подход не е ново. Нещо повече, идеята за забавяне на темпото или за малко намаляване на съдържанието, за да се улесни задържането на внимание, без да се засяга качеството, бавно се налагаше много преди пандемията.


Така че, вместо да използвате още един инструмент за съвместна работа по време на Zoom среща, защо просто не създадете атмосфера, благоприятна за размисъл, чрез "топъл" декор, малко природа, нещо за гледане или музика, която е приятна за слушане?


Дистанционно обучение: как да избегнем падането в "техно капани"

© Reuters


По същия начин:


- защо да не отворите виртуалните стаи по-рано или да ги затворите по-късно за тези, които искат да общуват в по-неформална обстановка


- защо не изпратите съдържанието предварително, така че да имате повече време за общуване


- възможно е да се подобрят невизуалните стимули, за да се позволи на учениците да си вземат почивка от екраните дори за кратък момент; простият акт на запис на епизоди на подкасти или предаване на оценките чрез аудио не само дава на учениците почивка за очите, но и предлага по-голяма гъвкавост кога и къде може да се разглежда съдържанието


- може и да преоткриете разнообразието на обикновен телефонен разговор, вместо на още една видеоконференция.


Тъй като този виртуален режим на преподаване се очаква да продължи поне до следващата есен или зима и да играе по-голяма роля в учебните програми след пандемията, не е късно да си представим начини на ангажираност, които са по-съобразени с индивидуалните ограничения, и курсове, които излизат от контекста на онлайн класната стая.


Луи-Етиен Дюбоа е доцент по творчески индустрии към Факултета по комуникация и дизайн на университета "Райърсън". Той е директор на лабораторията Future of Live Entertainment (FOL! E), изследователско партньорство между "Райърсън" и Cirque du Soleil Entertainment Group. Изследванията му се фокусират върху производствените и иновационни процеси както в традиционните, така и в творческите организации.

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на dejmos
    dejmos
    Рейтинг: 2361 Неутрално

    Цифровото потребление е признак на бедност. Казваме цифрова икономика, но имаме предвид икономиката на услугите за бедните. Бедни сте, ако Вашият лекар Ви съветва в Интернет, а не на лична среща. Бедно, ако децата ви учат онлайн, а не от офлайн учители. Лошо, ако пазарувате онлайн, вместо в хубав магазин в центъра на града. Бедните се опитват да накарат децата си да знаят как да използват компютрите, богатите предлагат на своите наследници частни училища, където обучението се основава на комуникация между хората. За богатите общуването с хора - живот без телефон през деня, излизане от социалните мрежи и неотговаряне на имейли - се ПРЕВЪРНА В СИМВОЛ НА СТАТУТА. Бедните купуват iPhone на кредит, богатите изоставят смартфоните. Ако компютърна програма ви каже, че умирате, това означава, че умирате като беден човек в цифровата икономика.

  2. 2 Профил на Рада Госпожина
    Рада Госпожина
    Рейтинг: 511 Неутрално

    До коментар [#1] от "dejmos":

    Напълно съм съгласен - онлайн обучението е евтин, долнокачествен заместител на истинското училище с множество краткосрочни и дългосрочни негативни странични ефекти - мислете си за аспартама, ако ви трябва метафора!!!
    Или, ако предпочитате да си говорим за технологии, разликата между присъственото и онлайн обучението е като между присъствения и онлайн секс... злите езици твърдят, че някои хора предпочитат второто, но истината е, че всеки би предпочел присъствения вариант, ако имаше истински изобр!
    Затова, именно, новата априлска линия е: Няма значение какво правите, важното е да го правите онлайн - под зоркия поглед на Дигиталната олигархия...

  3. 3 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1027 Неутрално

    До коментар [#1] от "dejmos":
    До коментар [#2] от "Dumont d'Urville":

    + +
    абцолютно верно. а обучения но неубразован чоек е нещо ужасно. и колкото по-обучен е толкува по-ужасно. секо едно ясдане пред конпютъра ми наповня че съм лузар.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK