© Associated Press
На жп гарата в Белград, чиято скоростна връзка с Будапеща се изгражда от Китай, е този надпис на сръбски и китайски: "Когато двама приятели се разбират, железопътната линия от мечтите е изградена."
Европейският съюз предвиди и Западните Балкани в покупката на ваксини, но когато се очерта недостигът, те се оказаха изолирани.
На европейския континент се появи нов разлом - между тези, които имат ваксини против COVID-19 и тези, които нямат. Той съвпада с границите на Европейския съюз и всички в периферията му - но най-вече Западните Балкани - разчитаха на обещанието от Брюксел, че няма да допуснат да се появи. Вместо това за заличаването му се грижат Китай и донякъде Русия.
Европа се опита да отправи критики към "ваксинната дипломация" на двете държави, изоставащи от големите западноевропейски в имунизацията, но щедро предлагащи на другите, но получи отговор, че смесва здравето и геополитиката. В китайския случай обаче един далечен от Западните Балкани, но все по-уверен в региона играч трупа точки изцяло за сметка на ЕС.
Как Китай се възползва от кризата и какво означава това за съседите на България? Идват ли китайските ваксини с условия и отдалечават ли Балканите от ЕС, но и ЕС - от Балканите? "Дневник" потърси отговорите от експерти от няколко сфери и разгледа случая на една балканска страна, толкова умело използвала връзките си с Китай, че започна да развива собствена "ваксинна дипломация". Дали обаче помощта и за нея не идва с други обвързаности?
В очакване на Китай
Почти всички държави на Западните Балкани са тежко засегнати от пандемията; само малкото им население скрива мащаба ѝ. В Босна, с население 3.3 млн. души, има над 3700 починали, девета в света по брой на 1 млн. души, 11-а е Черна гора (където всеки десети официално е преболедувал), 13-а - Северна Македония. Тези обезлюдяващи се страни с висока смъртност и емиграция нямаха достатъчно ресурси, за да се справят сами с пандемията; ЕС задели средства, но това не бе достатъчно.
Въпреки това изходът от кризата изглежда далеч за всички държави на Западните Балкани с едно ярко изключение.
Албания получи 1000 дози от неизвестен благодетел от ЕС, когато нямаше нито една. Бавят се поръчаните 1.14 млн. дози от международния механизъм КОВАКС и Тирана договори 500 хил. дози от "Пфайзер" (и вече е получила част), а символични дози ще даде на Косово, също разчитащо на КОВАКС. Босна и Херцеговина се оказа разделена - Сараево и Баня Лука спорят кой може да поръчва ваксини. Република Сръбска не дочака договорените от централните власти американски ваксини и 1.2 млн. от КОВАКС (по който Босна бе сред първите поръчали), вече ваксинира със "Спутник V" и започна преговори със "Синофарм".
Забавянето се усети болезнено и в малка Черна гора, очакваща поръчаните миналия месец 150 хил. китайски ваксини. Преди това дойдоха ваксини "Спутник", но не от Русия, а около 2000 "сръбски". Доставките от "Синофарм" през първото тримесечие обаче биха били достатъчни за почти 12% от населението.
Символична сръбска пратка даде началото на ваксинирането и в Северна Македония остана без нито една доза до миналата седмица, въпреки чакани доставки КОВАКС (а и от България, поне според нагласата, която се създаваше без аргументи в последните два месеца) и докато отстраняваше бюрократични спънки за поръчката на ваксини. Същинската кампания ще започне с 200 хил. дози от Китай. "Изборът на "Синофарм" беше последен шанс," каза журналистът Мариян Николовски от "Сител".
"Повечето македонци смятат, че властта е виновна. При нас най-често се сравняват със Сърбия. Казват: ако Вучич може да набави три различни ваксини, при нас има проблем, ако ние не можем."
македонски журналист
За лекарите и учените в тези страни въпросът не е политически - здравето е преди всичко.
На това мнение е и македонският епидемиолог Драган Даниловски, бивш ръководител на Института за епидемиология и биостатистика на Медицинския факултет в университета "Св. Кирил и Методий". Попитан от "Дневник" дали го притеснява продуктът на "Синофарм", той изтъква няколко предимства. Подобни ваксини се съхраняват по-лесно и дълго и това намалява разходите за дистрибуция; конкретната ваксина се смята за по-адаптивна на новите варианти в момент, когато "британският" става водещ в страната му. Даниловски, който е и бивш здравен министър, уточнява, че позицията му съвпада с тази на повечето му колеги.
Скопие не знае и кога ще получи своите 800 хил. дози от КОВАКС.
"В такава ситуация е абсолютно оправдано правителството да се опре на всички възможни алтернативни механизми, за да осигури ваксини. Защото, чакайки, се оказахме на опашката."
епидемиолог
Странният случай на Сърбия
Китайски експерти съветваха и помагаха на Сърбия още когато започна пандемията; миналата седмица някои получиха орден от президента Александър Вучич. Пекин предостави маски и медицинско оборудване, когато ЕС се затвори за всички, които не са членки. По-късно блокът опита да поправи тази грешка след остри критики на Вучич. Тогава Китай вече бе помогнал Сърбия да удвои тестовете си и да стане лидер в региона.
В Сърбия първо пристигнаха няколко хиляди дози от продукта на "Пфайзер", ваксинираха се премиерът и министри, след това имаше по-малка доставка от руската "Спутник V", докато броят руски дози достигна 100 хил. (чакат се още).
https://t.co/CqIq5X2VJz
President of Serbia, Aleksandar Vučić, welcomed the "Air Serbia" plane, which delivered a million doses of the "Sinopharm" vaccine to Serbia from China.- B92.net in English (@b92english) January 16, 2021
На 16 януари Вучич посрещна на летището в Белград над милион ваксини от Китай, последваха още 500 хил.. Първата си доза са получилиха над милион жители (над 15% от населението), стотици хиляди втората - впечатляващ резултат спрямо късно започналата Северна Македония и бавещата се България. В ЕС само Малта се справя по-добре, а Китай вече изрази задоволството си, че е помогнал.
Всъщност Сърбия се справя доста по-добре с ваксинирането и от Китай. Кандидат-членката на ЕС, чакаща и западни ваксини и планираща да произвежда по 20 млн. дози "Спутник V" годишно в института "Торлак", сякаш жъне ползи от геополитическите си маневри.
© Скрийншот, YouTube Ваксинирането в Сърбия има и не толкова шумно изтъквани измерения. Балканската мрежа за разледваща журналистика (БИРН) например писа наскоро за "ваксинни туристи" от градове като Скопие и Куманово (в други медии има данни за пътуващи от други балкански държави), за да се ваксинират, като се регистрират със сръбски телефонен номер. Други издания се питат може ли ваксинацията да продължи със сегашната скорост - интересът към нея намалява, дори сред лекарите.
Въпросът за геополитиката формално не е на дневен ред за властите в Белград:
"Дали ваксините идват от Китай, САЩ или ЕС, не ни интересува, стига да са безопасни и да ги получим възмжно най-бързо. За нас ваксинирането не е геополитически въпрос. Здравен въпрос е... Също толкова бих се радвала, ако получим милион ваксини от "Пфайзер". Но външната ни политика даде плодове, беше умна и се гордея какво постигнахме."
премиер на Сърбия
Китай обаче не бяга от геополитиката. Доставката за Сърбия бе впечатляваща и на глобално ниво.
Азиатският гигант обеща да сподели ваксините си, особено в Африка, още през лятото. В началото на януари обаче, по времето на първата голяма доставка за Сърбия, някои африкански и азиатски държави не бяха получили нито една доза, макар някои да имат по-малко алтернативи от балканската страна (чакаща и 1.8 млн. дози от КОВАКС).
"Китай ще опита да достави колкото може ваксини на колкото може места по света," каза за "Дневник" сръбският изследовател и бивш дипломат, сега докторант в London School of Economics, Вук Вуксанович.
"Това е част от китайска кампания за поправяне на репутацията и увеличаване на политическото влияние и на "меката" сила." Същевременно "интензивните политически връзки между двете страни със сигурност допринесоха Сърбия да стигне дотук. Нещо повече, Сърбия беше полезна на Китай, за да промотира ваксините си за евентуално навлизане на европейския пазар."
Владимир Шопов, консултант, бивш съветник на двама външни министри и гост-изследовател в Европейския съвет за външна политика, също свързва тези процеси с пострадалата китайска репутация в изпратени до "Дневник" отговори. Според него обаче Китай не се опитва да "влезе здравно" в Европа през Балканите, защото изостава с лицензирането на ваксините си, а и страните в ЕС направиха предостатъчно заявки от други производители.
В отговорите си той припомня и за съмненията за ефективността на продукта на "Синофарм", смятана за по-ниска спрямо западните ваксини и "Спутник V".
© Twitter/@VFilipche Сръбският президент Александър Вучич и македонският премиер Зоран Заев при получаване на ваксини на "Пфайзер" от Сърбия. Над 2000 ваксини са капка в морето за Сърбия, поръчала почти 9 млн. ваксини и приела част от тях, но бяха от силно символично значение за македонците.
"Китай ще капитализира ситуацията по посока разширяване на общото си присъствие в региона. При това ще се опита да го направи чрез секторен подход, в областта на публичното здраве, където досега не са съществували сериозни сътрудничество с отделните държави. Става въпрос за институционално сътрудничество, изследвания, обмен на научни кадри, дискусии на ниво политики и други," а и сътрудничеството в тази област бе изрично подчертано на последната среща между страни от Централна и Източна Европа и Китай, казва той за "Дневник".
Изследователят вижда още една полза - Пекин получава шанс дейността му да изглежда като реално обществено благо в момент на все по-шумни критики, че двустранните отношения са прекалено фокусирани върху елитите.
Всъщност ваксините изглеждат като най-невинното проявление на често проблематичните и непрозрачни сделки на Китай в региона (и най-вече, но не само, в Сърбия). Част от експертната общност вижда проблеми в китайските инфраструктурни проекти (за ЕС символ стана жп линията Белград-Будапеща) в държави като Сърбия и Босна; магистрала от крайбрежния град Бар вкара Черна гора в дългов капан. Шопов посочва и разминаването в пъти между обещаните обеми търговия и инвестиции и и нуждата местните елити "все по-често да искат по-симетрични икономически отношения".
Впрочем дори при ваксините "невинността" не може да бъде доказана: в последните дни Белград даде на китайска фирма още инфраструктурни проекти, критикувани от част от сръбския строителен бранш.
"Съществува и висока степен на неизвестност какви обещания и ангажименти Пекин получава в момента в резултат на своята здравна подкрепа. Повечето договорки между правителствата в региона и китайската страна не стават публично достояние и тепърва ще трябва да наблюдаваме, за да разберем."
анализатор
Да трупаш точки пред ЕС
Преди няколко месеца Вуксанович каза, че Белград използва връзката с Пекин, както за да издейства още помощ от ЕС (както и стана миналата година), така и за вътрешнополитически ползи. Впрочем Сърбия изтъква много повече помощта от Китай, отколкото десетките милиони евро, предоставяни от ЕС за справяне с пандемията, а миналата пролет каза, че "само братята от Китай" ще могат да влизат, когато съюзът не подаде ръка.
© Associated Press Китайската помощ за Сърбия в началото на пандемията бе много по-конкретна, макар финансовата ѝ стойност вероятно да е по-малка - защитни облекла; медицински материали; респиратори; лекарства; маски; лекарска помощ.
Заради бавната си реакция "и в планирането, и в изпълнението" на ваксинната политика към Западните Балкани ЕС "създаде пространство Китай да трупа точки за негова сметка", каза още за "Дневник" Вуксанович. Отговорността не може да се търси само от съюза предвид забавянето в доставките от фармацевтичните производители, но "проблемите с ваксините вредят тежко на имиджа и престижа на Европа" след серия провали на регионално и глобално ниво, продължава анализаторът.
И двамата потърсени по темата изследователи виждат ограниченията в началото на пандемията и последвалото изолиране на Западните Балкани от европейската рамка за ваксини като ключов проблем. От една страна, темата бе политически чувствителна в ЕС, където ваксините бяха недостатъчно. От друга, много държави (сред които и България) призоваваха за помощ не само за Западните Балкани, но и за Украйна, дни преди да осъзнаят, че ще има недостиг.
"Образът на ЕС в Сърбия вече страдаше заради умората на населението от бавния процес на интеграция в ЕС и цялостното раочарование от провалите на политическия и икономическия преход във времето след Милошевич. Все още не са правени проучвания в контекста на поръчките на ваксини, но бих се обзаложил, че резултатите няма да са добри за ЕС."
анализатор
През ноември изготвено за Белградския център за политика в сигурността проучване показа, че цели 16% смятат Китай за най-добрият приятел на Сърбия. В страна, където руснаците убедително са първи (40%), офанзивата на Пекин в последните десетина години вече жъне плодове. Попитани кой е помогнал най-много от началото на пандемията, 75% отговарят: "Китай". Едва 3 на сто споменават ЕС, водещия инвеститор в Сърбия, предоставил 94 млн. евро като помощ заради COVID-19. Нещо повече, 51% не желаят влизане в ЕС, а положително настроени към съюза са едва 18% от младите.
© Скрийншот, YouTube Кой е най-добрият приятел на Сърбия? ЕС отсъства като отговор в този въпрос, но е интересно, че един процент от респондентите са посочили България - колкото е делът за Израел, Германия и Северна Македония.
Според Мая Биелош от Белградския център Сърбия не е изключение от световната тенденция ваксинирането да е въпрос на политически маркетинг и геополитика.
Усилията на Вучич да укрепва чрез него връзките с Китай и Русия, да го ползва като коз пред ЕС и актив преди изборите през 2022 г.. силно влияят на обществените нагласи. "Политическото ръководство подхранва евроскептицизма, а страната бавно се отдалечава от ЕС и се приближава към Китай", в ущърб на гражданите заради укрепващото авторитарно управление, обвитите в тайнственост преговори и новите обществени поръчки за Китай, казва Биелош в коментар по темата, написан за "Дневник".
"Ваксинирането увеличи популярността на Вучич в обществото и мнозина са доволни, че живеят в Сърбия и могат да си набавят ваксина в сравнение с останалата част от света. Обикновените граждани осъзнават, сръбската външна политика, седенето на мног остолове, дава плодове. Освен това се укрепва вярването на обществото, че не е толкова лошо да стоиш извън ЕС и да имаш (авторитарен) лидер, който да набавя ваксини от различни производители и държави."
изследовател
Пакетите с мерки за подкрепа от ЕС не решават проблема, нито "звучащата не особено убедително реторика на солидарността", но подобно развитие не е изненада, смята Владимир Шопов, чийто последен анализ за ЕСВП очертава Китай като "най-видната трета страна в Западните Балкани": "ЕС дълги години оставя Западните Балкани в ситуация на геополитическа безтегловност, която превръща региона в поле на конкуренция между множество международни играчи... Политическата реалност е такава, че ако Западът не успее дълбоко да преобърне сегашните динамики там и да осъществи реална стопанска и политически интеграция на региона, неговото влияние ще отслабва необратимо."
Разочарованието на Западните Балканите обобщава в скорошен коментар и македонският журналист Борис Георгиевски: "Очакването беше спасението да се търси от съседни държави членки на ЕС като Гърция, България, Румъния, Хърватия или Унгария, Но там или ги чакат затворени граници, или няма ваксини."
Още за обществените нагласи на Западните Балкани след китайската "ваксинна дипломация" четете тази седмица в "Дневник".
Как се задълбочиха връзките на Сърбия и Китай, четете тук.
